КНСБ не вижда основания да подкрепи бюджета за 2016 г.

Обикновено данъчните закони, които засягат облагането на доходите, са част от подоходната политика на всяка държава. Не за първа година КНСБ поставя тази тема и затова сме изключително неудовлетворени, че за пореден път виждаме отказ от въвеждането на необлагаем минимум и стъпки към прогресивно подоходно облагане. Няма нищо и за семейното подоходно облагане като цялостен модел на прилагане.

Това се казва в позиция на КНСБ във връзка с бюджета за 2016 г.

Отново не виждаме в законопроектите за 2016 г. записи, които да предвиждат подобряване на стимулите за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно застраховане, за допълнително повишаване на квалификацията. Предвидено е приходната част в бюджета за 2016 г. да нарасне с около 1,3 млрд. лева или 37.4% от БВП на страната. Най-съществен ефект върху ръста имат данъчно-осигурителните приходи, които формират 78.8% от приходите по КФП. Решаващо значение отново имат приходите от косвени данъци, които представляват 51% от данъчно-осигурителните приходи, а съотношението им към приходите от преки данъци е 73 към 27. Подобна данъчна структура няма в нито една европейска страна и тя по никакъв начин не спомага за преодоляване на неравенствата, бедността и социалното изключване, напротив – задълбочава ги.

Дефицитът по КФП намалява: 2015 г. – 3.3%, 2016 г. – 2%, 2017 г. – 1.4% и 2018 г. – 1%. Дефицитът от 3.3% на касова основа се дължи основно на бюджетни разходи по усвояване на средствата от ЕС от първия програмен период. Падането под 3% е положителен факт, с който се избягват евентуални санкции от ЕК, но усилието да се достигне бързо до едва ли не нулев дефицит силно ще затрудни извършването на бюджетните разходи за инвестиции в икономиката и за издръжка на бюджетните системи.

КНСБ не се противопоставя на усилията за фискална консолидация с цел намаление на дефицита, но това не трябва да бъде самоцел на правителството, а функция от една балансирана и стимулираща растежа икономическа политика. Рязкото намаляване на дефицита на 2% от БВП, вместо на първоначално планираните 2.5% е излишно. С пропуснатите около 500 млн.лв. биха могли да се смекчат редица бюджетни проблеми, заявяват от КНСБ.

Остават някои основни проблеми и предизвикателства, които не намират адекватна оценка и действия от поредица правителства. Продължава ограниченото търсене на работна сила в слабо развитите райони – факт, който задълбочава неравенствата и регионалните диспропорции. Прекалено бавен е ръстът на новоразкритите работни места в основните икономически сектори и най-вече в браншовете и отраслите на индустрията. Безработицата сред някои групи от населението, превърнали се трайно в рискови, остава на много високи равнища – безработни с ниско и начално образование (45.7%), с основно образование (23%), продължително безработни (38%).

Политиките и мерките в областта на заетостта изискват адекватно финансиране, а през 2016 г. са планирани едва 73 млн. лева за активна политика на пазара на труда.

Конфедерацията на независимите синдикати в България предлага за 2016 г. средствата за активна политика на пазара на труда да бъдат увеличени поне на 146 млн. лв. Така ще могат да се реализират редица програми и мерки за обучение, заетост, чиракуване и стажуване на младежи, продължително безработни лица, лица в предпенсионна възраст, лица с увреждания, както и обучение на безработни лица.

Конфедерацията счита, че параметрите по осигурителните приходи не следват обща логика на промените и не търсят чрез тях достатъчен ефект върху осигурителния ресурс и качеството на адекватността на обезщетенията. Ето защо КНСБ настоява да бъдат приети следните предложения за промени в предвидените осигурителни параметри за 2016 г.:

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица да се установи на 450 лв. и да се премахне съществуващата диференциация, която не доказа своята ефективност, но създава неимоверни затруднения, както за осигурените, така за институциите;

Осигурителният доход за земеделските производители и тютюнопроизводителите да се запази на нивото си от 300 лв. и да се въведе за тези категории задължение да подават данъчна декларация, както всички граждани, за да може предвиденото в КСО годишно изравняване на доходите да функционира и известните високодоходни групи в тази област да бъдат заставени да изпълняват задълженията си към публичните финанси и към осигурителната система, както всички граждани;

Максималният осигурителен доход да се увеличи с темпа на нарастване на МРЗ за страната (10.5 на сто) и да се установи на 2860 лв. (повече от 80 хиляди осигурени лица са с доходи над нивото от 2600 лв.). Обвръзката му с максималния размер на пенсията да не се прилага през 2016 г.;

Намалението на вноската за фонд „Безработица“, осъществено за да се облекчи бизнеса с вноската за фонд ГВРС, да се преустанови (шеста година вноска във фонд ГВРС не се планира) и размерът й да се установи на 2 на сто (ефектът е около 100 млн. лв. повече приходи и ликвидиране на дефицита на фонда).

