България през 2014 година: Европейските избори

Ако загубим европейските избори, можем да мислим за предсрочен вот. Сакралните думи бяха изречени от депутата на ДПС Йордан Цонев на 19 ноември, 2013 година. И реално се оказаха подготовката и първият истински политически трус, който доведе до оставката на кабинета Орешарски.

Евроизборите се превърнаха в катарзис за управлението на БСП и ДПС, след като ГЕРБ завоюва съкрушителен успех и вкара шестима евродепутати в Европейския парламент, докато БСП за малко да отиде дори след ДПС. Съответно дойде преосмислянето на коалицията с БСП от страна на ДПС и това докара втори предсрочни парламентарни избори само в рамките на две години.

Европейските избори доведоха и до оформянето на нови политически сили, които успяха да влязат в 43-тото Народно събрание, а „България без цензура” на Николай Бареков излъчи и двама евродепутати  - самият Бареков и заместник-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки. И така, нека видим какво се случи през зимата и пролетта на тази година, което доведе и до крайния резултат на евроизборите.

Преди вота

Още през ноември миналата година стана ясно, че кандидатът за председател на ЕК от страна на Европейските социалисти ще е Мартин Шулц. Това сложи край на слуховете, че лидерът на БСП и ПЕС Сергей Станишев ще търси спасение от България точно като председател на ЕК. За Станишев обаче вратичката за Европа оставаше, въпреки някои изявления в противовес на тази теза, след като в България нещата не вървяха, а скандалите се трупаха. Сериозен удар по репутацията на лидера на ПЕС беше скандалът със съпругата му Моника и усвоени за популяризиране на евроизборите и работата на ЕП европейски средства от нейна фирма. Станишева се принуди да върне взетите пари. Завършено беше и окончателното разцепление вляво, след обособяването на АБВ, на което ще обърнем повече внимание по-нататък.

Междувременно десните и у нас, и в Европа също изкараха кандидатурите си. Листата на ГЕРБ беше поведена от Томислав Дончев, а ЕНП посочи Жан-Клод Юнкер като кандидат за председател на ЕК. Излязоха и листите на по-малки партии – на НФСБ, на "Зелените". А дата за гласуване беше бързо определена от президента -  25 май.

Оформянето на листите на отделните партии също предизвика драми – при Реформаторите назря напрежение заради Меглена Кунева, въпреки нейните уверения, че партиите в Блока искат да се държат като едно. В хода на кампанията се появиха и обвинения в плагиатство за клип на Реформаторите – бил взет от идея на холивудски величия. Десните не отрекоха, но не видяха нищо лошо. ДПС пък си номинира Делян Пеевски и си го вкара в листата си. От кумова срама Доган и Местан сложиха Филиз Хюсменова за водач на листата - нещо, което мнозинството от целокупните им избиратели така и не разбра. Дойде и отказ на ЦИК да регистрира Партията на българските комунисти. Истинските наследници на БКП обаче още говореха, че ще спечелят изборите, на което бъдещият победител Бойко Борисов им отговори – чака ви 1996 година.

АБВ

Освен прогнозата на Борисов, имаше и много предпоставки за бъдещия провал на БСП. Калпавото управление на Орешарски беше налице, но дойде и вътрешно разцепление – знакови фигури си тръгнаха от „Позитано” 20 и основаха нова партия - АБВ. Става въпрос за Георги Първанов, Румен Петков и Ивайло Калфин, като Първанов и Петков бяха разжалвани на другарски съд – на 7-ми, но не ноември, а март. Още преди това се подготвиха компроматите – твърдение на вестник „Галерия” и Кристина Патрашкова, че Борисов подкрепя АБВ, за да разцепи БСП. Борисов се ядоса, отвори дума за прокуратурата, очакваше и удар под кръста с манипулиран запис на среща между него и Първанов, но в крайна сметка Патрашкова не успя да покаже и докаже нищо.

Прелюдията отмина, Първанов и приближените му поеха по свой път, след като на изпроводняк Станишев им заговори за принципи. Начело на листата на АБВ застана Ивайло Калфин, като Първанов се надяваше на добър резултат. Калфин опита да направи европейска кампания – теми и в рамките на развитието на ЕС, но от опитите за дебат с други политици, особено на водещите партии, не излезе нищо. Вместо това Румен Петков в продължение на почти два месеца задаваше по един щекотлив въпрос на Пламен Орешарски, като не получи нито един отговор. АБВ пробва и атака към номер 5 в листата на БСП – Достена Лаверн, но Лаверн беше твърде малка риба за обществен отзвук, въпреки основанията. Така АБВ не можа да прескочи 5-те процента бариера за ЕП и остана с надеждите при предсрочни парламентарни избори да се докопа до българския парламент.

България без цензура

Николай Бареков беше друг и много важен фактор в политическия живот през тази година. И, за разлика от АБВ, с неговата „България без цензура” със сигурност беше по-весело.

ББЦ се обособи като партия на 25 януари, когато Бареков беше избран за председател. За да заяви политическата си амбиция на незаобиколим фактор, бившият телевизионен водещ привлече и трима депутати в редиците си – Румен Йончев от Коалиция за България, с което си подсигури земеделците, Светлин Танчев от ГЕРБ, който стана и заместник-председател на ББЦ, както и бившият шеф на НАП Красимир Стефанов. В редиците на партията дойде и друга медийна фигура – Росен Петров, след истинско шоу, наречено от бъдещия силен човек в bTV Венелин Петков „Операция ГНУС”. Към ББЦ се присъедини и Любен Дилов-син, след като ВМРО вече беше в кюпа.

Бареков заяви и ясно какво иска – ще минава през трупове, макар и политически, за да успее. И се почна – Бисер Миланов-Петното е свързан с Бойко Борисов, само да стана премиер и Борисов отива в затвора, стартира подписка за импийчмънт срещу президента Росен Плевнелиев, взе да прави и операции от сорта на „Чисти ръце” – име, което дойде първо от „Протестна мрежа”. Росен Петров пък застана срещу абразурата като Матросов. За да подчертае опасността от Борисов, Бареков дори сложи бронежилетка, след като пред офиса на партията му в София мъж стреля с газов пистолет. Циркът стана пълен, след като и по социалните мрежи взеха на подбив политика с нов морал.

Междувременно Радан Кънев посочи с пръст Бареков и го нарече продукт на ДПС и Доган, а „Протестна мрежа” подаде сигнал до прокуратурата срещу бившия журналист, Делян Пеевски и банкера Цветан Василев заради подозрения за организирана престъпна група, а държавното обвинение започна и проверка. И нелицеприятни подробности взеха да излизат - колко пари е дарил на Движение „България без цензура” Бареков. Възникна и въпросът не е ли това начин да бъде заобиколен законът, който не разрешава на физическо лице да дари повече от 10 хил. лева годишно на партия. Защото никой не можеше да гарантира, че 500 хил. лева няма да стигнат от Движение „България без цензура” до партия ББЦ. Бареков настръхна, обеща да обясни откъде са парите и отмени пресконференцията по въпроса половин час преди тя да почне. Вместо това продължи да хвърля прах в очите – ако бъде избран за евродепутат, внася цялата си заплата в държавния бюджет и сваля Пламен Орешарски.

Скандалът стана второто име на Бареков – Бисер Миланов-Петното потвърди, че е имал вземане-даване с бившия журналист, заговори и за 50 хил. лева. Съответно Бареков не отиде в парламента да хвърли светлина, не беше и задължен по закон.

Изборите наближиха съвсем, а „политикът с нов морал” заложи на стари номера – скара-бира, копиране на идеята на „Атака” за граждански арести, опит да бъде отлюспен още един депутат от ГЕРБ, който завърши с изгонване за злополучния Даниел Георгиев, син на кмета на Ботевград. За финал – предизборна агитация с използване на деца и SMS-и по телефоните в Деня на размисъл.

В крайна сметка ББЦ вкара в Европейския парламент точно Бареков плюс Ангел Джамбазки, като доста смехотворно ВМРО избяга от коалицията с „България без цензура”. А Бареков така и не доби смелост да разкаже за банковите си сметки и паричните потоци.

Атака

Палмата на щурото веселие този път не беше притежание на „Атака” – Николай Бареков бързо я открадна от ръцете на националистите. Все пак веселба имаше и при партията на Волен Сидеров, който твърдо държи курс против ЕС. Сидеров си откри кампанията в Москва, получи даже орден, но се оказа, че орденът му не е точно истински орден, подобаващ на високото положение на лидера на националистите. На всичкото отгоре и най-видните европейски националисти нещо не харесаха Волен, който в крайна сметка не влезе в Европарламента. За сметка на това заплаши Орешарски и компания, че ще ги свали, а след евроизборите отиде да обсъжда бъдещето на Европа, в която не влезе, с международни братя по оръжие.

Изборни измами

Язвата в българската демокрация прокървя обилно и тази година. Прокървя и пак не се намери лекар, който да помогне.

