Почти на финала на третата година в управлението БСП навлиза в изключително интересен период на развитие. Пред важен форум, който ще избира ново ръководство и ще прави стратегически промени в Устава,

реклама

социалистите имат да решават и въпросите със завършването на мандата и представянето си на националните избори през 2009. Всичко това в ситуация на продължаваща промяна вътре в партията.

Като че ли за пръв път след 1990 година, социалистическата партия демонстрира променен характер.

За втори път се получава нарастване на влиянието на вътрешно-партийни групи. Ако в началото това бяха редица образувания, които се бореха за социалдемократизацията, днес това е течение, което иска да възроди левият социалистически характер на БСП. Преориентирането от общонационални приоритети към вътрешно национални проблеми като че ли възражда дебата за левия характер на социалистическата партия и необходимостта да се заеме приоритетно с проблемите на по-бедните и групите в риск.

Този вътрешен дебат се проявява външно. На практика той не е основата на подготовката за конгреса, а контекстът на медийното присъствие на БСП. Това превръща чисто ценностния партиен спор в борба между власт и опозиция вътре в партията. Така, за неизкушения наблюдател БСП изглежда като организация с конфликти и напрежения. На практика тя все повече се концентрира и подготовката на конгреса показва, че по-скоро ще видим един монолитен и не толкова вълнуващ форум.

Отчетно-изборните събрания в повечето случаи имат един резултат, който най-ярко може да се онагледи със станалото в Кюстендил. Лица, които бяха се превърнали в национална политическа неизбежност, се замениха с нови, при това по-скоро професионалисти, отколкото развили се в коридорите на партийната йерархия хора.

Нещо повече, в БСП започват да свикват, че изборите са отговорност и задължение. За пореден път загубилите, онези които са имали възможност да вземат решения, но са взели грешни такива, се прощават с постовете си в партийните организации.

Процесът е твърде бавен, почти незабележим за обществото, но съществува. И неговите резултати ще са определящи не само за предстоящите избори, а и за развитието на социалистическата партия в следващите години.

Горещите скандали от последните 2 месеца и действията на правителството са най-видимият белег, по който се анализира състоянието и бъдещето на БСП. Не случайно го оставям за края. Защото трябва да си даваме сметка, че всяка партия има доста по-сложен живот, който определя нещата на повърхността. А там има доста действия, които изглеждат често дори парадоксални.

Първото, което днес вълнува, е какъв ще е постът на Румен Петков.

Позицията на опозицията, която беше напълно логична, докато искаха оставката му от министерския пост, сега изглежда доста странно. На практика, опитът да се наложи очевидността на пълна лустрация е, меко казано, неадекватен.

Нормална практика е политиците да заемат постове, да се справят или не успешно с тях, но да не изчезват от политиката при всяка грешка. Колкото и да ни се иска като граждани да имаме само най-добрите и ефективно действащи в политиката личности, такива няма. Има, обаче, хора, които се справят отлично с едни функции и зле с други. Петков е отличен политик в рамките на партията си. Успя да го докаже след доста разклатения си имидж като кмет.

Най-вероятно ще успее да го докаже и след спорния си министерски мандат. И няма партия, която да се лиши лесно от такъв политик пред прага на решаващи действия, каквито са изборите. В подобна ситуация е и Овчаров. И съвсем не е случайно поведението му по повод оставката на Петков.

БСП ще се обединява и ще върви към един конгрес с нови местни ръководства, избирани по критериите на партийната ефективност. В този път няма място за повече отстъпки. Което налага на хората в управлението императивно изискване да няма грешки. Ситуация доста сложна за реализация. Защото, колкото повече се синхронизират действията на правителството с партийните очаквания, толкова по-сложен става балансът в тройната коалиция.

НДСВ е извор на нестабилност, а ДПС също се организира за изборната битка и извежда приоритетно задачата да бъде пак част от управлението на страната. В този смисъл ходовете на БСП ще стават все по-ясни, докато действията на правителството могат и да не са така целенасочени.

В такива моменти личи дали и доколко едно партийно ръководство може да решава национално отговорни задачи. Защото БСП ще е част от следващото Народно събрание и в този смисъл въпросът е дали ще е част от следващото управление.

Упражнението „да изкараме поне един мандат до края" е приключило. Пред социалистите стои по-важният въпрос - как завършването на мандата да придобие позитивен вид. Тази задача изглежда обречена за мнозина. Както изглежда неизчерпан въпросът ще има ли предсрочни избори. Но действително става дума за едно и също.

Дори да има предсрочни избори, за социалистите това няма да е крахът на доброволно загубената власт - комплекс, от който страдаше БСП преди 2005 година. За първи път БСП се изправя пред нов дебат - как да се подготви и работи в условия на периодични спадове и върхове.

Нека го кажем по-ясно. По време на преход загубата на власт е изтикване извън обществото на определени ценности и политики. Както и на хора. В демократичните общества партиите функционират под натиска на други императиви, свързани с умението да се управлява и не налагащи отказ от политически решения или хора.

Дали е вярна тази теза, че БСП - именно в момент на тежък удар - показва ново качество на състоянието си? Ако е вярна, това ще означава, че социалистите вече са готови да вървят по един нов политически път. Той не винаги ще ги извежда до победа. Но и не всяка победа непременно ще води до срив.

По-важното е, че подобна трансформация ще означава стабилизация на лявото, а не прогнозираното начало на разпад. И ще изисква по нов начин преразпределяне на дясното. Може би отново с познати субекти. Но задължително с ново разбиране за задачите на една партия в условия на "нормалност".

Слагам думата в кавички, защото при всеки такъв анализ се изкушавам да отбележа, че партийната рационалност не винаги съвпада с рационално развитие на обществото.

За съжаление, липсата на рационалност в партиите обаче задължително води до трусове в обществото. Някак трябва да приемем, че доброто здраве на партиите поне ни гарантира липса на фатални отклонения. Те са като неприятно хапче - не си сигурен, че ще те излекува, но поне да си сигурен, че няма да ти навреди. А болестта си остава. Защото боледува представителността на съвременната демокрация. И проблемът не може да се реши само от партиите. Но може да не се влошава от тях.

Затова е добре, че крайният резултат от поредните политически скандали може да доведе до стабилизация на една партия. Лошото ще е, ако не се направи следващата крачка - БСП трябва да оцени по нов начин разбирането си за това какво представлява управлението на страната. Така, както отказа да направи партията си заложник на управленски грешки и скандали, така трябва да се откаже и от мисълта, че управлението може да става заложник на несвършената партийна работа и грешките в партийния кадрови подбор.

До тогава...следват поредните избори.

автор: Татяна Буруджиева, в. "Монитор"

• ОЩЕ ПО ТЕМАТА
• ЕТИКЕТИ

ETARGET РЕКЛАМА

РЕКЛАМИРАЙТЕ ТУК