Биткаджията на републиката

    

Ако някой е имал съмнение за ролята на ДПС в живота на скромната ни република, колебанията му трябва да са се стопили в края на миналата седмица. Веднага след неуспелия пети вот на недоверие към кабинета премиерът и лидер на БСП Сергей Станишев публично обяви какво мисли за коалиционните си партньори.

Ахмед Доган бе определен като биткаджия и предвидим партньор, на когото може да се разчита. Другият от тристранния съюз - НДСВ, бе порицан и получи насмешка за детинската си постъпка - да се въздържи при гласуване на доверие към собствения си кабинет.

Не си спомням някой досега да е давал определението "предвидим партньор" за ДПС, но в момента то е най-вярното. Още в началото на скандала беше ясно, че

партията на Доган има решаващ глас,

но единственото, което може да позволи, е да се изнесе малко мръсно бельо на показ с цел изпускане на парата и успокояване на напрежението. Толкова. Но има много здраве оня, който очаква Доган да гледа безучастно как властта активно се клати година преди следващите избори.

Ясно беше, че историята около Румен Петков е само външният израз на случващото се в кабинета. Да показваш обаче дистанцираност от правителство, в което си преживявал три години, е глупаво и безполезно. Доган отдавна си е признал, че политиката е мръсна работа и никакви закъснели морални скрупули не могат да постигнат ефекта на препаратите от рекламите. Хванеш ли се на хорото, играеш го докрай, иначе си аут от политиката.

Тук въобще не става дума дали ще те разберат гражданите, за чиито уши беше предназначен петъчният силно морален спектакъл на НДСВ. Става дума за властта и за това, че тя трябва да се задържи с цената на няколко размествания за пред Брюксел и промени, които да осигурят още присъствие на единия от участниците.

Царската партия ще остане неразбрана, защото нито веднъж не артикулира ясно и категорично иска ли Румен Петков да си отиде. От уклончивите приказки и поведение на царистите се изясни само, че най-големият им дерт е да си заминат собствените им министри заради подозрения, че вече не представляват НДСВ. Дали ще си запазят бройката от формулата 8:5:3, е спорно, но...Такива са правилата на играта.

През следващите дни ще се разбере дали царят не е бил напразно път от Португалия.
За разлика от царското движение това на Доган няма притеснения

Разместванията по върха на МВР са нужни на ДПС,

за да получи отказваното му досега. Още по време на дебата по вота заместникът на Доган Касим Дал (иначе доста мълчалив и уклончив в изказа си човек) директно постави въпроса за назначаването на техни хора във вътрешното министерство. И категорично даде да се разбере, че ДПС няма да търпи повече досегашното положение - да е без представители в оперативното ръководство на структурите на ведомството. Въпросът не засяга само МВР - бъдете сигурни. Просто за него беше дебатът.

Отстраняването на Румен Петков няма да се отрази на отношенията му с Ахмед Доган.

Двамата демонстрираха топли чувства дори в петък, по същото време, когато Гергана Грънчарова и колегите й от кабинета се правеха, че не забелязват бившия шеф на МВР.

Може би и това е имал предвид Румен Петков, когато се оплака, че не е предавал, но него често са го изпържвали. Във всеки случай ДПС не го направи. Депутатите му шепнеха из кулоарите на парламента, че министърът трябва да си ходи, но допълваха, че Станишев трябва да се оправя с проблема.

На депутатите обаче кой им обръща внимание. Да си говорят. По-важното е, че Доган ще продължи да работи с Румен Петков, защото и той е биткаджия като него самия и знае как се печелят избори. Който иска да вярва, че ексшефът на МВР няма нищо общо с финансирането на социалистическата партия.

С двустранните партийни отношения обаче има много общо и ще продължи да има. А известно е, че от доста време лидерът на ДПС предпочита да привлича към каузите си, вместо да изважда моралните си колебания на показ.
Тайно и полека

Ахмед Доган замени обръча от фирми

(не че ги няма, напротив - увеличава ги заради това, че е във властта) с обръч от партии и индивиди около себе си. Въобще не е измислица това, че той е в дъното на идеята за т.нар. бизнес партии, като ЛИДЕР примерно, които станаха актуални напоследък. Засега т.нар. идеолог Христо Ковачки отрича близост с ДПС (може би по морални причини), но пък напира за Либералния алианс, където е и партията на Доган. Някак не е хубаво още при раждането на ЛИДЕР да се правят намеци за купуване на гласове в полза на движението, каквито се чуват от времето на последния вот.

Така систематично и докато другите се занимаваха с какви ли не дребни ежби и безсмислени битки, лидерът на движението стягаше примката си около врата на останалите участници в политиката. Не изглеждаше ли в началото либералният алианс някакво екзотично хрумване, без изгледи за успех? Изглеждаше, разбира се. Дори беше леко смешно.

Днес вече не е така. Ако царят иска да се прикачи към ракета носител, това е възможността. Затова Симеон Сакскобургготски е толкова предпазлив към ДПС. В името на либерализма ще кандиса да е пак коалиционен партньор, стига да прескочи бариерата догодина.

А БСП е още по-предвидима. Ахмед Доган няма как да не участва, нали е биткаджията на републиката. Може да се разчита, че със сигурност няма да се самосвали от власт. Когато е необходимо, влиза в огъня и раздава мандати.

Така че на фона на всичко това, благодарността на Станишев изглежда напълно закономерна и дори слаба. Тепърва останалите ще изпитат и жилото, и меда на биткаджията на републиката. Но когато това стане, нека не забравят кой и кога го провъзгласи за такъв.