Бойко Борисов: Станишев да създаде спокойствие в държавата

Анонимен : БОЙКО БОРИСОВ участия във фирми:1. Ипон-1\\\"ООД, регистрирана на 13.09.1991 год. на адрес София, ул. \\\"Раковски\\\" 209. В тази фирма Бойко Борисов е съдружник с баща си (Методи Борисов Георгиев), Живко Делчев Делчев и Павел Методиев Алексиев. 2. \\\"Ипон-2\\\"-ООД, регистрирана в края на 1992 год. на същия адрес, в която е съсобственик с Цветелина Бориславова. 3. \\\"Ипон-Агенция за сигурност и охрана\\\"-ООД, регистрирана през м. април 1998 год. на адрес: София, ул.\\\"Гечкенли\\\" 4. Съдружници и управители - Владимир Петев и Васил Калугеров. Изпълнителен директор - Младен Георгиев. 4. \\\"Интербулпред\\\"-АД, регистрирана през есента на 1997 год. на адрес София, бул.\\\"Г.М.Димитров\\\", бл.3, ет. 6. и уставен капитал 1 млн.лв. Съвет на директорите - Бойко Борисов, Евстати, Гюров, Чавдар Чернев, Румен Николов, Димо Кръстинов, Владимир Петев. 5. \\\"Тео Интернационал\\\"-АД, Бургас - до лятото на 1996 год. Бойко Борисов е член на Съвета на директорите заедно с Румен Николов \\\"Пашата\\\". Впоследствие са заменени от Иво Каменов Георгиев и Недялко Кирезиев. В периода 1994–1997 \\\"Тео интернационал\\\" е уличена в производство на фалшиви цигари \\\"Марлборо\\\" и \\\"Мелник\\\" във фабриката й в Крайморие. Борисов се оттегля от нея на 24.06.1996, след скандала и бягството на третият собственик – Емил Райков. Аферата е разкрита още на 25.03.1995 г., но тогава делото било смачкано и фабриката продължила да произвежда още 2 г. Налице е информация, че Бойко Борисов и Румен Николов “Пашата” изобщо не са разпитвани за разбитата фабрика. Има данни, че доверен информатор от I РПУ-Бургас е предупреждавал фирмата за предстоящите проверки. По това време шеф на РПУ-то е Георги Пенев - пенсиониран от Бойко Борисов с почести и назначен през м. ноември 2001 г. за регионален директор на охранителната фирма “Ипон”. 6. \"Джи енд Би травъл къмпани\", регистрирана през есента на 1994 год. и свързана със СИК. СЪДРУЖНИЦИ са Бойко Борисов, \"София Делта\"-ООД и др. През април 1996 год. фирмата е одобрена за купувач на 55 % от акциите на грандхотел \"София\" за 595 млн.лв. (8,5 млн. долара). Впоследствие сделката е разтрогната, поради неизплащане на първата вноска. 7. \"Прахайм\"-ООД - Червен бряг, учредена през 1996 год. Дейност – производство на сапуни и миещи препарати. Съдружници - Бойко Борисов, Цветелина Бориславова и \"Прайм инвестмънт тръст\"(един от учредителите и основните акционери на ТСБанк,). Управители – Цветелина Бориславова и Алипи Алипиев. 8. \"Будоинвест\"-ООД Съдружници: Румен Цветков, Алексей Петров, Бойко Борисов (до м.август 1998 год.) 9. \"Би енд Пи Комерс\"-ООД, регистрирано през м.май 2001 год. на адрес: София, ул. \"Любен Каравелов\" 83, ет. 2. Съсобственици - Бойко Борисов и Пламен Тачев Петров. 10. \"Цебра\"- ООД, регистрирано през 1994 год. Съдружници - Бойко Борисов, Цветелина Бориславова, Живко Делчев. 11. Ти Би Ай - 97\". Съдружници - Бойко Борисов, Тодор Толев. 12. \"Сириус-2\"- ООД, регистрирано през 1992 год.Собственици – Бойко Борисов и Цветелина Бориславова. 13. \"Химтекс\"- АД. Членове на съвета на директорите Бойко Борисов, Цветелина Карагьозова и Мирослав Дерменджиев до 1997 год. Впоследствие в СД на дружеството влиза майката на Цветелина.

Анонимен : Кольо Колев е прекарал повече от година в лагера на смъртта „Слънчев бряг" край Ловеч. Той е един от малкото оцелели страдалци, пратени в кариерата единствено за да бъдат „ликвидарани". На много от техните досиета е написано „ЗН" – „завръщането нежелателно". Предлагаме ви втората част на изповедта на Кольо Колев – автентично свидетелство за едно от най-страшните престъпления в историята ни. И документ за терористичният характер на обществен строй, който се гордееше с това, „човек за човека е приятел и брат". Свирепостта и садизмът на ловешките палачи вероятно биха възхитили и учителите им от НКВД. Жените живееха в другото крило на лагера. Работеха заедно с нас същата работа. И тях ги биеха постоянно. Гавреха се, завираха им неща, където не трябва. Вечер някои ги водеха до бъчвите с вода, Ръжгева или Куна им поливаха да се измият от кръста надолу и ги вкарваха в канцелариите. Изнасилваха ги постоянно, те не смееха да протестират. Защото иначе ги чакаше смърт. Беше много страшно. Ръцете ни бяха кървавящи рани. Товарехме камъните с голи ръце. Вечер спяхме като застреляни. Мнозина стенеха от болки. Понякога някой викаше, че минава змия или смок – по скалите ги има много, а в спалното дъските са през пръст разстояние. Ходехме по нужда в една кофа, но най-непоносима бе миризмата на гной и пот. Сутрин миришеше на мърша. През лятото беше непоносимо горещо. Камъните се нагряваха, ако счупиш яйце към обяд, пече се за 5 минути. Есента скалите изстиваха и сутрин беше много студено, но само докато стигнем кариерата. Работехме сутрин от 6 до тъмно. Не усещахме студа, защото бяхме потни дори през най-големите студове през зимата. Пот и кръв се лееха непрекъснато Мирчо Спасов искаше „много, много работа". Свободно време нямахме. Докараха едно момче от Гложене, сираче. Докато разбера, че е земляк, го убиха. Най-близък ми беше Божидар от София, дошъл 4 дни преди мен и останал до разтурянето на лагера. Имаше много опити за бягство, но все неуспешни. Бегълците ги убиваха или на място, или пред нас за назидание. Ако циганинът, който ни броеше, сбърка, първата редица ляга и бият да кажат къде са избягалите. Той бъркаше нарочно. Понякога отделяха група от 20-30 души за работа на вилата на БКП на хълма. Носехме камък, желязо, вода, цимент – палат, построен с робски труд. Благо или някой от циганите слагаше пръчка на пътеката и трябва да я прескочиш с камъка. Който закачи пръчката, беше пребиван веднага. Ако стане, продължава, ако не може-доубиваха го. Убийствата ставаха по всевъзможни начини: с тояги, с инструменти, с ножове, с душене. В деня, когато убиха бай Иван Карадочев, оцелях по чудо. Работих с него в една група два или три месеца. Шахо го удари лошо с тоягата и той падна. Извиках, взех го в скута си. Бай Иван умря в ръцете ми. Тогава чух вик и в последния миг видях Шахо да замахва с прибора си за убиване. Това беше вързана за ръката му палка, за която със синджир бе окачена тънка стоманена лента около 20 см, изключително остра. Често ни показваше върху ръката си, че може да бръсне. С едно движение я хващаше и убиваше с нея. Ако стигне врат, човекът умираше на място, ако пък докачи нечий гръб, раната е до костта. Хората умираха от загуба на кръв или раните гноясваха и се пълнеха с червеи. И в онзи ден, когато сълзи течаха от очите ми, Божидар извика силно „Бате-е!" Погледнах – лентата свисти към главата ми. Отдръпнах се инстиктивно назад и както бях приклекнал, ножът направи две дълбоки рани-на ръката и крака ми. Белезите и сега стоят. Шахо щеше да ме довърши, но в тоя момент Газдов го извика