Райчев: БСП и ГЕРБ ще казват под каква форма ще се управлява държавата

    

Райчев посочи, че при двуполюсния модел народното недоволство довеждаше на власт опозиционната партия.

Според него в България е съществувало синьо-червено махало, чиито представители са решавали една основна задача - кога ще се смени властта, а не каква ще е промяната.

В момента ситуацията е коренно различна - ГЕРБ и БСП са силни партии в центъра, а в периферията има радикални партии като Атака и ДПС и народното недоволство може само да доведе до преконфигурация на центъра и в никакъв случай няма да позволи победа на един от полюсите.

Така че БСП и ГЕРБ имат ролята на балансьори, които от тук нататък ще казват под каква форма ще се управлява държавата.

"Ясно е, че управлението няма да може да става и без периферните Атака и ДПС", посочи Райчев.

Затова, според него, политическата система все повече ще престане да отразява наказателния вот и хората все повече ще натрупват чувството, че техния глас нищо не решава, защото по силата на стеклата се конфигурация ще управляват пак същите.

Според Райчев хората след изборите ще са също толкова недоволни, колкото и преди тях и ще виждат, че нищо не зависи от тях.

Ако държавата върви нагоре, това е добре, отбеляза социологът, но подчерта, че ако тя върви надолу, тази политическа конфигурация може да има изключително тежки последици.

Райчев обясни подобна прогноза с факта, че в момента недоволството в България е антикапиталистическа реакция, а не резултат от обедняването и въпросът е дали формиралият се политически елит ще разбере това и ще успее да удържи страната стабилна.

Защото в момента България върви добре благодарение на чуждите инвестиции, което обаче не е вътрешна политика и всяка дестабилизация на страната може да спре тези инвестиции.

Според Райчев голямата опасност е елитът да не разбере това, да не разбере същността на недоволството и да не успее да спечели още 10-15 години стабилност на страната.

"Местните избори тази година ще бъдат много важна част от промените, които стават в политическото пространство и ще определят съотношението на силите в следващите парламентарни избори, които най-вероятно ще са през 2009 г.", каза при откриване на дискусията проф. Петър-Емил Митев.

По думите му българският избирател гледа комплексно на партиите, а не е категорично ляв или десен на тези избори.

"Това означава, че се налага линията на политическия прагматизъм, т.е. търсят се решения за конкретното селище", каза проф. Митев.

"Свидетели сме на това колко много коалиции има - коалиция за селището еди кое си - и никой не може да каже предварително дали това е лява, дясна или центристка коалиция", посочи той.