|
И да нямаше омбудсман, Гиньо Ганев щеше да го измисли. Ролята дотолкова му отива, че в нея той изглежда като облечен в собствената си кожа. Когато преди три години беше избран на този пост и положи клетва (13 април 2005 г.), човекът парламент, както стана известен във Великото народно събрание, изглеждаше най-подходящият въпреки възраженията на опозицията. И на управляващите такъв пост изглеждаше толкова "бодлив", че едва на третия път успяха да се споразумеят за личността, която да го заема. Днес, три години по-късно, националният омбудсман може да се похвали с една завидна активност. Urbi et orbi Всяка година националният омбудсман, който не е подчинен на никаква власт, представя пред Народното събрание доклад - нещо като знаменитите годишни обръщения на папата "за града и за света". И както казаното от папата е нещо като закон за католическия свят, така и препоръките на "обществения медиатор" по закон трябва да са задължение на визираните институции. "Една от същностните цели е да се коментират законодателната, изпълнителната и съдебната власт", каза Гиньо Ганев още в началото на мандата си. И се зае още веднага след избирането си с бившия кмет Стефан Софиянски. Ганев поиска от Върховната касационна прокуратура бившият кмет да бъде привлечен под съдебна отговорност заради бездействието му за решаване на проблема с отпадъците в София. За зла участ тази акция изчезна в небитието, а Софиянски в момента е "най-чистият" по отношение на корупцията политик, след като бе оневинен по няколко дела срещу него. "Животът в село Студена е опасен", произнесе се омбудсманът, след като екоинспекцията в София е установила, че добивът на инертни материали от кариерите край пернишкото село незаконно - без да е била предоставена концесия и без оценка за въздействието върху околната среда. Той определи ситуацията, в която живеят хората в селото като недопустима и застрашаваща живота им. И толкоз. Националният омбудсман се произнесе и срещу изпълнителната власт, когато еколозите надигнаха глас срещу решенията на правителството, с които орязваха огромни територии от "Натура 2000". Той размаха пръст, че това е било направено без никакво обществено обсъждане. "Ако се наложи, ще направим пълна проверка на процедурата, по която са определени зоните в екомрежата "Натура 2000", закани се Ганев. И обеща службата на омбудсмана да внесе в парламента промени в Закона за биоразнообразието, с които да отпадне необжалваемостта на заповедите на министъра на околната среда и водите. Думите му прозвучаха като от закон божи: "Това задължение произтича от смисъла на парламентарното управление на страната и от смисъла на една истинска демокрация." Но и това му усилие не стигна по-далече. Лично Гиньо Ганев се зае и с реабилитацията на пострадалите от "възродителния процес". Организациите им - Националният център "Справедливост" и дружеството "Бахад"-Бурса, протестираха против проточващите се дела срещу инициатори на "възродителния процес" и апелираха за справедлива реабилитация на репресираните, за обезщетения на пострадалите след процеса, както и за публичен акт, с който да бъде осъдена тогавашната политика на управляващите. "В писмо до жалбоподателите Гиньо Ганев е изразил тревога от продължителното забавяне на делата, свързани с т.нар. възродителен процес в периода 1984-1989 г. Същевременно омбудсманът е очертал фактическите и правните трудности пред сформирания екип от експерти и общественици, който работи за бързото произнасяне по поставените в жалбите", пише в сайта на институцията. През тези три години омбудсманът предприе и редица други акции, но най-зрелищната като че ли беше за защитата на правата на потребителите. В битката с монополиста "Топлофикация" Гиньо Ганев, който е смятан за един от "бащите на конституцията", стигна и до Конституционния съд. Но конституционните съдии "си измиха ръцете" с патово гласуване - според шестима от тях тази привилегия не нарушава конституцията, петима бяха на обратната позиция. Врата в полето В морето от несправедливост днес фигурата на националния омбудсман изглежда като врата в полето. Каквото направи омбудсманът, все е хубаво, но за съжаление все не се увенчава с успех. Може би с няколко малки изключения. "Днес правото на добро управление е един афиш и нищо повече", заяви неотдавна с горчивина Гиньо Ганев. И с пълно право, но и като оправдание. Защото дейността му изглежда не като на фигура, овластена с пълни права да се меси в работата на институциите, а по-скоро като на правозащитна организация, чийто отчет се изслушва с половин ухо. Десет години след като в общественото пространство влезе в обращение понятието омбудсман, чието значение трябваше да се обяснява надълго и нашироко, няколко хиляди души сезираха службата на Гиньо Ганев, но все по-малко са тези, които вярват, че неговата активност води до ефективност. Докладът му за положението на затворниците до голяма степен се покриваше с този на Българския хелзинкски комитет. А функциите на омбудсмана започнаха да се възприемат като една от многото неправителствени организации, само че кой знае защо назначена от парламента. Преди последната си акция - по повод деинституционализацията на изоставени от родителите си деца, отглеждане в социални домове, Гиньо Ганев събра неправителствените организации, които се занимават с проблема. Засега не се очертава практически резултат и в тази насока. С две думи институцията работи с пълна пара и в характерния "Гиньо Ганев style". Това включва и новата къща, в която се помещава администрацията му, а гостите в нея подслаждат кафето си с пакетчета захар с надпис "омбудсман".
|