Дебатът по вота на недоверие срещу правителството продължава повече от пет часа

СДС/ДСБ/-близнаците на ОКТОПОДА : 1. В мир и в спокойствие с изпраните пари живееше правителството до идването на директора на ЦРУ Дж. Тенет. Кабинетът на Костов през последните четири години с мълчаливо одобрение приемал присъствието на големия еврейски инвеститор Майкъл Чорни, който влезе в страната след убийството на Луканов. И беше експулсиран след срещата на Джордж Тенет с Костов. В лицето на председателя на парламента Й. Соколов властите покровителстваха някои големи турски инвеститори на наша територия, издирвани от турското правителство за престъпления. Подпомагаха със законотворчество, удобно за групови интереси, РМД-тата, които чрез офшорни фирми с виртуални собственици приватизираха близо 80% от българската индустрия. Не поискаха от нито един инвестиционен фонд, от нито една партия да декларират произхода на капиталите си. 2. За яки далавери може да се изпише километър текст с примери, един от друг по-фрапиращи. Да споменем някои от "успешно продадените фирми" - "Нефтохим", "Крeмиковци", "Химко", "Стомана", "Девня", където е престъпление от нея да се остави 15% акции за държавата, а останалото - за чуждия купувач, да не говорим за това как бе подписана една от най-съмнителните приватизационни сделки - за продажбата на трите фармацевтични завода, в резултат на което новият собственик държи 80% от производството на български лекарства. Авиокомпания "Балкан", "сделката на века" за износ на ток в Турция и "Горна Арда" и т.н. 3. АП се страхува от разваляне на сделки защото това на практика означаваше да си получат обратно буквално източените до максимум предприятия, които от своя страна увеличаваха процента на безработицата у нас. Затова държавата продължава да плаща на новите собственици, за да не затварят фирмите. Нека си спомним как вицепремиерът П. Жотев размахваше пръст, че ще разваля сделки. А развали ли? Разбира се, че НЕ въпреки че в списъка му бяха “Големите бургаски мелници”, маслодобивното предприятие "Камбана" купено от холандския концерн "Хелиън комодитис", “Добричкият обувен завод”, “Оптико-механичният завод” в София, "Пектин" - Перник собственост на австрийската фирма "Цанкл", Заводът за картонени опаковки "Хаджи Димитър" в Своге купен от словашката фирма "Адут Адокс" и още много други. Списъкът може да бъде удължен до безкрайност, защото нарушения в договорите има при всички сделки, а те са основания за разваляне на договорите, и за връщането на пакета акции на държавата, но това не се случи? Така е щото това означава обезсилване на акциите, АП отново трябва да търси купувачи, а от обратно получените предприятия или са изнесени значителна част от машините и оборудването, или са буквално изцедени. Класически модел за това как се източват приватизираните фирми, как после предприятията обявяват несъстоятелност и се разпродава на парче това, което е останало. 4. Още в средата на 1997 г. току-що взелите властта лидери на СДС установиха приятелски контакти с актуални политически играчи в Турция. На "тайна" вечеря край Босфора премиерът Костов (а преди това Евгени Бакърджиев) се уговорили с добрия си приятел и бивш колега Йълмаз за "плодотворно сътрудничество". Кабинетът на Костов се сети, че се е прегърнал прекалено силно с турския престъпен свят, едва когато мафиота Йозкан засегна интересите на американския бизнес и ЦРУ се намеси. Точно по това време, много странно, започна да се забелязва как на общите ни граници почти всеки ден започнаха да се разкриват големи количества наркотици. Странно съвпадение или ЦРУ предупреди София (разбирай кабинетът на Костов) да затвори каналите за дрога. Което моментално означавало, че години преди това стотици тонове наркотици безпрепятствено са минавали от Турция за Европа. 5. Знае се че в България пристигнали братята Джейлан, известни турски инвеститори. В Турция ги знаят като "тайната каса", зареждаща личните сметки на известни политици. Не крият и връзките си с мафията. У нас ги посрещат тържествено. Историята е известна - през ноември 1998 г. Костов и Месут Йълмаз обявиха спогодбата "ток срещу строителство". На 26 октомври 1999 г. Костов и Бюлент Еджевит направиха символичната първа копка на "Горна Арда" пред 10 000 зрители - толкова помпозна гледка, пред която карнавалът в Рио де Жанейро прилича на селска вечеринка. До средата на 2000 г. нито "Джейлан" беше осигурил финансиране, нито строителството тръгна, нито концесионният договор за каскадата бе подписан. През октомври турската държава конфискува банката на "Джейлан" заради неплатежоспособност. Днес, когато "Джейлан" фалира и холдинга е замесен в грандиозен скандал, един факт трябва отново дебело да се подчертае: "Горна Арда" е гафът на века, това е най-шумният международен провал на правителството на корупцията и още едно болезнено доказателство, за некадърните сини политици. 