долу при бараките за „нещо важно". Това означаваше, че са дошли нови хора и има работа за него. Бяха две момичета и едно момче от Бургас. Обвинили ги, че чакат с къси поли на кея да дойдат американските моряци с кораби. Цяла нощ се гавриха с тримата. Цяла нощ се чуваха страшни викове, макар че им запушваха устата. Колко са били изнасилванията, никой не знае. Сутринта момчето беше мъртво, а момичета с разкъсани дрехи, разчорлени и окървавени, ги изкараха от помещението на началниците. Гноясалите и червясали рани бай Георги – фелшерът, лекуваше по два начина. Или караше някой по-млад да уринира върху раната, или с обелени клечки човъркаше и изкарваше червеите. Всеки болен беше обречен. Веднъж един човек скочи от силозите. Искаше да избяга с тръгващия влак, но падна на релсите и вагонът мина през краката му. Закараха го в болницата,след два часа го докараха с ампутирани крака. Хвърлиха го в „моргата" зад тоалетната и той умря в страшни мъки. Беше жив между трупове, молеше за вода, стенеше. Спомням си и Данчо от Пловдивско. Останали му две банкноти по 25 лева – тогава имаше такива – и той решил на 19 януари, Йордановден, да почерпи за рожденен и имен ден, правеше 24 години. Помолил един старшина да купи с парите лукчета, но милиционерът го предаде. Газдов го извика пред строя. Вързаха го за кол с вдигнати ръце. Беше в ученическа гимнастьорка, дрехата се вдигна една педя нагоре и оголи тялото му. Беше много студено, 15° под нулата. Газдов нареди на всеки два часа да го заливат с вода. При всяка кофа му казваха: „Знаеш ли, че за имен и рожден ден се полива за здраве?" Два дена остана на кола и не спряха да го поливат. На третия Газдов дойде като рицар на кон в кариерата и влачеше Данчо, завързан с въже за седлото. Беше още жив, покрит с лед. Събраха ни да го видим. „Има ли други желаещи да празнуват?" Данчо изстена само: „Братя…аз …си… отивааам…". И издъхна. Докараха едно момче от Габрово, родителите му били големци, пратили го да го сплашат Имаше самочувствие, но още на третия ден го убиха. След няколко дни го потърсиха. Първо казали, че го няма, после че тръгнал да бяга. Накараха няколко души да съберат пръст и да сложат кръст от две клечки. Но майката усети с инстинкта си, че я лъжат. Разрови пръстта и разбра, че няма гроб. Ние не знаехме тогава, че телата, откарвани в Белене, са заравяни плитко и разкъсвани от настървените на мърша прасета. Предатели между нас нямаше, сигурен съм. Ние не говорехме помежду си – нямахме право. Имаше заповед да говорим високо. Когато говориш с някого, трябва да се чува поне на 25-30 м. Ако поискаш нещо – чук, инструмент – и охраната прецени, че не е чула, това означава, че след секунди говорещият и тези, които слушат, ще са мъртви. Това е закон. Научавахме само по едно име и откъде е – Стефан от Враца, Сашо Сладура. Помня го, не видях как го убиха. Казаха, че бил голям музикант. Там имаше само високообразовани и културни хора – заплахата за „мирния комунизъм" Имаше адвокати, народни представители и др. Никола от София го изпратили, защото говорил с чужденци в хотел „България". Имаше хора на 40, на 50, на 58 години. Те не издържаха. Помня две момчета – дали бяха македончета, не знам, викахме им сръбчета. Мичо избяга, но го хванаха. Убиха го много мъчително. В съзнанието ми се е запечатала датата 19 юли. Бяха сложили взривове и накараха двайсетина души да палят фитилите. Фитилите били много къси. В един момент цялата група се взриви. Тела, глави, крака и скали се разхвърчаха навсякъде. Две-три минути след това се издаде заповед „да се събере мършата в