И през февруари Бойко Борисов е най-одобряваният политик с 64% подкрепа, сочат данните на НЦИОМ. Георги Първанов е одобряван от 60%, а министърът на културата Стефан Данаилов получава одобрението на 51%.

В класацията на най-одобряваните български политици и общественици намират място още: Меглена Кунева (42%),

реклама

Ивайло Калфин (31%), Сергей Станишев (29%), Румен Петков (27%), Гергана Грънчарова (27%), Георги Пирински (27%) и Даниел Вълчев (26%).

Подкрепата за президента сред избирателите на ГЕРБ е значително по-висока, отколкото тази за Бойко Борисов сред симпатизантите на Социалистическата партия. Мeглена Кунева се оказва най-консенсусната политическа фигура, ако се съди по подкрепата на партийните електорати за българския еврокомисар.

Продължава тенденцията на плавно покачване на одобрението за лидера на ГЕРБ Цветан Цветанов. Неговият рейтинг на одобрение възлиза на 22%. За последния месец той е повишил доверието към себе си с 3%.

Цветанов е по-често одобряван от представители на елитните обществени прослойки - от висшистите, от жителите на столицата и на големите градове, от заможните избиратели.

В седмицата около вота на недоверие расте общественото одобрение за Яне Янев. Така рейтингът на този политик само за месец скача от 9 на 15%. Същевременно е регистриран и спад на неодобрението към лидера на партия Ред, законност и справедливост.

Съвсем в различен контекст следва да се разглежда публичната популярност на Николай Свинаров от последния месец. Рейтингът му от 26% одобрение е доста добър на фона на останалите политици.

В седмицата на вота на недоверие с 5 пункта расте неодобрението към работата на министър-председателя Сергей Станишев. Ахмед Доган, Волен Сидеров и Красимир Каракачанов са най-одобряваните лидери на парламентарни групи. Всеки от тях има 17% обществено одобрение за дейността си. Непосредствено след тях се нарежда Михаил Миков, чийто рейтинг е силно повлиян от политизираните нагласи в периода на провеждане на изследването.

Все още недостатъчно познати като лидери на своите парламентарни групи са Йордан Бакалов, Пламен Моллов и Борислав Ралчев. Независимо от събитията около Стефан Софиянски и от широкия отзвук след оправдаването му, той запазва без промяна както одобрението за работата си, така и неодобрението.

Критичността преобладава в обществените оценки за работата на Радослав Гайдарски, Емел Етем и Емилия Масларова. Във връзка със ситуацията около вота на недоверие регистрираме известна мобилизация на симпатиите към кабинета. Нараства доверието към работата дори и на най-непопулярните министри. Очевидно в крайна сметка вотът се оказа повод за равносметка и опит да се осмисли алтернативата на този кабинет.

84% от избирателите на БСП вярват във възможностите на правителството да изкара пълния си мандат. Висока увереност декларират и привържениците на партиите от тройната коалиция. Вотът на недоверие играе ролята на мощен стимулатор за партийните електорати. От една страна, расте самочувствието на привържениците на тройната коалиция, а от друга - опозицията набира сила. 

52% от българите одобряват предложението на опозицията да се гласува вот на недоверие на кабинета заради високите нива на корупция в България. Най-изразително е одобрението сред симпатизантите на опозицията. Мотивите за вота са одобрявани от по 87% от симпатизантите на СДС и Атака, от 80% от симпатизантите на ДСБ и от 72% от тези на ГЕРБ.

Одобрението за мотивите на вота е по-високо от средното сред жителите на столицата и областните градове, сред висшистите и сред най-младите избиратели. Една четвърт от българите не одобряват мотивите на предложението за вот на недоверие към кабинета. Сред тях преобладават симпатизантите на тройната коалиция, най-възрастните и жителите на селата.

Ако парламентарните избори бяха в края на февруари, в парламента биха попаднали ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака, СДС. Леко нараства преднината на ГЕРБ пред БСП. Като цяло обаче по-скоро наблюдаваме известно свиване на БСП, отколкото разширяване на влиянието на ГЕРБ.

Подобно съотношение между големите политически партии несъмнено се дължи и на поляризацията на общественото мнение в условията на силно политизираната среда на вота. Регистрираме също така и известно укрепване на позициите на опозиционните партии - с по около 1% расте подкрепата за Атака, за СДС и за ДСБ.

Към 22 февруари 2008г. полицията е най-одобряваната държавна институция. Одобряват я 42% от интервюираните, с 3% повече отколкото в края на 2007 г. Като цяло регистрираме ръст в одобрението за работата и на съда - с 6% и прокуратурата - с 5%. Пропорционално намалява и неодобрението за работата на полицията, съда и прокуратурата. Подобни оценки са в резултат на нагласата на хората да оценяват положително както полаганите усилия, така и постигнатите резултати в борбата с престъпността.

• ОЩЕ ПО ТЕМАТА
• ЕТИКЕТИ

ETARGET РЕКЛАМА

РЕКЛАМИРАЙТЕ ТУК