6. В световната практика е невъзможно министър - председателите на две страни "да вземат решение" да се изграждат такива огромни обекти без търг, проекти, публично поканване на конкуренцията, абсурдно пък е да се назначи изпълнител, а България наруши собствения си Закон за обществените поръчки и допусна без търг чужда фирма до мегасделки. Без да има проекти и спецификации за количеството на предстоящите строителни работи за трите язовира, трите централи и съответните инфраструктурни връзки, беше дадена "зелена светлина" за едно предателство на националните интереси: строителството да се извърши от"Джейлан", без търг и конкуренция. Решението на Иван Шиляшки от края на 1999 г. бе категорично: "Джейлан" е основен изпълнител на каскадата, официално определено с договор. Това е безпрецедентен случай в международната инвестиционна практика, дори в най-слаборазвитите страни. "Горна Арда" ще получи приза за най-срамната сделка на хилядолетието. 7. Моделът на плевенската рафинерия "Плама" се мултиплицира и за най-големите български предприятия. Характерните черти на този модел са: никому неизвестни купувачи наричани "стратегически инвеститори", източване на предприятието за 2 г. , успоредно с намаляване на персонала, последващо затваряне. Сценарият се разиграва с активното съдействие на управляващите. "Плама" спешно бе продадена на никому неизвестния "Евроенерджи холдинг". Държавата отхвърли реалната оферта на френската "Елфинко" и американската "Глобал ойл". Две години по-късно "Плама" бе обявена в несъстоятелност, а "Евроенерджи" прехвърли собствеността на регистрирания в Кипър "Плама консорциум", които включва швейцарската финансова група "Андре" и норвежката "Норуижън ойл". При този избор елиминиран бе световния лидер в бранша френската "Елф Акитен". Рафинерията дължи 251 млн. нови лева към банки, 60 млн. лв. е дългът към бюджета и 10 млн. лв. за заплати на работниците. 8. Бившето вече Министерство на търговията и туризма (МТТ) на 24 ноември 1999 г. подписва договор, с който на офшорната фирма "Инсайт Оувърсиз" Лимитед се прехвърлят 100% от акциите на "Пивоимпекс" ЕАД (заводът в Ямбол за производство на малц е най-големия в Югоизточна Европа). Новият собственик се задължава да изплати старите дългове от 16 млн. марки и да инвестира 23 млн. марки в довършителни работи. Година по-късно в завода не е вложен нито лев. Абсурдите в тази сделка: При сключването на договора представителите на офшорката са представили ксерокопие от "генерално пълномощно", въпреки че изрично се изисква оригинал, като липсват задължителната нотариална заверка и нотариално заверен превод на документа. Пълномощното не е подписано от директора на офшорната компания Саймън Коулдридж, а от неизвестно лице, забележете дори без име, адрес и националност. Налице са и две "Временно удостоверение №1". Едното с дата, второто е без дата. С различни подписи на бившия министър Валентин Василев. С различни печати на МТТ върху двата документа. Единият печат с герб на Р. България, а другият - без. Във вносната бележка от 3 ноември 1999 г. за плащане по сделката сумата е. . . . 571, 33 лв. , внесени на каса по банковата сметка на МТТ. Това е върхът - най-големият завод за малц в Юг. Европа е продаден за 500 нови лева – ПОЗОР! Защо министерствата на икономиката и финансите, не преразгледаха договора с офшорката и не потърсят нов инвеститор – Божков да каже! 9. Не е тайна, че купувачите имат офшорна регистрация защото в определен момент купената фирма може да се източи в неизвестна и "необлагаема" посока. Офшорни фирми имат и собствениците на трите фармацевтични завода, касовите акционери в "Асарел Медет" и мн. др. 10. Божков да каже, защо на "успешно продадените големи фирми" държавният бюджет продължаваше да налива левове в тях, след като вече са частни, т. е. купени. Гигантът "Кремиковци", бе купен от "Дару металс" за 1 долар и получиха от фонда "Структурна реформа" 183 млн. лв. за покриване на стари дългове. Собствениците на "Дару" Валентин Захариев и Божко Бонев имат офшорни фирми, регистрирани . . . ……. с разрешението на Министерството на финансите и благословията на финансовия министър Муравей Радев. Към тези фирми изтича заработеното в металургичния комбинат. 11. Купувачът на девненският торов завод "Агрополихим" "Асид & Фъртилайзърс" плати 1 долар, но държавни фондове му отпусната 63 млн. лв., за да се разплати с "Булгаргаз". Собственикът отново е с офшорна регистрация. "Асид" постоянно настоявал за облекчени цени на природния газ, което е чисто субсидиране. И какво е положението със завода днес- Божков да каже. 12. Офшорен е и собственикът на "Химко". Новият елемент тук е конфликта между акционерите. "IBE trans" не запълни капацитета на врачанския завод, и работи на загуба с 30% натоварване. Експериментът с пернишката "Стомана" е аналогичен. Германският "стратегически инвеститор" "Метал трейдърс" не прояви кой знае какъв интерес. Предпочете се български партньор - "Еврометал", който получи предприятието по договор за управление с клаузи за изкупуване. Министерството на икономиката разпродаде "Стомана" на парче. "Еврометал" получи обаче своя бонус. "Видахим" в ликвидация, но когато можеше да се продава, и реално да се спаси, АП не допусна добрата оферта на "Химимпорт" с аргумента, че очаквали италианската "Марангони". И той бе разпродаден на парче.