Скандал номер едно беше изнудването на миньорите в Бобов дол. Там всички разбраха, че под благосклонния поглед на Христо Ковачки БСП обикаля по изборните щандове на миньорите – само ЦИК се обърна на другата страна. На всичкото отгоре заплахите заради репортажа на Нова телевизия станаха съвсем реални, а Христо Ковачки дори обяви, че ще завежда дело. Дали го заведе, само той си знае. За капак се намери един доцент – Мария Пиргова, с дъщеря-кандидат за евродепутат на име Достена, която почна да обяснява колко нормално било миньорите да гласуват за БСП – заради историята, заради звездите, галактиките и светлините, блестящи в очите.

Но не беше само това – месец преди изборите гръмна скандал – партии крадат лични данни и подписи, за да влязат в надпреварата. Кажи-речи нямаше невинни, но имаше рев до Бога кой е по-виновен. Тон даде Бойко Борисов – чак депутат на ГЕРБ пострадал от измамата. Ясно беше, че говорим за фалшификация, призна и главният прокурор Сотир Цацаров и ... толкова. Сигналите се натрупаха, а накрая ЦИК хлопна мандалото и извън борда останаха предимно такива като Алекс Алексиев – независим кандидат за евродепутат. Не помогнаха и спомените как е било във Варна, под егидата на ТИМ, не помогна и тъжната ирония на омбудсмана Константин Пенчев: „Не вярвам нищо сериозно да стане като наказание”. А освен Бобов дол и фалшификациите с подписи, така, между другото, пак се изтъкнаха данните за „мъртвите души” и пак - нищо. За финал ДПС и Атака не подписаха споразумението за честни избори - ей така, поне от кумова срама. Не останаха назад обаче в основното – кой, къде и колко купи. ДПС пак беше напред – чак в Полша успя да „организира” избирателите, макар там да не знаеха много-много коя е Филиз Хюсменова. Разбира се и Бареков не изостана.

Преференцията

Това беше голямата новост в Изборния кодекс, станал известен като кодекс „Манолова”. И от нея си изпати най-вече Меглена Кунева, която не можа да иде в ЕП, защото десните избиратели предпочетоха Светослав Малинов.

Преференцията доведе до феномена „Любимец 15” – така стана известен евродепутатът от БСП Момчил Неков. Феноменът представлява вот както с номера на партията, така и със същия номер в колонката за преференции. Объркването стана въпреки искането на ДПС и на ГЕРБ колонката, където трябваше да се отметне номерът на кандидата, който искаме да влезе в ЕП, да бъде с кръгчета. То беше прието, но не предотврати „Любимец 15”. Не помогнаха и обясненията кога бюлетината е валидна и кога – не. А Момчил Неков не се отказа от спечеленото място. Съответно БСП и ДПС взеха да работят срещу преференцията, но засега тя остава част от Изборния кодекс.

Изборите

Месец преди вота Станишев се подигра – защо пък Пеевски да не е в ЕП, щом Борисов беше премиер. И тъжно, и смешно, и може би вярно. Някои социологически агенции като „Медиана” се вдъхновиха и взеха да дават победата на БСП. А на европейско ниво на хората хич и не им пукаше за изборите, макар че имаше екстравагантни опити да се вдигне избирателната активност – например в Дания. Жан-Клод Юнкер заговори за социализъм, Алексис Ципрас го удари през просото и само в полза на Гърция, а у нас дори дебат нямаше.

Дойде и мигът на истината – първо в чужбина, после и у нас. Найджъл Фарадж се превърна в националистическото острие на Европа, а ГЕРБ би БСП рано-рано на 25-ти май на фона на скромна, след Костинброд, политическа пропаганда. Победата накара Бойко Борисов да изпрати по живо по здраво Станишев в Брюксел, Сергей пък взе да брои и депутатите на ДПС, та барем резилът да изглежда по-пригледно  - осем на седем, значи победа. Излязоха и официалните данни – кой отива в ЕП според листите, с колко ГЕРБ смаза БСП.

Естествено, дежурните протести не закъсняха – Реформаторският блок, Атака и БСП обжалваха резултата. Още с подаването на жалбите, бъдещият служебен премиер Георги Близнашки каза на надяващите се да губят по-бързо надежда, а Конституционният съд потвърди тезата на професора по конституционно право.

След изборите дойде време и за бягство – хък-мък, Станишев беше пратен скоропостижно в Брюксел от Лютви Местан, който развали седянката „Орешарски”. От цялата работа изгоря уж сигурният за ЕП Петър Курумбашев, който остана пред европейската витрина така, както седи ромче пред баничарница. За статистиката - начело на ЕК застана представителят на ЕНП Жан-Клод Юнкер, макар че се наложи да сменя словенския комисар, а Кристалина Георгиева стана вицепредседател на Комисията с ресор „Бюджет и човешки ресурси”.