газката". И ни накараха да „почистим". Касапница. Хващаш ръка, тя още трепери, вземаш крак, той топъл. На друго място – черва. Лошо ми става и сега, като се сетя за 19 юли 1959 г. Някои тръгнаха да бягат, но милицонерите стреляха от скалите. Застреляха няколко души. Средно в лагера имаше по 240-250 души. Много новопристигнали не издържаха първия побой, припадаха или пък ги убиваха на място. Полуживи ги захвърляха в „моргата" и като издъхнат – с другите убити към Белене с газката. Дажбата за 24 часа беше 260 грама стар черен хляб. Чер като рингова тухла. Даваха някакво подобие на чай сутрин и вечер. Организмът има нужда от течности. Понякога даваха супа от рибени глави, но вече почнали да се разлагат, смърдяха. Виждал съм хора да късат трева и листа и казваха: „Аз колкото да си разквася устата." Но гълтаха. Вода пиехме от бурета, които никога не се миеха, а само доливаха. На дъното им имаше тиня, мръсотия. Вода на кариерата нямаше. Ходехме по нужда в дървена тоалетна, но никой не смееше да се заседи много. Застреляха или заклаха няколко, както са клекнали. Вагонетките се бутаха по релси на 150-200 м. Гледаш да свършиш нито първи, нито последен. Защото група, която три пъти стане първа, се разформирова. Включваха в нея болен или осакатен. Ще го кажа открито – той не е полезен. Той е в тежест на другите, които карат нормата, а при неизпълнение – следва смърт. Докато бях там, убиха може би 1000 души. Не съм ги броил, но не са по-малко от 800. И това е само за една година. Един път Мирчо Спасов държа реч Тогава Васко от Струмяни се обади: „Другарю полковник (той беше полковник тогава), защо сме тук без съд и присъда, защо нямаме право да пишем и получаваме писма?" Мирчо Спасов каза: „Вие сте събрани не за да изтърпявате наказание, не да оцелявате, а за физическо и стерилно унищожаване, защото сте зародишът на гнилия американски капитализъм." И ако някой мислел, че може да стане птичка и прехвръкне през телените мрежи, той тутакси щял да стане герак, който нямало да позволи и перушинка да излети. Тогава набелязаха момчето. След една седмица Васко вече го нямаше. За мен най-виновни са Мирчо Спасов и партията. Казал, че било повеля на партията и трябвало да си храни децата. Но това бяха изроди, жадни за власт, да колят и да бесят. **************** Днес ми тежи, че няколко души загинаха заради мен. Преди да вляза, тренирах борба. Когато Ловеч стана окръг, нямало състезател в категорията ми и ме потърсили за състезание. Надзирателите разбрали, че ще вземат някакъв борец, и убиха няколко по-едри и здрави мъже. Не знаели кой е, аз бях 40 кила. Една сутрин видях, че идват за мен, и се разтреперах. Казах на Божидар, че се свърши, днес ще ме убият. Той прошепна да не се боя. После Газдов ме извика. Отидох, той замахна с тоягата. Като паднах, стъпи на главата ми и ухото ми се разпра в камъните. И тогава чух вик: „Стигааа!" Той отпусна тоягата и ми каза: „Ако се върнеш, няма да осъмнеш, ако осъмнеш, няма да замръкнеш." Излязох, паднах на шосето, взех две шепи пръст и я целунах. Пазя я и сега. Гледах по-късно поне 20 пъти филма „Спартак", който започва с робски труд в кариера. Той не се доближава и малко до ужаса в нашия лагер, но все плачех. Като отидох на първото честване на 12 април 1990, направих няколко крачки и припаднах. Така припадаха всички оцелели. Там видях Божидар и Надя Дункин, тя ми беше като сестричка. Само ридахме на раменете си. Когато днес ме карат да кажа или напиша нещо, то е само едно: „Никога, никога човешко насилие!" -- -Grajdanino!Biva li sre6tu 15 kopeiki,taka da tormozite mumiata!?!

