България няма да се съгласи със създаването на буферна зона за бежанци на територията си

„Когато говорим за квоти, те не решават въпроса. Това е временно решение за определен брой хора, които евентуално да бъдат разпределени и държавите на Европейския съюз да поемат солидарно и тежестта, и отговорността за тези хора, които имат нужда от помощ във въпросния момент. Но това не решава проблема, не обезкуражава миграционния натиск и бежанските потоци, а точно обратното. Ние говорим за обратния процес - изграждане на миграционни центрове извън границите на ЕС и помощ за държавите, които не са членки на съюза, но вече са поели голяма част от тежестта – като Турция. Изхарчени са със сигурност над 6,5 милиарда от турската държава, за да се създадат условия за тези хора. Ливан и Йордания са също две държави, на които трябва да се обърне внимание. Необходимо е те да бъдат основната база, в която бежанците да бъдат настанявани и да им се осигуряват нормални условия за живот. Държавите от Европейския съюз и всички останали държави, които имат задължение по този случай, ще помагат”, коментира Даниел Митов.

МВнР с информация за пътуващите през Хърватия

Посолството на Република България в Загреб съобщава, че съгласно официална информация от МВР на Хърватия, към момента ефективно функцио...

Прочети повече

По отношение на изпращане на армейски части на българо-турската граница, което към момента не се налага, министърът посочи, че сформираният щаб и работната група, която постоянно се събира, може да вземе подобно решение.

Министърът допълни, че обстоятелствата могат са се променят във всеки един момент и уточни, че самата идея за изпращане на военни по границата не бива да поражда никакви спекулации и съмнения. Дори и да се изпратят, те просто ще помагат на полицаите да наблюдават границата.

Трябва да се фокусираме върху корена на проблема - ситуацията в Сирия и "Ислямска държава", допълни Митов.

„Ние сме направили совите предложения. Тук трябва да се работи в много по-сериозна коалиция”, посочи министърът.

RTS: Между 300 и 500 бежанци всеки ден влизат в Сърбия от България

Между 300 и 500 бежанци от Близкия Изток всекидневно влизат в Сърбия от България, на територията на община Димитровград, предаде сръбск...

Прочети повече

Според него Русия трябва да бъде част от решението, а не да налага условия, които поставят останалата част от коалицията срещу "Ислямска държава" в трудно положение. „В същия момент трябва да се работи по няколко направления. Първо - да се обезкуражава миграционният натиск. Това може да стане чрез изграждането на миграционни центрове извън границите на ЕС. Може да бъде давано ясното послание, че бежанският статут не предоставя на никого правото да остане завинаги в рамките на държавите - членки на Европейския съюз. Трябва да се усили взаимната охрана на границите на Европа, борбата с трафика на хора и с трафикантите на хора също трябва да се усили. Това не е нов феномен за Европа, но последно време тези канали за трафик на хора вече са заместили каналите за трафик на наркотици и контрабанда. Огромни печалби се правят, а наказанията са никакви. България вече предприе мерки в тази посока, за да увеличи наказателната отговорност за хора, които се занимават с този бизнес. Това е жесток, ужасяващ бизнес, човешки съдби и животи се подлагат на риск. Този феномен се опасявам, че дори да решим проблема в Сирия, няма да изчезне веднага. Този бизнес е до голяма степен не само изграден, но и дълбоко пуснал корени за хора, които имат своите агенти в бежанските лагери в трети държави които подбират хора, готови да рискуват и да се запътят към Европа – някой от отчаяние, други - бягайки от войната, трети - търсейки по-добра икономическа перспектива за себе си и за себе семействата си”, коментира министър Митов.

Той посочи още, че сред бежанците има много пакистанци, афганистанци, хора от Централна и Северна Африка, с изключение на Либия. „Затова практически трябва да е много ясно, че трябва да се прави разлика между бежанци и икономически емигранти. Те трябва да бъдат третирани по различен начин - връщането им в държавите, от които идват, споразуменията трябва да се спазват, където няма подписани такива споразумения, трябва да се подпишат. Това не решава изцяло проблема, но освобождава част от тази вълна”, каза още Даниел Митов.