Заложените в пректо-бюджета за следващата година разходи за пенсии като процент от БВП се задържат на нивото от последните три години – 9.9 на сто. Те ще надхвърлят очакваното изпълнение за 2015 г. с 261 млн. лв. Превишението се обуславя от измененията в КСО, касаещи правата на хората (64,5 млн. лв. допълнтелно), както и от осъвременяването на пенсиите с 2.5 на сто от 1 юли, което КНСБ оценява като символично, но изисква допълнителен ресурс от 120 млн. лв. Новоотпуснатите пенсии, които са с по-високи размери също повишават разходите с 22,2 млн.лв. Въпреки повишените разходи и очакваното през следващата година нарастване на средния нетен коефициент на заместване от 57.9 на 58.6 на сто, общата картина на адекватността на пенсиите не се променя. Почти 80 на сто (78.6%) от българските граждани, приключили трудовата си кариера, имат пенсионен доход до 400 лв. на месец, а 51.3 на сто са с пенсии от 200 до 400 лв. (данни за първото полугодие). Предложенията на КНСБ за промени в политиките и параметрите за приходите на системата несъмнено ще дадат възможност за по значително осъвременяване на пенсиите, още повече че нормата на чл. 100 КСО го позволява (с решение на НС на НОИ).

КНСБ оценява като приемлива заложената трайна тенденция за ръст на БВП в средносрочен период, но смята, че темпът на нарастване не е достатъчен за възстановяване на заетостта и пазара на труда.

Приемаме като положителна за развитието на българската икономика тенденцията на преодоляване на дефлационните процеси, стига тя да бъде подкрепена и със стимули за повишаване на вътрешното търсене.

За КНСБ категорично неприемливи са:

Прекалено стръмната фискална консолидация, която не оставя пространство за редица критично важни разходни политики в сферата на доходите и активните мерки на пазара на труда. По същите съображения не одобряваме заложената тенденция за спад на разходите като процентно съотношение към БВП, която няма разумна аргументация при сега съществуващите остри дефицити в социалните политики.

Липсата на съществени промени в приоритетите по разходни функции. Такива важни социални сфери, като образование, здравеопазване и социално осигуряване влошават позициите си в структурата на бюджетните разходи, което означава, че недофинансирането в тези сектори ще продължи с всички рискове от разширяване на бедността и социалната несигурност

Крайно оскъдните мерки за икономически растеж, а такива за възраждане на българската индустрия въобще липсват. Не се откроява и ясна визия за приоритети в индустриалната политика. Смятаме, че съществено увеличение на БВП може да се постигне само при по-смели мерки за увеличаване на потреблението, ръст на износа и стимулиране на инвестиционната активност, т.е. при максимално използване на вътрешните и външни фактори.

Замразяването на заплатите в повечето бюджетно-финансирани дейности. Липсва визия относно системите за оценка и заплащане на труда на заетите в държавния сектор, а това подхранва апетитите за механично орязване на придобивки и премахването на допълнителни възнаграждения, напр. „за професионален опит и стаж”. КНСБ не приема подобни необмислени решения и остро възразява срещу опитите заразата да се разпростре върху частния сектор, което би имало изключително негативен ефект върху доходите на наемния труд и колективното договаряне на браншово и фирмено равнище.

Твърде слабата социална компонента на Консолидираната фискална програма и проекто-бюджета за 2016 г. Намираме, че планираните осигурителни приходи са подценени и могат да бъдат завишени чувствително, съобразно ръста на МРЗ, МОД и др. минимално-осигурителни нива. Категорично настояваме непокътнатите от години ГМД и минимално обезщетение за безработица да бъдат „размразени” и актуализирани съобразно променените условия и потребности.

Отсъствието на достатъчно ефикасни мерки за бюджетна подкрепа за оздравяване на енергийния сектор, държавния железопътен сектор и „Български пощи“ ЕАД. Предвид мащабите на „енергийната бедност” в България, изключително тревожна е липсата на бюджетни мерки за посрещане на очакваното увеличение на цените на ел.енергията във връзка с неизбежната либерализация на пазара.

Упорито поддържания консерватизъм в данъчната политика, довел до безпрецедентно за Европа съотношение на косвени и преки данъци 73 : 27, което задълбочава проблемите с бедността. За пореден път не се предприемат стъпки в посока към необлагаем минимум, прогресивна данъчна скала, семейно подоходно облагане, въвеждане на данък върху финансовите транзакции. КНСБ претендира за либерализация пазара на ваучери или за значително увеличение на годишната квота за ваучери за работническо хранене от 240 на 300 млн. лв., мярка, която ще подкрепи вътрешното търсене и икономическото оживление.

Недостатъчно конкретизираните мерки за увеличаване събираемостта на данъците и социално-осигурителните вноски. Критична е липсата на ясни и ефективни решения за покритието и събираемостта в здравноосигурителната система. КНСБ отново апелира за периодични актюерски разчети, с които да се определят обективно необходимите нива на осигурителните вноски за отделните осигурителни рискове, както и за амбициозни мерки, с оглед плавно и постепенно възстановяване на намалените осигурителни вноски във фондовете на ДОО.

Вижте всички последни новини от Actualno.com