|
Лидерът на СДС Петър Стоянов обяви на пресконференция, че подава оставка. "СДС има нужда от обновление. СДС може и без мен. Всички десни лидери трябва да подадем оставки, но не за да бъдем преизбрани на последваща конференция, а за да се състои истинското обединение на дясното.", заяви Стоянов. "Подавам оставка, не за да правя някакъв театър или да бъда преизбран, а защото това е единствената алтернатива", заяви Петър Стоянов. Засега Националният изпълнителен съвет на СДС нямало да подава оставки, но се предвижда в най-скоро време да бъде свикан Национален съвет на СДС, на който да се вземе решение за бъдещето на партията. Пред партийни активисти Стоянов обещал до два дни да освободи и кабинета си на "Раковски" 134. На 30 май на Национален съвет на СДС ще бъдат взети и други важни решения за партията. Очаква се да бъде излъчена контактна група, която да започне преговори за обединение с другите десни партии. Заместник-председателят на СДС Иван Сотиров каза, че СДС ще инициира разговори за създаването на единен политически субект под името СДС, от което всички десни партии са тръгнали. Предварителни разговори все още не са водени, но според СДС това е единственият начин да се възвърне доверието на десните избиратели. Под единен субект от СДС разбират сливането на ръководствата на СДС, ДСБ и ССД, както и сливане на местните структури на трите партии. Иван Сотиров обяви, че много хора с дясно мислене очакват такова обединение и го искат. * * * Петър Стефанов Стоянов е български политик и президент на България (1997-2002). Роден е на 25 май 1952 в Пловдив. През 1976 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1978 г. работи като адвокат в Пловдив. През 1990 г. става говорител на Съюза на демократичните сили (СДС) в Пловдив, а през 1992 г. поема длъжността на заместник-министър на правосъдието в кабинета на СДС, оглавяван от Филип Димитров. Избран за председател на Юридическия съвет на СДС през май 1993 г. През 1994 г. е избран за депутат в 37-то Народно събрание. През същата година става заместник-председател на парламентарната група на СДС и заместник-председател на Комисията за младежта, спорта и туризма. През 1995 г. е избран за заместник-председател на СДС, отговарящ за вътрешната политика. На 1 юни 1996 г. печели предварителните избори за президент с 66% от 870 000 гласа и е издигнат за кандидат за президент от Обединените демократични сили (ОДС). На 2 ноември 1996 г. е избран за президент на Република България с 2 502 517 гласа или 59,73% в екип с Тодор Кавалджиев за вицепрезидент на президентски избори. Полага клетва като президент на републиката на 19 януари 1997 г. Встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г. По време на мандата си става първият държавен глава в света, подписал закон с електронен подпис. Петър Стоянов е член на Интернет общество - България от 21 юли 2000 г. На президентските избори през ноември 2001 г. се кандидатира за втори мандат като независим. В надпреварата участва заедно с Нели Куцкова като кандидат за вицепрезидент. Получава подкрепата на ОДС, Национално движение Симеон Втори, "Гергьовден" и ВМРО, БЗНС-Народен съюз, но на втория тур губи от кандидата на Коалиция за България - Георги Първанов. По време на телевизионен дебат с участието на Богомил Бонев Стоянов изважда секретна папка, в която Бонев е уличен в контакти със съмнителни лица. Водещият Иво Инджев я прочита в ефир. Преди началото на кампанията Стоянов е подкрепен от СДС и НДСВ, но по време на втория тур лидерът на движението Симеон Сакскобургготски обявява, че няма да гласува, като се мотивира с желанието да спести на държавата разходите за необходимото пътуване до с. Баня, където е адресно регистриран. Впоследствие все пак получава удостоверение за гласуване в друго населено място и упражнява правото си на вот един час преди края на изборния ден. През 2004 г. Петър Стоянов бе назначен от председателстващия ОССЕ български външен министър Соломон Паси за негов специален пратеник за уреждане на конфликта в Приднестровието. Конфликтът не е уреден. През 2005 г. участва в парламентарните избори като водач на листа от СДС в рамките на коалиция ОДС (СДС на Надежда Михайлова, "Гергьовден" на Любен Дилов, Демократическа партия на А. Праматарски и партия ДРОМ). От 11 юли 2005 г. е депутат в 40-то Народно събрание, като член на ПГ на ОДС - СДС, ДП, Движение "Гергьовден", БЗНС, НС-БЗНС, ДРОМ. От 14 юли до 24 август 2005 г. е член на Временната комисия по европейски въпроси. От 24 август е член на Комисията по европейска и Комисията по въпросите на държавната администрация. От 20 октомври 2005 г. е председател на Парламентарна група на ОДС - СДС, ДП, Движение "Гергьовден", БЗНС, НС-БЗНС, ДРОМ. От 1 октомври 2005 г. е председател на СДС.
|