3.14 : Пожарникарски сценарий за сваляне на правителството Дата: 23-03-2008 14

1 Читатели : 555 Придворното джудже на Костов, пожарникарският елит на Борисов и генерали – интриганти в сянка напънаха мишци по най-светкавичен път да стигнат до предсрочни избори. Може ли хора без талантливо въображение да сътворят блестящо активно мероприятие? Началото на февруари. Репотрер на afera.bg се добира до информацията, че бившият шеф на ГДБОП Ваньо Танов е готов да разкрие пред парламентарната комисия “Куйович” потресаващи данни за опънат властови чадър над бизнеса със синтетична дрога. Танов разполагал с данни, че две висшестоящи ченгета –антимафиоти били разделили 100 000 евро за услугата, а 1 000 000 от мръсния бизнес течал безпрепятствено нагоре по партийните етажи на властта. Контролирано изтеклата информация тръгва от кръга около Младен Червеняков в БСП. За него е знайно, че го играе опозиция в червената партия. Твърде умерена и предпазлива, ако изобщо може да се нарече опозиция, но във всички случаи, играеща контра на вътрешния министър Румен Петков. Репортерът на afera.bg се свърза с Ваньо Танов по мобилния му телефон и предложи да му изпрати на електронната поща въпроси, на които бившият антимафиот №1 да отговори. Танов се съгласява и дава електронната си поща. Въпросите са му изпратени моментално. Ексборецът срещу мафията обаче се скрива в миша дупка. И не отговаря нито с вест, нито с кост. Това се случва месец преди избухналия скандал с ареста на заместник шефа на ГДБОП Иван Иванов. Тези дни стана ясно и, че Дарик радио също са търсили Танов за интервю, но той упорито е отказвал да говори. За сметка на това, бившият шеф на НСС в правителството на Иван Костов ген. Атанас Атанасов е доста по-словоохотлив. Той дава веднага интервю по телефона за afera.bg и заклеймява парламентарната комисия “Куйович”, че не желае да допусне за изслушване професионалисти като Ваньо Танов. Така дни наред ролята на Матросов на амбразурата играе придворното джудже на Иван Костов ген. Атанасов. Бившият шеф на антимафиотите Ваньо Танов мълчи до момента, в който някой му подава знак да заговори. И да не се спре. Междувременно скандалът с Будимир Куйович заглъхва. Огънят подържа най-вече Георги Коритаров, чийто неизменен гост е ген. Атанасов. Той пък, добил невероятно самочувствие като перманента телевизионна звезда, всеки път вади по нещо от ръкава. За да подържа огъня. Никой не рови дълбоко в темата защо точно по времето на ген. Атанасов в НСС е пуснат Будимир Куйович да шета свободно из България. За сметка на това незнайни ченгета от Разград, /регион на ген. Атанасов/ и Перник изведнъж блесват на сцената като честни, с хладни сърца и чисти ръце, които корумпираната машина на МВР е смазала. По-късно обаче някои от тях внезапно се обръщат на 180 градуса и казват, че нещо са се объркали. Отново са назначени на работа в МВР. И окончателно млъкват. През това време на телевизионния екран се показват и физиомутрите на шестака Цвятко Цветков, който е абониран като експерт по вътрешната сигурност в медиите от 18 години насам, и на Младен Червеняков, който пък не му върза зара да стане министър в правителството на Станишев и има за какво да си връща. Всички са загрижени. Дълбоко възмутени. И, разбира се, честни, с чисти ръце и хладнокръвни сърца. През този етап на сценката Бойко Борисов брои дупките в столицата. И нарочно нехайно се прави, че нищо не се случва. Верният му паж Цветанов също мълчи. Ролята на говорителите е дадена на други. И те се развяват по медиите, които така и години наред не откриха нито един друг експерт по вътрешната сигурност освен ген. Атанасов и Цвятко Цветков. Чест прави в този случай на Димитър Иванов, че поне той не се обади. След като скандалът с Будимир Куйович не произнесе подобоващия гръм, който се е очаквал от тайнствената “Велчова завера”, в студиото на “Коритаров лайф” ген. Атанасов в премерен момент, ей така, като че ли говори за времето, нехайно извади една папка и един диск. Намерил ги бил в личната си поща. На тях имало записани разговори на заместник-шефа на ГДБОП с разработвани бизнесмени, покровителствани заради фалшиви бандероли. Цвятко Цветков дори не изиграва ролята си докрай професионално и казва, че тази папка я е виждал преди две седмици. За пунт двамата уж се спречкват пред камерата, но това придава още по-голям