Започна Петнадесетата среща на държавните ръководители на страните от Централна Европа в Охрид, Македония. Срещата ще е най-висшето политическо събитие, провеждано досега в страната.

"В европейския дом има място за всички,

реклама

които са готови да споделят общите демократични ценности и отговорности, а вашето участие на тази среща ще бъде силен и ясен сигнал към гражданите на нашите страни, че процесът на обединяване на Европа продължава".

Това заяви президентът на Македония Бранко Цървенковски по време на откриването, предаде МИА.

"Предизвикателствата по пътя към общото бъдеще ще преодолеем заедно, с взаимна солидарност и подкрепа", каза Цървенковски. Той изтъкна, че интегрирането в НАТО е стратегическа цел на Македония, за което страната е положила много усилия и енергия през последните години.

Почти всички участници заявиха подкрепа за по-нататъшното разширяване на ЕС, както и че евроинтеграцията няма рационална алтернатива.

В обръщението си президентът на Хърватия Стипе Месич заяви, че Хърватия ще продължи усилията си, докато всички страни от региона не станат членки на НАТО и ЕС, но в района все още има "ретроградни сили с дълбоки корени". Предстоящите избори в някои страни ще разрешат въпроса "проевропейска ориентация или нещо друго".

Чешкият президент Вацлав Клаус изрази позицията, че "никой не е собственик на ЕС и затова никой не бива да бъде изключен от този процес". Според него името на Македония не може да бъде пречка за приемането на страната в евроатлантическите структури.

И за президента на Молдова Владимир Воронин интеграцията в ЕС е единственият избор на неговата страна, която вижда своя шанс в постигането на критериите за присъединяване към европейските демократични страни.

Според унгарския президент Ласло Шойом Македония функционира добре, което е важно за целия регион и че ЕС трябва да започне преговори със страната. "ЕС трябва да остане отворен за всички страни, които са изпълнили критериите и стандартите", посочи той.

Според словенския президент Данило Тюрк в никакъв случай не бива да се допуска Балканите да останат черна дупка, извън ЕС.

И в проектодокумента, който утре се очаква да бъде приет от президентите и официалните представители на 19-те страни, се посочва, че процесът на евроатлантическата интеграция няма да може да се смята за приключен без цялостното присъединяване на страните от Западните Балкани в НАТО и ЕС.

Интеграцията в ЕС няма алтернатива за страните кандидати и стремящите се да получат статут на кандидат за членство, се казва в проекта за заключителен документ от срещата.

За тази цел страните трябва да интензифицират реформите, а ЕС трябва да продължи да подкрепя техните усилия, се казва в текста. Икономическото развитие остава един от най-важните приоритети за страните от региона, се посочва още в текста.

Държавните ръководители ще заседават в две пленарни заседания, на които ще обсъждат темите "Заедно в бъдещето, предизвикателства при разширяването на ЕС" и "Интеграция и възможност за по-силна и конкурентоспособна икономика. Възможности и предизвикателства в областта на енергетиката".

Темата, по която днес ще дискутират 17-те държавни глави на страните от Централна и Източна Европа, е "Заедно в бъдещето, предизвикателствата от разширяването на ЕС". За предизвикателствата от разширяването на ЕС ще говори и българският президент Георги Първанов.

В рамките на форума българският държавен глава ще проведе двустранни срещи с колегите си Бамир Топи, президент на Република Албания, Филип Вуянович, президент на Черна гора, и Данило Тюрк, президент на Република Словения.

В срещата ще участват делегации от 19 страни, 17 от които ще са начело с държавните глави. Поради неотложни задължения в Охрид няма да пристигнат президентите на Италия Джорджо Наполитано и на Румъния Траян Бъсеску.

Десет от страните участнички са членки на ЕС и НАТО, три са кандидатки за членство, а останалите кандидатстват за влизане в ЕС, обяви македонският президент Бранко Цървенковски. Той заяви, че Македония е готова успешно да организира срещата на президентите на страните от Централна Европа.

Запитан дали делегация на Косово ще бъде поканена в Охрид, Цървенковски изтъкна, че присъединяването на нови членове към инициативата става с консенсус, какъвто в момента не може да бъде постигнат.

Той обясни, че и самата Македония все още не е изградила своя позиция за Косово, което означава, че не може да покани страна, за която няма изградена позиция. Срещите на държавните глави от Централна Европа не са институционализирани и представляват свободна дискусия и обмен на мисли по въпроси от общ интерес, както за участниците, така и за Европа като цяло.

Инициатор за провеждането на срещи на държавните глави от Централна Европа е бившият австрийски президент Томас Клестил. През 1992 г. той съгласува инициативата си с президентите на Чехословакия Вацслав Хавел, на ФРГ Рихард фон Вайцзекер и на Унгария Арпад Гьонц. Фактическото начало на процеса на ежегодни срещи е поставено през 1994 г., когато в него се включват президентите на Австрия, Германия, Чехия, Словакия, Полша, Унгария и Словения. България беше домакин на Тринадесетата среща, която се проведе във Варна.

• ОЩЕ ПО ТЕМАТА
• ЕТИКЕТИ

Цървенковски,   среща,   президенти,   Охрид,  

ETARGET РЕКЛАМА

РЕКЛАМИРАЙТЕ ТУК