|
"Улисани във всекидневието на ожесточени и често безплодни политически борби, във време, когато стихията на тоталното отрицание безпощадно и несправедливо руши обществени авторитети и обезсмисля големи политически идеи и принципи, често пъти не си даваме сметка за насъщната нужда на обществото от подходящи държавнически примери за подражание. Преди седем години, на 6 април 2001 г., в свое обръщение Симеон Сакскобургготски като естествен лидер на центристките демократични среди даде добър пример за такова държавническо мислене и поведение. Днес трябва още по-ясно да се вслушаме в тези идеи за повече толерантност, умереност, търсене на съгласие и баланс в обществото, зачитане на правата и достойнството на хората, търпеливи усилия за съчетаване на волята и действието на разнородни обществени и политически среди в името на общодържавния напредък". С този забележителен апел 23-ма "видни българи" (по вестниците) отбелязаха седмата годишнина от влизането на царя в политиката. "Нека на дело да скъсаме с политическата партизанщина, да се обединим около изконните ни идеали и ценности, да подкрепяме идеи и политики, а не площадни крясъци и кухи фрази", призоваха певецът Дони, туристическата шефка Поли Карастоянова, която е член и на комитета "Съзидание", кметът на Каварна Цонко Цонев, издателят на "Плейбой" Мартин Захариев и др. На пресконференция навръх "историческия 6 април" те се зарекоха "да продължат делото и примера на Симеон Сакскобургготски", защото той "има основната заслуга за приемането ни в НАТО и ЕС" (Ц. Цонев), "разби червено-синята мъгла и счупи двуполюсния модел" (М. Захариев). "Един ден историята ще отсъди, че след появяването на царя страната ни придоби своя европейски облик. Огромната му заслуга трябва да бъде напомняна периодично, защото без него България нямаше да е същата" (по бившия парламентарен шеф Огнян Герджиков). Въодушевени от апела да напомняме периодично за огромните заслуги на царя България да изглежда така, както изглежда, и да е това, което е, няма как да не припомним един интересен разговор. Той стана публично достояние преди 2 години и още тогава свидетелстваше за "толерантност, умереност, търсене на съгласие и баланс в обществото, търпеливи усилия за съчетаване на волята и действието на разнородни обществени и политически среди в името на общодържавния напредък": "Черани: Пак отивам в България, защото ние имаме телефоните, самолетите, онова, как се казваше, по дяволите. Болницата, диализата... Виктор Емануил: Но той иска само да печели от това и толкова. (...) Той блокира всичко това, защото видя, че няма да получи от нас директна парична облага. Черани: Не е вярно, защото аз му предложих пари и му дадох пари за изборите. Спомняш ли си, че отидох в България да му ги занеса? Той взе парите и освен това загуби изборите. Виктор Емануил: Не можем ли да го направим без царя? Черани: Той е този, който поддържа правителството, разбираш ли? Аз социалистите не ги познавам. Аз си загубих четири или пет години да развеждам министрите му по света. И сега пак всичко зависи от него. (...) Първо иска да получи парите в чужбина, а не в България. Защото той се прави на много готин, но е задник и кучи син". Преди да продължим с описанието на всенародните тържества за Негово Величество, ще си позволим и едно кратко лирическо отклонение: Без да мислиш, без да чакаш, трябва ти да се изакаш. Да, ама за зла беда не го правиш досега! (...) Ето, чуйте, влака трака. Значи действа дуфалака. Мама, тати, баба, кака, всеки гледа как ще ака. (...) Дълго чаканата гадост предизвиква бурна радост. Това пък е откъс от поемата "Запек" на проф. Огнян Герджиков, писана през 2004 г., т.е. когато професорът от НДСВ все още председателстваше парламента. Припомняме я, защото, "улисани във всекидневието на ожесточени и често безплодни политически борби; във време, когато стихията на тоталното отрицание безпощадно и несправедливо руши обществени авторитети", тази ода също е образец за "големи политически идеи и принципи" и е "подходящ държавнически пример за подражание". Но да караме нататък... Вечерта на 6 април в хотел "Шератон" имало и коктейл, на който царят събрал адептите си, "за да се отчете значимостта на речта му към нацията през 2001 г.". На тържеството бил представен "житейският му албум", озаглавен "Дългът преди всичко!", а да го поздравят дошли президентът Първанов, премиерът Станишев, медийният магнат Красимир Гергов, скромният пенсионер о.з. ген. Любен Гоцев, големият скулптор Вежди Рашидов, руският посланик Анатолий Потапов, фолк певицата Глория и др. Сакскобургготски пристигнал в компанията на дъщеря си Калина, дегизирана с черна перука и сини лещи. Появата им предизвикала аплодисменти, а след нея настъпил още по-вълнуващ момент депутатът от Коалиция за България проф. Андрей Пантев излязъл пред високите гости, за да представи книгата "Дългът преди всичко!" с думите: "Ние сме тук, за да отдадем историческа почит на един изключителен живот. Историята и човешкият живот не подлежат на счетоводни изчисления. Те са емоция, преживявания и дълг. Не влизат в статистики. Най-ценното днес е приемствеността, защото животът на Симеон Сакскобургготски е пронизан с приемственост неговият дядо Фердинанд подписа преди 100 години независимостта на България, а Симеон подписа влизането на България в ЕС". Тук царят се просълзил и благодарил за "почитта". Той обаче не поправил проф. Пантев, нито някой от присъстващите се осмелил да направи важното уточнение, че Симеон подписа "влизането" ни в НАТО, а не в ЕС. Това се случи преди четири години, а същият Пантев, заедно с проф. Огнян Сапарев, комуниста Александър Паунов и о.з. генерал Любен Петров, гласува "против". "Не ме карайте да ръкопляскам на нещо, което намирам за грандиозна глупост", каза тогава проф. Пантев, който година преди това участваше и в антивоенния митинг срещу решението на управляващата коалиция (НДСВ и ДПС) да изпрати наши войски в Ирак. Професорът вероятно е забравил това, а може би не помни и собствения си отговор на въпроса "Как приемате идеята на депутата Атанас Щерев названието НДСВ да означава Национално движение "Сговор за възход"?" (9 август 2004 г., в. "Новинар"): "Притеснява ме тази папагалска употреба на най-възвишени понятия, които крият личностен или много тесен приятелски кръг, опит за реанимация, за възпроизвеждане, за заблуда. Може да кръстиш най-отвратителното начинание "Васил Левски" или да наименоваш най-отблъскващата финансова машинация "Христо Ботев". Много е възможно също така, готвейки словото си за "историческата почит към един изключителен живот", проф. Пантев да е изгубил спомен и за начина, по който реагира на въпроса за имотите на царя: "Имотните претенции на Симеон II са отблъскващи" (2004 г.) и "Царските имоти са гнусна жаба, която трябва да преглътнем" (2006 г.). Впрочем след изказването за жабата професорът иронизира депутатите от опозицията, че били забравили "пътеката към Мадридската Мека", по която ходили "да се кланят на царя", и ги попита как толкова бързо са изоставили "телешкия си възторг към Симеон"... Леко се отклонихме, признавам, но като съм тръгнала да припомням, ще цитирам и това: "На о. Сардиния вече прекръстват улиците с имена "Савойски" (в. "Монитор", 07.07.2006 г.) Отсега нататък улица "Умберто Савойски" ще се казва "Карол Войтила", улица "Виктор Емануил Савойски" "Пресвета Богородица", а "Савойски принц" ще се нарича "Нова Европа" това реши единодушно общинският съвет на сардинското градче Галтели. Жителите на Сардиния решиха да скъсат веднъж завинаги с италианската кралска династия, след като се почувстваха болезнено обидени от нейния престолонаследник Виктор Емануил. В един от неговите записани телефонни разговори по "аферата Савойски" той казва за тях, че смърдели като кочове..." Забележете само за какво е бил обществено остракиран царският братовчед Виктор Емануил! При това без да е организирал афера с външния дълг на Сардиния, концесия с португалски консорциум за успешното недовършване на една магистрала или приватизация на "телефонията", за да я препродаде на четворно по-висока цена. Виктор Емануил не разполагаше и с министри, доведени от "чичо Спас", "вуйчо Ник" и "генерал Любен", които да са заснети на яхта, докато шляпат карти с бандити. В края на краищата той не излъга сардинците с обещания за "800 дни" и "нов морал", нито ги заглавичка с "малки демонстрационни проекти", докато си върне собствеността върху острова с "документи от интендантството". Казал само, че миришат. И какво толкова? У нас всичко вони. Но човекът, който има "огромната заслуга" за това, издава луксозни албуми с цинични заглавия. "Дълго чаканата гадост предизвиква бурна радост" у шератонските бутафори, които вече зоват да се преклоним пред живота и делото на "задника и кучия син". Един такъв дори написа, че 800-те дни все пак се случили, "макар и след 2550 дни". "Сега живеем по-добре", отсъди професор Драгомир Драганов, очевидно парафразирайки известната шегичка на бивш вашингтонски кмет: "Като изключим корупцията, обирите, убийствата, рекета, изнасилванията, катастрофите и чувството за несигурност, престъпността в нашия град е сред най-ниските в света". Както е тръгнало, догодина 6 април ще бъде обявен за национален празник. А след толкова PR напъни Симеон не само ще оглави Европейския съвет, но и ще влезе приживе в учебниците по история... Разбира се, българите заслужават тази подигравка. Ако бяха сардинци, царят отдавна да се е изнизал посред нощ, бягайки пеш през "Калотина" с черната перука и сините лещи на Калина. Гореописаната неприятна менажерия пък щеше да се държи по-прилично. Тогава България наистина нямаше да е "същата" нетърпима смрад.
|