Местни избори - 2007

    

Автор: Благовеста Йорданова

"Политикът трябва да може да предскаже какво ще стане утре, след седмица, след месец и след година. А после да обясни защо това не е станало" (Уинстън Чърчил)

Нека да залагаме. Каква ще бъде избирателната активност в неделя? Не много голяма. Или поне така твърдят социолозите. Не е неоходимо обаче да се допитваме до техните данни. Ние това си го знаем, виждаме го в себе си и в хората около нас.

Някои ни упрекват в липса на гражданска позиция. А на какво всъщност се дължи този всеобщ нихилизъм. И нихилизъм ли е? Отказът от вот в мила, родна България не е апатия, а гражданска позиция на всички, които са се отказали от правото си на глас.

И защо? Че "от никъде взорът надежда не види", това отдавна е ясно. Има обаче още нещо, което отблъсква избирателите; нещо, което нашите "кандидат-каквото и да е" няма да заличат, колкото и засукани слоугани да използват. Чували ли сте поговорката "ситият на гладния не вярва"?

На обратно също важи. И как да повярвам, че някой управник ще "реши проблемите" на София, когато единственото, което си мисля е: "кога ли на теб ти се е наложило да се сблъскаш с тях?" Парадоксът е , че нашите "кандидати" го доказват с думите си.

"Бриго Аспарухов си е мислил, че проблеми в столицата са имали само крайните квартали, но тези дни ги е обиколил и е разбрал, че и центърът има доста проблеми".

Аз такива неща не си мисля, няма и как. Нали всеки ден ми се налага да минавам по няколко пъти на ден по ул. "Цар Асен". За тези, които не са на ясно, уточнавам: двете тесни еднопосочни улици "Цар Асен" и "Княз Борис" поеха почти целия автомобилен трафик по Витошка, когато я направиха пешеходна зона.

Резултатът е, че там потокът от коли не престава никога. Коли има и по тротоарите, паркирани са до самите стени на сградите, а там, където няма паркирали превозни средства, има прегради, обозначаващи ремонт на някоя полусрутена сграда.

И тъй като очевидно няма как да се мине по тротоара, се върви къде? По шосето. А там, както казах, трафикът е...!!! Всичко това, може би, е част от уникалния подход на някого да ни накара да се чувстваме като супер герои, докато отиваме на работа.

Всъщност коментар е излишен, когато г-н Аспарухов сам уточнява, че "тези дни той се разходил из София и разбрал..." Тези дни! Добре, че г-н Аспарухов се кандидатира за кмет, та да се поразхори из София.

Докато се е разхождал, може да е минал по "Московска". Може дори да е паркирал автомобила си на паркинга срещу сградата на Столична община. Същият паркинг, който от известно време заема целия отсрещен тротоар. Нашите кандидат кметове биха били доволни, че имат къде да си паркират колите. Е да, но на мен отново ми се налага да вървя по шосето. Но това е проблем, за който на кандидатите ни за управници и през ум няма да мине. Защото те не ходят пеш.

Не ходят и с градски транспорт. Тези дни г-н Заимов демонстрира "качеството" в градския транспорт, събирайки един до друг 8 човека в площ от един кв. метър. Обнадеждава ни все пак обещанието му за промяна на тази цифра - от 8 на 4. Сега е моментът се да съберете с още трима колеги в един кадратен метър и да почувствате "новото качество" на градския транспорт. Само се питам защо ли никога не съм виждала г-н Заимов с още трима души в един метър на квадрат, сплотени от градския транспорт.

И докато "архонтът на българския национализъм" прави дарения за онкоболните с призиви, че благотворителност трябва да има всеки ден, а не само в деня на благотворителността, аз се питам: "А защо чакахте до днес, г-н Бинев? Или ако го правите всеки ден, защо точно сега парадирате с това"?

Оговор не очаквам. Не и от някого, който твърди, че първа точка в неговата програма е "да бъдат наказани всички, които лъжат или са излъгали". А това изказване достоверно ли ви звучи?

В крайна сметка фаворит на тези избори остава настоящият кмет, който според проучванията ще бъде преизбран. И сигурно така ще бъде. И докато партиите, всички освен ГЕРБ, се чудят защо, отговорът и този път е пред очите им. Самият Бойко Борисов непрекъснато натяква, че всички са срещу него.

Принципът "всички срещу един" не е нищо ново, познаваме го и от учредяването на НДСВ, и от създаването на "Атака". И тъй като избирателите са срещу всички, а всички са срещу Бойко, познатата схема "нимус * минус = плюс" или "врагът на моя враг е мой приятел" важи с пълна сила. По време на Втората световна война Чърчил казва по повод отношенията със Сталин: "Ако Хитлер нападне Ада, бих направил хвалебствие и за Дявола." Откривате ли аналогията?

Монтескъо твърди, че всеки народ заслужава участта си. Може би, точно за да избегнем последващото чувство за вина, стоим далеч от избирателните урни. Може би, водени от същия принцип, 40-те процента гласуващи ще пуснат своя вот в неделя. Пак с надеждата, че са заслужили по-добра участ.

А нашите управници? Те просто ще си поделят питката за още 4 години...

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари