|
ДПС продължава да бъде най-ефективният корпоративен субект в управляващото мнозинство. Независимо дали във властта или в опозиция, движението винаги е разширявало влиянието и значението си чрез слабостта на временния си коалиционен партньор. Стратегията на движението за управление на политически кризи се основава на контролирана подкрепа, която задълбочава зависимостта на партньора. Колкото по-неустойчив и дезориентиран е партньорът, толкова по-надежден коалиционен играч изглежда ДПС. Докато се превърне в "незаобиколим фактор" на управлението. Точно това се случи и сега. От гледна точка на собствените си средносрочни политически интереси движението има най-голям интерес от успешното завършване на сегашния управленски мандат. И то не само защото е негов мандатоносител. Сложната трансформация, която извършва партията, изисква максимално равнище на стабилност и нарастващ управленски ресурс. Само така, опирайки се на консолидираната си електорална подкрепа, ДПС би могло постепенно да напусне досегашната си роля на етническа формация и да се трансформира в либерална формация. Досегашната практика показва, че дори и при загуба на фигура движението винаги е успявало да спечели позиция и всъщност да разшири влиянието си. Да изчистим имиджа През последните месеци движението предприе сложна политическа маневра, която да го изведе в благоприятна позиция за участие в следващото коалиционно управление. След първоначалния сблъсък с ГЕРБ ДПС промени тактиката си и има реални шансове да постигне конкретни резултати, но за това му е необходимо време и разширяване на сегашния му властови потенциал. След началото на кризата, предизвикана от скандала в МВР, движението предпочете да изчака. Фигурата на вътрешния министър традиционно бе свързвана с подкрепа за коалиционното споразумение между ДПС и БСП. Движението не можеше да си позволи да избърза с реакциите си и по този начин да се превърне в страна от вътрешнопартийната война за надмощие. Но след като БСП се оказа критично неспособна да се справи с проблема, движението предпочете да приложи отново тактиката на задължаващата подкрепа. Доган заяви: "Ако не предприемем адекватни политически действия за структурни и персонални промени, включително в кабинета - може би структурните промени няма да бъдат достатъчни, за да изчистим имиджа на политическия субект в лицето на правителството, което може да поеме тежестта и има волята и ресурса да доведе нещата докрай." ДПС ООД ДПС често печели от фронталните атаки срещу собствената си позиция. Движението ефективно представлява корпоративните интереси, с които се е ангажирало. Това увеличава доверието на политическите инвеститори и в същото време разширява възможностите за собствената му трансформация. Разширяването на електоралната география на ДПС не е резултат от случайно стечение на обстоятелствата. Все по-често в условията на установяваща се олигархична система на властване значение ще има политическата ефективност, а не лоялността към демократичните принципи и ценности. Това е основният политически капитал на ДПС и поне засега той осигурява високи цени за акциите на движението на политическата борса. А това е единственото, което има значение за изпълнението на средносрочната стратегия на движението. ДПС няма да се поколебае да се освободи от БСП, ако войната вляво застраши интересите му. В мутиращата българска политическа система консолидираната подкрепа и ефективната корпоративна стратегия много отдавна са доказали по-голямата си ефективност. След три години коалиционно управление подкрепата за БСП вече е само около два пъти по-висока, отколкото за ДПС. Много по-скоро влиянието на НДСВ в предишното мнозинство почти се изравни с електоралната тежест на движението. Наказателната операция в края на съвместното управление на жълтите и ДПС коства фигурата на председателя на Народното събрание и завърши с обявяване на "шах на царя". Тази шахматна партия, макар и по-сложна, най-вероятно ще завърши по същия начин. Разликата е в това, че ДПС ще насърчи БСП в желанието й да ограничи претенциите на НДСВ, а след това ще "усмири" амбициите й за нов ляв завой. Нормализационната криза вляво започна. Нейният разрушителен потенциал нарасна заради политическия инфантилизъм, с която тя бе отхвърляна, прикривана или отричана. След парламентарната козметика предстои принудително успокояване на страстите. Деградиращата подкрепа, която за пореден път ДПС оказа на БСП, ще задълбочи напрежението в лявото политическо пространство и допълнително ще отслаби позициите на Станишев. Сравнително бързото и решително обособяване на едно неокомунистическо крило, което би освободило пространство за развитие на социалдемократическа политика, ще промени геометрията на политическото пространство. Но поне засега ДПС се подготвя за участие в следващото управление и ще направи всичко възможно да гарантира политическия ефект от деградиращата си подкрепа спрямо временните си коалиционни партньори. *Авторът е старши научен сътрудник, доктор по социология
|