Ремонтът, който не поправи нищо

    

Че дори и коалиционната подкрепа за кабинета по едно време взе да не се усеща - това е факт. Че общественото доверие в премиера и министрите му се срина за 1-2 месеца - това също е факт.

Но как презареди Станишев?

Промените в кабинета в голямата си част май не са инициирани от премиера. Неговата заявка за ремонта изглеждаше доста по-всеобхватна - затова и конкретните решения днес се таксуват като: "смяна на мебели", "скромен ремонт", "козметични промени". Какво друго мнение може да има за ремонт, за който самият премиер каза пред съпартийците си: "Смяната само на министри не решава проблемите". Така е,

никакви проблеми не реши

смяната на министрите
В средата на април Станишев говореше, че "разговорите за промените в кабинета не трябва да бъдат на базата на квоти". Две седмици по-късно се видя, че квотите са по-важни от намеренията. Идеята за "сериозни структурни промени" очевидно вече е забравена, защото предстоящото сливане на две агенции и създаването на една нова едва ли могат да бъдат наречени "сериозни".

Едва ли под "структурна промяна" трябва да разбираме и създаването на пост за министър без портфейл, който да следи разходването на постъпващите европейските пари - този ход може да роди само куп вицове в страна, в която координирането на каквото и да е никога не е било приоритет.

Предстоящото орязване на зам.-министрите - от 94 на 69, се нарича "съкращаване", а не "политика".

Идеята за ремонта бе да се подчертае решителността за промени. Тази идея тотално помръкна в първите минути след обявяването на номинираните министри, когато нито един от тях не заяви, че приема поста с някакви проблеми. Напротив, всички благодариха на своите предшественици за свършеното дотук.

Посланието бе ясно: няма проблеми в здравеопазването и земеделието, няма проблеми в МО - ако имаше, сигурно поне премиерът или колегите му от Съвета на коалицията щяха да ги споменат някак си. Със същата сила и логика можеше да бъдат сменени титулярите в регионалното министерство, държавната администрация, околната среда и водите.

И на тях щяха да им благодарят

Освен липсата на мотиви за смяна на министри този ремонт бе спорен и откъм избор на нови титуляри.
Михаил Миков е чудесен професионалист - няма спор. С влизането му на "6-и септември" ще спрат атаките към МВР както от партньорите на БСП, така и от самата БСП. Като юрист и законотворец той има допирна точка с цялата система на правораздаване. Но Миков е абсолютно външен човек за системата на МВР и, бога ми, нямам идея каква реформа може да осъществи в тези структури. За външeн на МВР човек като Миков е хубаво да се припомни какво казваше Антон Станков за правосъдното министерство: "Ситуацията е като в гробище - помощ отвътре не може да очакваш".

В МВР отвътре разказаха играта на Румен Петков, що да не го направят и с Миков? Въобще не съм сигурен дори, че новата котка ще лови по-усърдно мишките.

Вкарването във властта на Михаил Миков и Плугчиева, разбира се, трябва да се оцени като желание на БСП да ангажира сериозни хора с правителството.

При всичките резерви към номинирането за министър на здравеопазването на председателя на ловно-рибарско дружество "Стара Загора" Евгений Желев, който съветва президента по някои наболели регионални проблеми, трябва да отчетем, че той също е фигура. Поне е доктор. Вярно, загуби последните местни избори, но в политиката за един бит двама небити трябва да се дават.
Но

какво по дяволите направиха от ДПС и НДСВ?

Нищо лошо няма да си спец от Института по почвознание и агроекология "Никола Пушкаров", но да сложиш за министър човек, на който му нямаш дори снимката, е, меко казано, неприятно. Какво иска да ни каже Доган, като назначава за министър някой, който е известен само на роднините си, на него и на бившия министър? Иска да ни каже, че може да тури за министър когото си иска - турчин, ром или българин? Хубаво, ама що не пробва един път и с професионалист примерно.

За Николай Цонев може да се коментира много, но първо някой - било премиерът, било Сакскобургготски, било Свинаров, да стане и да поеме отговорност за този човек. Нека някой да каже отчетливо: "Аз номинирах господина с хлебчетата". Да е ясно

кой стои зад принца на кетъринга

Общото в номинирането на Цветанов и Цонев е видно от километър - това не са партийни назначения, това дори не са експерти, които познават в пълнота министерствата. Това са бизнесмени, които могат да правят бизнес, но е съмнително, че могат да правят реформи. Въобще не е странно, че първите коментари за тях бяха - "О, ДПС и НДСВ явно се готвят за избори..." Тези хора за пореден път отварят дебата за сливането на бизнеса с властта. И това става точно 2 месеца след като основният дебат в обществото бе срастването на МВР с бизнеса. Вие как приемате влизането на можещите да правят пари във властта? Сигурно със смесени чувства, нали? А президентът Първанов го приема по друг начин:

"Безнадеждно сме закъснели да разделим политиката от бизнеса".

Най-хубавото на рокадите в министерствата е, че въобще се случиха. На Станишев му трябваха три години, за да разбере, че 4-5 министерски оставки действат успокояващо за нервната система на кабинета му. Че когато има обществен натиск, няма нищо по-нормално от това да се сменят няколко министри. Такива рокади - немотивирани и незлобливи, Станишев можеше да прави по два пъти на година - ефектът щеше да бъде същият.

Един месец щяха да се акумулират очаквания за промени, един месец щеше да се хвърля боб за имената на новите министри и един месец щеше да се умува на тема: "Що направиха така тези хора".

Нежеланието за развитие бавно се превръща в запазен знак за БСП. Тези хора години наред гледаха на конституцията като на свещена крава, сега упорито отказват да ускорят хода на реформите. Така че едва ли ще се промени социалната политика, едва ли ще се подобри здравеопазването, едва ли системата за сигурност ще стане по-ефективна, а околната среда - по-приветлива.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари