Нулева година

    

Премиерът обяви начало на предизборната кампания - неподходящо време за реформи

Преди две седмици настроението беше много различно. Страховитите разкрития в МВР така уплашиха всички, че очакванията за радикална реформа дойдоха съвсем естествено. Премиерът Станишев я обеща. Покрай това лидерите в управляващата коалиция за пръв дадоха знак, че са готови за по-сериозно разчистване в кабинета и евентуално някои добри дела. Нищо подобно няма да се случи.

В седмицата, в която правителствените промени бяха гласувани, по-голямата новина се оказа друга. "Ако наблюдавате действията на коалицията, предизборната кампания се изтегля във времето. Като поведение. Няма да бъде три месеца преди изборите. Целият този период реално погледнато е предизборен."

Това призна пред пленума на социалистите Станишев и на практика обяви "нулева година". Защото в предизборни времена обикновено не се случва нищо смислено. Не бива да се дразни електоратът, да се закриват губещи болници, да се съкращават излишни държавни служители (без да броим 20-ината зам.-министри, обявени за излишни). Не е времето партиите да се отървават от онези свои спонсори, които иначе са контингент на МВР...

Логично, заявените "дълбоки структурни и персонални промени" се оказаха доста семпли. Не заради броя на новите министри (пет можеше да са достатъчно), а заради липсата на заявка в тях. МВР беше поводът, назначаването на нов вицепремиер за връзките с Европа е просто знак към Брюксел, но зад останалите три смени не личи никаква здравословна логика. Никой не разбра с какво старият министър на отбраната е по-лош от новия. Всъщност чуха са доста коментари в

Обратната посока

Единственото, което обясни Станишев, е, че от наследника на Веселин Близнаков се очаква да бъде по-социален, защото досега е отговарял за социалните дейности в Министерство на отбраната. По същата логика, ако в здравеопазването се търси повече мобилност, вместо на доскорошния кмет на Стара Загора Евгений Желев, мястото на Гайдарски спокойно можеше да бъде поверено на шефа на автопарка на Бърза помощ.

В това отношение лидерът на ДПС Ахмед Доган беше най-хитър - хем смени замеделския министър Нихат Кабил, хем го остави с единия крак вътре, като назначи човек от неговия кръг. А и показа на всички, че промените не са му по сърце. На всичкото отгоре Доган излиза от рокадите с печалба - към министерството на земеделието ще се добави контролът върху храните (досега в здравеопазването) - оттам и смяната на нищо не значещата дума "продоволствие" в името на ведомството.

Емел Етем вече няма да оглавява "бедствията и авариите", а "извънредните ситуации" - промяна, която предстои да бъде запълнена със съдържание след великденските празници, ако например пожарната (сега в МВР) бъде изпратена при Етем и така се сбъдне нейната отдавнашна мечта.
Изводът от

Разместването

в изпълнителната власт е, че такова всъщност нямаше. Доколкото от хода на Станишев и на коалиционните му партньори могат да се очакват някакви последствия, то те са предимно от личен и вътрешнопартиен характер - едни хора идват, а други си отиват; едни са наказани, други повишени. Никой от тях обаче не може да бъде разпознат като реформатор, а двама от петимата нови въобще не могат да бъдат разпознати - става дума за Николай Цонев (НДСВ), който пое отбраната, и Валери Цветанов (ДПС) - земеделието.

В речта си пред парламента преди гласуването на новите лица в Министерския съвет, Станишев мотивира промените, от една страна, с това, че България трябва да отговаря на изискванията на европейските си партньори.

Премиерът цитира изследване на социологическата агенция "Алфа рисърч", според което "96% от българите очакват да се приемат категорични мерки за защита на правата на работниците, 92% - категорични реформи в МВР, а 63% по-лява политика". При по-лош сценарий Станишев можеше да се позове и на онези изследвания, които показват, че българите са фенове на национализацията. Слава богу, ограничи се да защитава работниците, въпреки че заради кризата в пазара на труда, за това в момента се борят самите работодатели.

Същевременно в първите си публични изяви новият министър на здравеопазването Евгений Желев действа предвидимо - пожела по-висок процент пари от бюджета за ресора си, а по отношението на реформите в сектора коментира, че за тях е "необходим широк обществен и политически консенсус".

Колкото до най-очакваната промяна - на върха на МВР, досегашният председател на парламентарната група на БСП Михаил Миков няма да остави нещата да се скапят повече, но дали ще ги поправи? Миков е от свестните в БСП, с юридическо образование и политическа дисциплинираност. Но министерското му назначение има пракалено силен привкус на

Партийна командировка

Той зае поста поради липсата на други кандидати, а една от първите похвали по негов адрес беше, че едва ли има познати сред "оперативно интересните лица", какъвто беше случаят с Румен Петков. Същевременно очакванията за реформа в сектора са много високи - факт, който посочи и самият Станишев. Към борбата с корупцията са насочени всички въпроси от страна на ЕС, а предпазната клауза по глава правосъдие и вътрешен ред се приближава със страшна сила.

Първите отзиви за промените в правителството в чуждата преса не бяха оптимистични. "Файненшъл таймс" отново напомни, че в "най-бедната страна в ЕС" има проблем с поръчковите убийства, а смените в кабинета са опит да се убеди Европейският съюз, че правителството се отнася сериозно към борбата с корупцията и организираната престъпност.

Донякъде по линия на пресичането на корупцията е и новият вицепремиерски пост, който беше зает от посланичката на България в Берлин Меглена Плугчиева. Нейната роля ще бъде да следи за злоупотреби с европейските фондове, без обаче засега да е ясен институционалният механизъм, по който това ще става.

В момента агенциите, които работят с парите на ЕС, са директно акредитирани към Брюксел, а контролът е задача на Министерството на финансите. От опозицията направиха сполучливата аналогия, че ролята на Плугичева щяла да бъде да играе звънчето или алармата на кабинета. Еколог по образование, новият вицепремиер се смята за най-малкото общо кратно между НДСВ и БСП и президента Георги Първанов. При по-нормална управленска логика, която да не е заложник на коалиционни схеми, Плугчиева може би щеше да е добър вариант за министър на земеделието.

Сега, когато промените в правителството са факт, изниква въпросът защо и на кого те бяха нужни. Тройната коалиция няма един и същ отговор на този въпрос. Новите министри бяха най-необходими на Сергей Станишев. От една страна, защото Румен Петков се превърна в негов управленски и партиен проблем и, от друга, защото обществената нетърпимост към правителството започна да взима застрашителни размери. Според изследване на "Галъп интернешънъл" през месец април недоверието в кабинета приближава

Критични стойности

а неодобрението лично към премиера е 75%. Към това трябва да се добави и кризата, в която изпада цялата Българска социалистическа партия. Резултатите й според проучването на социолозите Кънчо Стойчев и Андрей Райчев могат да се сравнят с тези от Виденовата криза през 1997 г. В момента доверието в БСП е 20%, а недоверието е 71%, преди 11 години стойностите са били съответно 11% и 75%.

Мотивите на НДСВ и ДПС да сменят свои министри бяха коренно различни от тези на БСП. Нито Ахмед Доган, нито Симеон Сакскобургготски се влияят от общественото мнение. Първият, защото с дисциплинирания си електорат е над тези неща, а вторият - защото е под тях (НДСВ е с около 1% подкрепа). Според преразказите на очевидци преговорите за смените в кабинета са били доста трудни.

Доган е настоявал за (не)сериозни структурни промени, докато лидерът на НДСВ е бил далеч по-консервативен и не е искал да сменя никой освен военния министър Веселин Близнаков. Все едно, че армията е в центъра на обществения интерес.

Оттук нататък за тройната коалиция предстоят трудни времена и това с разместванията в кабинета е само началото. БСП ще става по-социална, ще ухажва пенсионери, пациенти, младежи и други избиратели. НДСВ ще е по-либерално и все по-често ще играе ролята на "коректив", "алтернатива" и подобни кухи фрази. А ДПС, както се вижда от флиртовете с ЛИДЕР на предприемача Христо Ковачки, се е отдало на политическо инженерство, за да си осигури позиции - преки или не, и в следващата власт.

В този смисъл и след тези промени в правителството очакванията за реформи и управленски идеи трябва да бъдат изоставени. Чака ни пропусната година, в която всеки ход ще е предизборен, а магистралите и пътищата ще се ремонтират не за да бъдат използвани, а за да бъдат официално откривани, след това да става каквото ще.