Правителството забрани рекламите на мостове и подлези

    

Забранява се поставянето на рекламни съоръжения над и около входа на тунел минимум 300 метра преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация.

Това предвиждат предлаганите от правителството предложения за промени в Закона за пътищата.

Целта е повишаване на сигурността и безопасността на движение. За рекламна дейност под каквато да е форма се забранява и използването на пътни съоръжения - водостоци, мостове, виадукти, естакади, надлези, подлези, подпорни стени и други, както и пътни принадлежности - пътни знаци, маркировка, светофарни уредби, телефонни колонки, аварийни площадки, крайпътни чешми и други.

Завишават се санкциите за извършване на нераразрешени дейности в обхвата на пътя като изсичане и изкореняване на дървета, паша на добитък и опожаряване на растителност, превозване с непочистени от кал машини, разсипване на насипни материали и други.

Глобата за тези нарушения ще бъде от 200 до 500 лева. В момента тя е от 50 до 100 лева. При повторно извършване санкцията ще бъде от 500 до 1000 лева. Сега максималната е 250 лева.

С промените в закона се въвеждат изискванията на Директивата на Европейския парламент и на Съвета на Европа, свързана със заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури.

Дава се възможност да бъде въведена диференциация на пътните такси в зависимост от екологичната категория на превозните средства.

Страните-членки на ЕС са задължени да приложат тази диференциация до 2010 г. в зависимост от категорията на превозното средство според емисиите и степента на увреждане на пътищата, предизвикани от него, мястото, времето и степента на натоварването.

Правителството реши още да увеличи размера на дневните пари при командироване в страната, когато командированият остава да нощува в мястото на командировката от досегашните 12 лева на 20 лева.

Увеличението е 67% и е в съответствие с инфлационните процеси в страната. Последната промяна на дневните командировъчни е правена през 1999 г.

Правителството реши да премахне и забраната за приватизация на лечебните заведения в България.

Министерски съвет предлага промени в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, с които да се отмени досегашната забрана за приватизация на лечебните заведения.

При продажба на лечебни заведения търговското дружество ще е длъжно да изръшва лечебни и социални дейности за срок от 15 години. Към предложението на Министерски съвет има и приложение със списък на търговските дружества с повече от 50% държавно участие в капитала или обособени части от тях.

От този списък ще бъдат извадени 39 дружества и ще бъдат добавени 64 лечебни заведения, както и девет обособени обекта от "Национална спортна база" ЕАД.

С измененията, с които се актуализират списъците към Закона за приватизация и следприватизационен контрол, ще се освободи допълнителен ресурс за приватизация, което ще доведе до актуализация на списъците поради това, че част от тях са заличени от Търговския регистър или са в ликвидация.

Предоставя се възможност за оповестяване на публичен конкурс. По този начин ще се осигурят предпоставки за ускоряване на приватизационните процедури при ясни предварително регкламентирани критерии, посочват от Министерски съвет.

С измененията в закона се регламентира нова схема за разпределяне на постъпленията от приватизация чрез насочване от 1 януари 2009 г. на 50% от средствата към държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. Целта е да се гарантира нейната устойчивост.

На днешното си заседание правителството одобри още реда и начина на взаимодействие на органите на съдебната власт и министерствата за осигуряването и функционирането на Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП). Ядрото на ЕИСПП ще бъде изградено, поддържано и развивано от Министерството на правосъдието.

С него са свързани ведомствените системи на органите на съдебната власт, МВР и МО, които осигуряват информация за разследването от полицейските, военно-полицейските, следствените органи в досъдебното производство, досъдебното и съдебно производство и производството по изпълнение на наказанията в обхвата на дейността на прокуратурата, съдебното производство по наказателните дела, съдимостта, изпълнението на наказанията и следствените арести, както и българските документи за самоличност, постоянен адрес на физическото лице, регистрация в БУЛСТАТ.

Методическото ръководство на ЕИСПП и съгласуването на дейността на различните органи се осъществява от междуведомствен съвет, чийто председател е министърът на правосъдието.

Членове са представители на председателите на ВКС и ВАС, на главния прокурор, директора НСС, на министрите на вътрешните работи, на отбраната, на правосъдието, на финансите и на председателя на НСИ.