драматизъм на развихрилия се грандиозен скандал само след ден. Антимафиот №2 Иван Иванов е арестуван по разбработка на ДАНС. Секретната информация от папката е публикувана в почти всички медии. Партията на Костов ревва “Оставка”. Всеки говори по радиа, вестници и телевизии каквото му хрумне. В епицентъра на взрива нямат значение фактите, по-важни са детайлите и нюансите – кой какво бил записал, кой бил разрешил, или не разработката. Никой не пита и никой не обелва лаф, кой обаче изнесе на бял свят диск със специално разузнавателни средства на улицата. Ген. Атанасов също не е вчерашен и носи в прокуратурата само папката. За диска, който размаха в ефир се прави на ущипан. По сценарий идва и часът на главният пожарникар на републиката, който вместо да гаси пожара, налива масло в огъня чрез най-доверения си шланг – председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. Цветанов излиза по телевизията и набърква в скандала и Йордан Бакалов от СДС. ГЕРБ използва цялата дандания да си разчисти сметките с “контрабандиста на кафе” Пламен Юруков, който бе разобличен по същото време в сайт, близък до Бойко Борисов. Бойко също се изказва дълбокомислено по медиите – първо, че премиерът е клоун и второ, че Станишев имал дилемата как по-дълго да устиска тройната коалиция. Странно, но Бойко Борисов не напада яростно нито Румен Петков, нито главния секретар Валентин Петров. Дори казва в твпредаване нещо, което е пагубно за политическата му кариера на виден първи опозиционер: “За МВР или добро, или нищо”. Защо ли е така запушена устата на смелчагата гербаджия №1 по отношение на вътрешния министър Румен Петков? И има ли нещо, от което сериозно да се притеснява? Така или иначе, сценарият за падане на правителството и предизвикване на предсрочни избори се играе. Нищо, че е твърде некадърно измислен и още по-нефелно изпълнен. Като е пукнала пушката, трябва да се стигне и до последния храст от миманса. Румен Петков не е цвете за мирисане, но очевидно демонстрира арогантно хладнокръвие. Явно знае повече от това, което се изнася в медиите. И изчаква своя момент за “да падне на финала голям смях”. През това време ДСБ в лицето на ген. Атанасов изнасят сакралната битка с мафията по върховете на държавата на крехките си тесни рамене. Набутани са на първа линия. ГЕРБ уж им дава добро, но някак отстрани се прави, че не е от този филм, що се отнася до МВР. И чака придворното джудже на Костов да разчисти траншеите за победоносното обявяване на предсрочни избори. Най-отзад се кефят генералите от ДС – Цвятко Цветков и още по-далеч Любен Гоцев. Те не са по газенето в трофейната кал. Те са по тънките активни мероприятия. Лошото е обаче, че въображението им отслабва и те стават все по-старшински и предвидими дори и за начинаещите репортерки. В играта на ГЕРБ е впрегнат и мълчаливият генерал, бивш шеф на ГДБОП Ваньо Танов, който така започва да приказва, че чак го хваща логореята. Неуспелият кандидат за кмет на ГЕРБ от Русе за втори път помрачава репутацията си. Първият път бе, когато подаде оставка, заради това, че службата била изчерпана и имало чадър над разработвани от нея. Само че Ваньо Танов не каза нищо конкретно, дори не излезе с лицето си да потвърди тези думи, а пусна едно писмо по агенциите, което до последно не беше ясно от него ли е подписано. И второ, моментално и твърде подозрително се качи на политическия влак на ГЕРБ за да стане кандидат на Бойко за кмет на Русе. Третият път е сега, когато Танов отново е използван от волята на генерала – пожарникар. Няма лошо в това опозицията да поиска да свали правителството и да предизвика предсрочни избори. Никой няма съмнения за корупцията, която е прояла висшите етажи на властта, включително и тези на вътрешното министерство. Но когато се прави една завера, участниците в нея задължително трябва да са чисти и котрапункт на “лошите ченгета”. А творците на сценария е наложително да имат въображение и нестандартно мислене за да изненадат противника. В случая станахме свидетели на евтина ченгеджийска постановка със старшински чин. Очевадно генералите издишат. А пожарникарите имат какво да крият и от какво да се притесняват. И, както се казва, пак не случихме на освободители. Така премина световната слава на един заговор за идването предсрочно на власт на ГЕРБ и на - о, времена, о, нрави – ген. Атанасов. Веселина Томова