Идеалният парламент - 100 души, но честни

    

Броят на депутатите не е закован завинаги и подлежи на промяна. И без друго те не ходят на работа

Повечето българи предпочитат по-малък парламент. Това се вижда от епизодично прокрадващи се в медиите анкети. И би могло да се установи от проучване на агенция, само че тя няма как да е българска. Нашите са си обвързани с кого ли не и изкарват цифри по поръчка.

Първият аргумент за редуцирането на Народното събрание е, че рейтингът на институцията е с низходящ тренд години наред. Това се дължи както на празната пленарна зала, така и на гласуването с чужди карти. То си остава нарушение на Конституцията, за което никой никого не сезира.

Броят на депутатите досега не е бил обсъждан достатъчно сериозно. Априори се приема, че установеният състав е оптимален. Покрай конфликта с медийното присъствие обаче числото 240 се натрапи

като зелено човече в пасторален пейзаж

Дори и 80 вместо 800 представители на медиите да бъдат акредитирани, пак ще са повече от присъстващите в сградата депутати. Те, горките, са наказани да бъдат дежурни - ден след ден. А някои от тях - дори мандат след мандат. Един сегашен министър се оплакваше от колегите си, че го правели на Рахманинов от гласуване с картите им.

Освен че са много за малката ни страна и за все по-оредяващото ни население, депутатите като цяло не са и особено честни. Преминават от партия в партия, както решат, независимо от коя политическа сила са избрани. Това се тълкува като подмяна на вота от повечето избиратели. Но законът си е закон и в случай не е нарушен.

Голяма част от това, което избраниците вършат извън сградата на парламента, става обществено достояние едва

след като излязат от властта

А по-често - никога. Защото няма механизъм, по който депутатите да бъдат наказани за това, че са излъгали избирателите си. Лъже властта, та чак в Брюксел се чува - за цените, за корупцията, за производителността на труда. А при обратния вариант - ако обикновен човек излъже властта, носи наказателна отговорност. Честно ли е това?

Защо обаче не обичат да ходят на работа? Може би самите те намират стоенето си в пленарна зала за безсмислено. Повечето са дълбоко безразлични към това, което се обсъжда в залата. С изключение на случаите, в които са поели конкретни законотворчески ангажименти към съответни бизнес-кръгове.

Неходенето на работа понякога може да се обясни с липсата на такава. Неизброими са дните, в които парламентът приключва заседанието си далеч преди края на работния ден. Изчерпан дневен ред! Какъв по-сладък аргумент

да се потопиш в приятна атмосфера

Или в по-доходоносни дейности.
Следователно, депутатите не само не ходят на работа, ами и като ходят, няма какво толкова да работят. Отхвърлят някоя и друга ратификация и чакат проектите на МС да минат през комисиите. Там се трудят по-активно, но само онези, които си разбират материята. Какво обаче прави мимансът? Седи, мълчи и получава заплата. И така вече 18 години.

Удоволствието да гледаме празната пленарна зала е доста скъпо. Ако съпоставим сумите, които данъкоплатците дават за издръжка на парламента, с неговата ефективност, ще установим сериозна диспропорция. Ако под ефективност разбираме принос за напредъка на държавата, а не само брой приети закони.

Диспропорцията е в това, че успоредно с падането на рейтинга на НС парите, които му дава хазната, постоянно се увеличават. За 2007 г. бюджетът на парламента е бил 34.321 млн. лв. За 2008 са отделени вече 55.996 млн. лв.
Сметната палата прави

проверки само за законосъобразност

на разходите на парламента. За целесъобразност няма право да се меси. Тоест, ако има правно основание да се похарчат парите - например заповед на председателя на НС, няма да има санкция. Но дали този разход е наистина необходим, няма начин, нито пък институция, която да се произнесе.

От тази година парламентът ще се отчита за парите, които е похарчил, пред себе си. Само трябва да отбележим, че разходите му са завишени с 63% в сравнение с миналата година при 13% инфлация.

Ако депутатите са 100, а не 240, разходите за тях ще бъдат чувствително по-малко. Ако пък суверенът им оспори възможността да харчат колкото сами си решат, ще е

още по-полезно за демокрацията

у нас. Защото сегашното Народно събрание ще остане в историята с това, че направи тази институция напълно автономна и неконтролируема от другите власти. Конституцията беше променена така, щото парламентът сам да определя бюджета си. Така парламентът стана държава в държавата.

Когато се гледаше бюджетът му за настоящата година, икономисти отбелязаха, че НС е сред институциите с най-голям ръст на бюджета. То получи със 63% повече от парите за 2007.

За капиталови разходи, например, събранието поиска и получи цели 137% повече от предходната година. На такъв процент биха завидели всички болници, училища и социални заведения, които плачат за капиталови ремонти.

Плачат, но напразно

Получава се параграф 22, но в изключително арогантен вариант. Парламентът сам си гласува парите. В него са хлябът и ножът и за болните, и за децата. Те обаче ще почакат.

Това не е популизъм. Говорим за прозрачност, откакто се е зазорила демокрацията. А не знаем къде отиват парите, отделяни от бюджета за Народното събрание. Освен задължителните и безспорно важни разходи има и разточителство, което може да бъде видяно в много пера. Например, при така наречените групи за приятелство между български депутати и техни колеги от какви ли не страни. Или при командировките, които бият всички представи за излишен харч.

Както е известно, българската външна политика се осъществява от изпълнителната власт. Пътуванията на парламентарни делегации имат своята функция, но с тях от години се прекалява. Разходките на наши депутати по света са най-излишното нещо на фона на ниския ни стандарт на живот.

Срещу споменатите милиони получаваме закони, които почти винаги се преработват. Ситуацията е сходна с тази, при която

наемате майстор да ви направи ремонт

у дома, плащате си за всичко, а после се налага всяка година пак да го викате и пак да му плащате за доработване и преработване на свършеното.

За да се превърне българското общество в наистина гражданско, то трябва да се научи, че когато се харчат негови пари, трябва да иска сметка за свършената работа. Тя понякога звучи като виц, облечен в законова форма. Като униформите на тайните агенти. Или осемте квадрата изискуема жилищна площ за отглеждане на котка.

Стотина народни представители биха били напълно достатъчни за сегашна България. Разходите по издръжката на институцията ще намалеят драстично - нещо, което всеки българин би подкрепил. Ще се ограничи лапането срещу нищонеправене - поне в законодателната власт.

Тази промяна вероятно ще трябва да бъде съпроводена от редица други, за които пак

ще е нужен обществен натиск

Защото веднъж влезли в политиката, тарикатите няма доброволно да я напуснат. Може да се помисли, например, за по-висок изборен праг. Защото запазване на четирипроцентния няма да съответства на новото разпределение на мандатите. Нищо не пречи да бъдат уедрени избирателните райони. В някои от тях и без друго живеят наполовина от хората, населяващи други.

В чл. 63 от основния закон на страната е записано, че Народното събрание се състои от 240 народни представители. Това е просто конституционен текст, който може да се промени. Така, както се промени основният закон, за да стане парламентът финансово безконтролен.

Иначе и внуците ни ще се чудят какви са тези парламентарни приятели на Тринидад и Тобаго, които се разхождат дотам и обратно за сметка на онкоболните.

Щом депутатите ще живеят в пълен и неоправдан комфорт, нека поне да са по-малко. И по възможност - по-честни.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари