Първи май без Първия, без Първанов, май

МАФИЯТА- Кръгът "Олимп"! СИБанк - държава в държавата : "Най-голямото постижение на управлението на СДС е приватизацията, това е фактът на всички факти, ядрото, пирамидата, на която се крепи всичко" белязан с най-големите приватизационни измами. Как стана така, кръгът "Олимп" е свързан със Славчо Христов. Необяснимо е как само с бизнесредства икономическата група на Христов достигна за няколко години разрастване в огромен мащаб. Безспорният и непрекъснат възход на "Олимп" хвърля съмнения за протекция от най-високо място - премиера и неговия най-близък кръг. = Есента на 1996 г. * В ресторант "Олимп" се събират за първи път официално елитът на СДС във връзка с финансирането на президентската кампания на Петър Стоянов. На срещата ("тайна" вечеря организирана от Марио Тагарински) с представители на едрия бизнес присъстват Красимир Стойчев, шефът на СИК Красимир Маринов (Големия Маргин), Евгения Калканджиева и др. Събитието легитимира ресторанта и неговия собственик като част от атрибутите на новата власт. = 1998 г. * Фирмата на Славчо Христов "Балканстрой инженеринг" печели първите си търгове на летище "София". Смята се, че за нея е лобирал лично министърът на транспорта Вилхелм Краус, тъй като по същото време в "Балканстрой инженеринг" служител на фирмата беше неговият брат Борис Краус. Впоследствие Сл. Христов напуска "Балканстрой инженеринг" и създава няколко собствени строителни фирми, в една от които ("Софстрой комплект"ООД) е съдружник със сина на министъра - Антон Краус. * Сл. Христов регистрира обща фирма "Бул-ойл трейдинг" ООД с Георги Христов, зет на премиера Иван Костов. = Април 2000 г. * Решаващ момент за успешния възход на кръга "Олимп". На общо събрание на БРИБанк Сл. Христов е избран за председател на надзорния съвет на банката. Официално той е акционер само чрез дружеството "Медикус - КСЛ трейдинг", което купи 1. 5% от увеличения капитал на банката. Неофициално се знае, че офшорни компании, свързани със Сл. Христов, контролират повече от 40% от акциите на банката. * Първата голяма приватизационна сделка на Христов - покупката на "Златни пясъци". Формално купувач на 63. 8% от капитала на курорта е РМД "Златни", което е финансирано от банката. РМД-то се ангажира да плати 80. 8 млн. долара, разсрочено за пет години. = Май 2000 г. * Банката на Сл. Христов финансира две РМД, кандидатстващи за пет ВЕЦ, обединени в каскадите "Пиринска Бистрица" и "Санданска Бистрица". Общата предложена сума от РМД-тата е 65 млн. долара. За щастие сделката пропадна. = Юни 2000 г. * Големият удар беше покупката на фалиралата Стопанска банка. Сделката е станала с политически протекции, защото шефката на "Банков надзор" в БНБ Емилия Миланова като. . . . кума на премиера не могла да откаже на премиерския приятел Славчо. Кръгът "Олимп" успява да осъществи несбъднатата мечта на Мултигруп. Контролираната от Сл. Христов БРИБанк се ангажира да плати 80. 1 млн. лв. на кредиторите на "Стопанска" (през септември 2000 г. ). БРИБанк се преименува на Стопанска и инвестиционна банка (СИБанк), а Георги Прохаски, съветник на бившия вицепремиер Александър Божков, става изпълнителен директор на мястото на напусналия президентски съветник Красимир Ангарски. Така империята "Олимп" сложи ръка на ВПК в Б ългария. Стопанска банка бе сред основните кредитори на предприятията от ВПК. А бившата БРИБанк бе и агент по приватизацията на "Арсенал", "Бета", " Пима", и "Трема". Близки до СИБанк РМД-та и с пари на финансовата институция купиха и най-апетитните парчета от българските летни и зимни курорти. = Октомври 2000 г. * "Бороспорт" - дружеството, което стопанисва любимия на СДС-актива зимен курорт, е приватизирано от РМД "Самоков Боровец 21" за цена от 4. 9 млн. долара, платени в брой. = Януари 2001 г. * " Турист инвест" - Цюрих, купува 60% от "Пампорово" АД срещу 11 млн. долара в брой. * “Националният осигурителен институт” решава да даде обслужването на половината от парите за пенсиите на Стопанска и инвестиционна банка , която ще оперира с около един милиард лева на година. Парчетата, които Христов и приближеният му кръг усвояват едно по едно, се подреждат в чудна верига, в империя. Така СИБанк се превръща в държава в държавата СИБанк е близка до премиера и управляващите. Следователно БНБ няма да посмее да я пипне. Към трезора текат парите на много държавни фирми и институции. Около нея се структурират отрасли, сектори и предприятия с предсказуемо добро бъдеще. С държавна подкрепа една българска банка се превръща в ключов фактор за икономиката на страната. За по-малко от три години тя успя да сложи ръка на военно - промишления комплекс, на основни предприятия в индустрията и транспорта, да навлезе мощно в туризма. И съдебната система след БТК, НЕК, НОИ, МВР, митниците, тотото, "Лукойл Нефтохим" и почти целият държавен бюджет се обслужват вече от частната банка, оглавявана от Славчо Христов. След най-големите морски и планински курорти, цигарени фабрики, военни заводи, строителни и застрахователни дружества това е поредното завоевание в империята на бившия съдържател на кафенета, бивш ресторантьор и бивш оператор на телевизионното предаване "Бързи, смели, сръчни". За отрасналия в Малашевци момък това е върхът на върховете. От цървул – мултимилионер! (бел. в-к. "Капитал", 20-26 януари 2001 г. ) Феодалното царство “Златни пясъци” Дата: 29-02-2008 00

0 http://www.afera.bg/index.php?option=c om_content&task=view&id=237&Itemid=27 При скандалната приватизация на “Златни пясъци” Иван Костов харизва улиците и цялата инфраструктура на туристическия комплекс. Днес никой не е виждал приватизационния договор, а общината няма право да се разпорежда с целия хаос, който цари с будки, бараки и павилиони. В Община – Варна е създадена комисия, която трябва да определи схемата и начина, по който да бъдат разположени временните преместваеми обекти в туристическите курорти и Морската градина в морската столица. Комисията се състои от трима общински съветника и двама представители на общинската администрация. Afera.bg обаче разкри, че това се оказва напълно безсмислено мероприятие. Защото бомбата срещу Община – Варна е заложена далеч назад във времето, в което с благословията на бившия премиер Иван Костов курортът “Златни пясъци” бе приватизиран скандално и в голямата си част влезе в ръчичките на Славчо Христов. Според последните промени в Закона за Черноморското крайбрежие в чл.13 ал. 3 се казва, че “поставянето на преместваемеи обекти и съоръжения на територията на селищни образувания с национално значение се разрешава по схема, утвърдена от министъра на регионалното развитие и благоустройство”. Тази схема обаче няма да бъде представена от Община – Варна, защото общината е напълно изолирана от всичко, което става във феодалното царство “Златни пясъци”. И според вкуса на собствениците на комплекса бараки, павилиони, мекичарници и баничарници могат да бъдат поставени и в центъра на някое кръстовище, стига келепира да удоволетворява чорбаджиите на Златните. Afera. bg завари заместник- кмета на Община – Варна, юристът Антон Жожев в момент, в който трябваше да подпише заповедта за назначаването на комисията, определена за утвърждаване на разполагането на преместваемите обекти на Златни пясъци. Жожев се втрещи от новината, че министърът на благоустройството единствено може да одобри предоставена схема и то подготвена от самият туристически комплекс. А когато чу, че и улиците в туристическия комплекс са продадени на приватизаторите на Златните, коментира лаконично: “Това вече ми дойде в повече!”. По принцип всички тротоари и улици в общината са общинска собственост. И Община – Варна е тази, която се разпорежда с тях. Нещата в “Златни пясъци” обаче открай време се случват наопаки и така, както е изгодно на онези, които лапнаха туристическата перла на безценица и я превърнаха в отвратителна грозна площадка. Никой, дори и кметът на Варна не е виждал черно на бяло приватизационния договор за “Златни пясъци”. “Носят си го под мишница и твърдят, че улиците и цялата инфраструктура е тяхна, но вие, виждате ли сте го този договор?!”, риторично попитаха afera.bg високопоставени общински служители. Според юристи от Община – Варна улиците на “Златни пясъци” са актувани като държавна собственост и така са били продадени при приватизацията на Златни пясъци. А от самите Златни пък под сурдинка обясняват, че това не били улици, а алеи. В същото време Закона за устройството на територията в член 56 алинея 1 казва, че “върху поземлени имоти могат да бъдат поставяни преместваеми увеселителни и преместваеми обекти и търговски, и други обслужващи дейности – павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градско обзавеждане като се издава разрешение за поставяне по ред, установен от наредба на Общинския съвет, а за държавни имоти схемата да се одобрява след съгласуване със съответната централна администрация, която стопанисва имота, а в останалите случаи – с областния управител”. При така създалата се ситуация и Закона за усторйството на територията /ЗУТ/ не важи за феодалното стопанство “Златни пясъци”. Според архитекти от Община – Варна “Златни пясъци” било селищно образувание, но пък и всеки всеки по-голям квартал в морската столица по същата логика също е селищно образувание. И на практика, общината няма не само никакъв поглед върху това какво и как ще се поставя на тротоарите и улиците на “Златни пясъци”, но не може и да контролира процеса, и да взима такси, и наеми от тези обекти. През 2002 година шефът на Златни пясъци АД Николай Недков, който беше дясна туристическа ръка на печално известния паж на Иван Костов, ексобластният управител на Варна Добрин Митев, заявява още по-алчни амбиции в интервю, поисквайки направо “Златни пясъци” да стане отделна община. “Инфраструктурата съгласно строителния план е предназначена за общо ползване, както зелените полощи, така и улиците и тротоарите. По дефиниция, това е собственост, която се ползва неограничено от всички лица. Същевремено тази инфраструктура е дадена в капитала на “Златни пясъци” АД. Излиза, че един частен обект, трябва да управлява в обществена полза цялото имущество. Същевременно той не разполага с него. За да може да се поддържа, имуществото трябва да се комерсиализира. Всеки обект на собственост, трябва да носи доходи и да се самоиздържа, иначе собственикът няма смисъл да го придобива или обектът ще запада все повече. Освен това се касае за огромна собственост, която би трябвало да се управлява не съобразно правните норми, както се управлява частната собственост. След като е обект за общо ползване, трябва да се управлява чрез административно правни норми. На тази база е залегнала нашата идея - тази инфраструктура, която по дефиниция е за общо ползване да се изведе в общинска собственост. В момента в “Златни пясъци” също има дялово участие на държавата, но това не решава проблема. Затова искаме тази общинска структура да бъде администрирана и да бъде запазена от посегателства. Единственият начин е тази собственост да бъде общинска. Остава въпросът дали да бъде отделна община или да бъде част от община Варна. За нас няма значение каква община ще бъде, важното е тази инфраструктура да може да се самоиздържа от съответните данъци и такси.”. Самият Недков е стреснат от факта, че огромната инфраструктура на Златни пясъци, подарена им от Командира Иван Костов трябва да се подържа и гълта много пари, и отсича: “По принцип би трябвало държавата да създаде в курортните комплекси специални курортни общини.” И поисква дори на тези общини да бъде отпуснат самостоятелен бюджет. Недков казва и нещо фундаментално, което всъщност е знак на скандалната сделка по приватизацията на “Златни пясъци”: “Навсякъде от една община се създава курортен комплекс, а тук е точно обратното.” Странно е защо обаче, когато битката за това кой да купи “Златни пясъци” се водеше на живот и смърт, корифет на туристическата мисъл Николай Недков не обясни тази ситуация на Иван Костов и Славчо Христов, а пропищява години по-късно. Всъщност, няма нищо случайно на този свят. И пъклената сделка за Златни пясъци е премислена детайлно. В доклада представен преди време от вътрешния министър по времето на Иван Костов Богомил Бонев пише : “Министър-председателят чрез подставени лица, партийни структури и корумпирани служители на спецслужбите е придобил в съучастие или контролира почти всички основни области на икономиката, свързани с корупционни механизми на приватизацията. В Златни пясъци и Пампорово - чрез подставени близки приятели като братя Джанкови, Славчо Христов и др. контролира 10 000 легла.”Точно след скандалната приватизация на инфраструктурата на ”Златни пясъци”, инициирана от среди, пряко свързани с Иван Костов и обкръжението му гръмва и напрежението между собствениците на хотели и новите собственици на инфраструктурата, в лицето на Николай Недков. Един от грандиозните скандали бе свързан с инсталирането на бариери на входовете на “Златни пясъци”. Тогава се стига дори до там туристическия сезон на косъм катастрофално да се провали.“Задаващият се туристически сезон ще се провали тотално, ако държавата остави инфраструктурата в апорта на "Златни пясъци" АД.”, пишат тогава хотелиери от комплекса в специално писмо до президента, правителството, прокуратурата и парламента. Те се заканват да поискат и съдействие и от чуждестранните посолства. Конфликтът гръмва, когато шефовете на курорта решават да поставят бариера на входовете и да въведат пропускателен режим за влизащите автомобили. Това си е чист рекет, защото по повечето от обектите текат строежи, не можем да плащаме при всяко влизане и излизане на камионите, възнегодуваха тогава частниците. В писмото си до управляващите в столицата, те искат изваждане на инфраструктурата от капитала на дружеството на Николай Недков,предаването й на специализираните фирми и общината и отпадане на инфраструктурната такса. Навремето държавата ни продаде сградите, но не и земята, негодуват собствениците. "Всеки от нас пое ангажименти да пристрои хотела или да построи нов, но според закона правото на строеж го издава собственикът на земята. Николай Недков ни иска по 100 долара на квадратен метър, на други пък въобще не им се предлага земя и право на строеж. По този начин "Златни пясъци" АД ни изнудва с каквато си цена поиска", твърдят хотелиерите. А черешката върху тортата е, че след влизането на регулационния план инфраструктурата не е прехвърлена на общината или специализираните фирми, като "Енергоснабдяване" и ВиК. Как се стига до дерибейството в туристическия комплекс? Приватизацията на Златни пясъци излиза на дневен ред през 1996 година като има две възможности - продажба на целия комплекс на един купувач или раздържавяване на парче. Умните глави се спират на вторият вариант. За три години са продадени около 60 хотела. Купувачите обаче се уреждат само със сградите, защото няма изготвен регулационен план и не се знае чии са земята и инфраструктурата. Правителството прехвърля земята и инфраструктурата на държавното тогава "Златни пясъци" ЕАД. През януари 1999 г. е приет регулационният план и според юристи след неговото, влизане инфраструктурата би трябвало задължително да стане общинска. Държавата обаче, в лицето на вездесъщият Иван Костов я оставя в апорта на дружеството. Така Николай Недков купува курорта и става собственик и на парцелите, и на инфраструктурата. Сега общината, ако иска да си вземе полагаемото, трябва да плати на "Златни пясъци". Според закона техническата инфраструктура може да бъде само общинска или собственост на специализирани фирми - трафопостовете на "Електроснабдяване", водоснабдителните съоръжения на ВиК и т.н. Всички те обаче в момента са собственост на "Златни пясъци" АД. В абсурдна ситуация са поставени и хотелиерите. Според приватизационните договори, които са сключили, те трябва всяка година да хвърлят иновационни средства, за да достигнат залегналата в договора категория на хотела. За да строят обаче, трябва да купят земята и правото на строеж. И двете в момента ги продава ръководството на “Златни пясъци”. Хотелиерите смятат открай време, че Николай Недков ги изнудва с цени и продава само на "свои" хора. Дори и електроенергията в курорта се продава 10 на сто по-скъпо, коментират препатили. Така от една страна "Златни пясъци" като монополист поставя цени на парцелите по свое усмотрение и не се ли закупи земята, "Строителен контрол" не издава акт 16 за залегналите в договорите иновации. Така собствениците или се ръсят по високите цени, или са принудени да се откажат. Умишлено или не, парите на хотелиерите са прибрани, въпреки че са продадени само тухлите на сградите. От друга страна, държавата продава пътищата, градинките и инфраструктурата, но само на един от приватизаторите - РМД "Златни". Той сега има правото да се разпорежда както си иска с нея. Обществена тайна е, че зад Николай Недков стои кръгът "Олимп", свързан с пажът на Иван Костов ресторантьорът Славчо Христов. Недков твърди, че инфраструктурата винаги е била на курорта като цялата й издръжка се поема "Златни пясъци", а останалите собственици не плащали нито лев. Съдебно решение още от 1993 г. разпореждало инфраструктурата да бъде притежание на курорта. “Дори според приватизационните договори останалите собственици трябва да плащат част от разходите за поддръжка на инфраструктурата, но не го правят”, жалва се в пресата през годините Властелинът на Златните Николай Недков. Още с основаването си през 1957 г. комплекс Златни пясъци е замислен и изпълнен като едно цяло от градоустройствена и стопанска гледна точка. Въпреки че е изграден на територията на две общини - Варна и Аксаково, той фактически и до голяма степен правно е отделен от тях. Цялата инженерна инфраструктура, както и пътищата, алеите, парковете и плажът са се стопанисвали от стопанското предприятие "Златни пясъци", а не от общината или съответното държавно предприятие - ВиК, пощата, "Енергоснабдяване" и т.н. Всички разходи по поддържането, експлоатацията и обновяването на инфраструктурата са били за предприятието. С преобразуването на бившето държавно предприятие в търговско дружество по реда на ЗППДОП всички недвижими имоти, включително и земята и цялата спомената по-горе инфраструктура, е станала собственост на "Златни пясъци" ЕАД. Стойността на всички тези дълготрайни активи е образувала капитала на дружеството. Далеч преди старта на раздържавяването частни хотелиери пращат писмо до правителството, с което предупреждават за ужаса, който предстои. Със старта на продажбите на обособени части възниква и проблема - кой да се грижи за всички тези общи части. Иван Костов е алармиран за това от браншовици в туризма. "Златни пясъци" АД извършва поддържането за своя сметка, а собствениците на обособени части заплащат определени суми по силата на договори, сключени с акционерното дружество. При това непрекъснато се явяват проблеми по размера и сроковете за плащане на тези суми и по конкретните ангажименти за поддържането. Хората предупреждават управляващите, че ситуацията прилича на един многоетажен жилищен блок, в който стълбището, асансьорът, комините, водопроводът, електрическата и телефонната мрежа са собственост на портиера, който плаща тока и водата на целия блок, а после се мъчи да си върне разходите от собствениците на апартаментите. Костов е предупреден и, че новият собственик ще ползва и развива общата даденост само в свой интерес. Защото той би могъл да направи всичко - да забрани влизането в комплекса на всякакви превозни средства, освен неговите, да си сложи каквито си иска цени на електроенергия, вода и телефон, да препълни тротоарите и улиците с амбулантни търговци и щандове, които да обезсмислят съществуването на заварените магазини и малки заведения. На практика, този нов феодал, държейки пътищата и пропускателния режим, определяйки цените на тока и водата, би могъл да унищожи бизнеса на всеки един от другите собственици като впоследствие изкупи обекта му на безценица и в крайна сметка да стане собственик на целия комплекс. Писмото с опасенията на хората е пратено месец преди правителството на Костов да продаде 63 на сто от курорта на РМД-то на Николай Недков. Правителството е глухо за всичко освен за интереса на Славчо Христов сие. И днес, всичко, за което тогава са предупредени управляващите се сбъдва. Днес Златни пясъци няма нищо общо с красивия туристически комплекс, който беше. Ужасяващото строителство, което от години се вихри в комплекса го превърна в грозен бетонов квартал, в който туристите освен, че се прескачат покрай багерите са принудени като в стар соцквартал да си подават ръка и от терасите. Бараки, павилиони и всякакви маси осеяни със стока са разположени като на битпазар по тротоари и улици. Никой не е в състояние да сложи ред. Общината няма право да стъпи и контролира капалъчаршито на Златните, а самите “Златни пясъци” дерибействат като феодали в собственото си владение. И туризма там минава в девета глуха. Веселина Томова

ГЛАВА ЕДИНАЙСЕТ-Банките : Планираното лицензиране на десетките банки и обявяването им няколко години по - късно в несъстоятелност. Съдбата на някои бивши топ-банкери. Рекорди по източване на роден капитал. ====================================== ======== В средата на 80-те г. Политбюро прави рязък икономически завой. Парите от "спецсделките", сумите за задграничните дружества, плащанията по ембаргови договори постепенно се прехвърлят към Виена, към офшорните фирми през новосъздадените търговски банки "Биохим", "Стопанска", "Електроника", "Транспортна", "Минералбанк", "Балканбанк". Те са създадени през 1987 г. с документ на Министерския съвет. Чрез тях бяха разпределени милиардите долари външен дълг, теглен по решение на Т. Живков и на обкръжението му. Тези банки бяха използвани като междинно звено за прехвърляне на валутата зад граница. В края на 1988 г. е готова схемата, разработена от Луканов за превръщане на клоновете на БНБ в самостоятелни дружества. През 1990 г. се създава Първа Частна Банка и Банка за земеделски кредит с парите на Робърт Максуел. Идва втората вълна - Агробизнесбанк, Туристспортбанк, Частна земеделска и инвестиционна банка, "Славяни" и др. На сцената излизат един астроном, сервитьори, спортисти (борци и боксьори), офицери от бившата ДС, полицаи, лекари, които влизат в управителните съвети. Никой не се интересуваше какви са и от къде се появиха тези субекти в банковото пространство. Една малка България с ликвидирана икономика и индустрия "роди" близо 50 банки. Георги Агафонов бивш шеф на банка "Славяни" малко открехва завесата, как е могло да се осъществи това. "Всички международни институции толерираха създаването на повече банки. Схемата е била те да станат няколко дузини, хората да си дадат парите и цялата система да се разруши до основи. Това е сценарии на международните финансови институции, изпълнен блестящо от Ж. Виденов. Луканов има пръст в създаването на банките. " По същото време и със същия замисъл и сценарии се създадоха и финансовите пирамидални структури - "Лайф Чойс Интернешенъл холдинг груп", "Югоагент" и мн. др. С лека ръка се лицензираха банки и никой не проверяваше произхода на капитала им. Всъщност такъв не съществуваше, както не съществуваше и при финансовите пирамиди, но хората много късно разбраха това. Трезорите бяха "кухи пощенски кутии", в банките пари реално нямаше. Т. нар. "джобни банки"- "Славяни", ЧЗИБ, Бизнесбанк, Ямболската и Добруджанската банка и други бяха създадени, за да могат собствениците и приближените им фирми да изсмучат чрез невъзвръщаеми кредити спестяванията на българите. В пространството между тези банки се въртеше един и същ капитал, обикновено "кух", който се "наливаше" в банките съгласно договори за рефинансиране от БНБ или от ДСК. "Голяма част от банките бяха с кух капитал, те обслужваха структури. В някои банки целият мениджмънт бе престъпен и бандитски", допълва ексфинансовият министър и ексшеф на Централна кооперативна банка (ЦКБ) Стоян Александров. Схемата е изненадващо семпла: една банка взима кредит "назаем" от друга банка. По този начин едни и същи пари се въртят в няколко банки и фигурират като фиктивен капитал в тях. Например директорът на пирамидата "Лекс" Георги Аврамов бе разменил пакет акции с ЦКБ, ПИМБ, ТСбанк и Кредитна банка. След това ПИМБ с Елитбанк и Тексимбанк. ТСбанк - с ПИМБ и т. н. по веригата от банки. Общо взето, не повече от 200 млн. лв. (стари) се въртяха между банките до безкрайност. Проф. Тодор Вълчев - банкер №1 от 1991 г. до 1996 г. , не пожела да спре източването на спестяванията на населението чрез отпускане на пари от Централната банка към търговските. По време на правителството на Беров и на Виденов бяха създадени т. нар. кредитни милионери. Кабинетите и на Ж. Виденов, и на И. Костов мълчаливо ги подкрепяха. Национално предателство. "Кредитен милионер" - дума, която в Германия не съществува. За Клаус-Петер Бауман, който е доктор на науките и доцент по банково дело най-изумителното и невероятното в българската икономика е думата "кредитен милионер", която в Германия никой не може да разбере. Щеше да е смешно, ако не беше страшно. Знае се, че зад всеки кредит стоеше по един партиен активист, който си имаше по едно подставено длъжностно лице от някоя банка, а то от своя страта по няколко подставени външни лица, които получаваха необезпечени кредити. Поради политически натиск банките отпускаха кредити и финансираха и сини, и червени. Срещу обещания за рефинансиране. Голямото предателство на всички български партии от всички цветове, е вината им в сриването на банките, защото всяка партия се беше сдобила с банка. Кръгът около Виденов създаде Българска земеделска и промишлена банка, станала легендарна с небеизвестната Веска Меджидиева (днес живее в Африка, ЮАР). Доган и ДПС наричаха Агробизнесбанк от Пловдив "нашата банка", а Атанас Тилев предложи БЗК на СДС. Тук е мястото да спомена, че бившия директор на НРС о. з. ген. -лейтенант Бригадир Аспарухов ще застане през военен съд, като обвинението е за престъпление по служба заради издаването на заповед през 1993 г. за унищожаване на секретното досие на банкера Атанас Тилев действащ агент на разузнавателната служба през 1993 г. известен с кодовото име агент Румянцев. По ирония на съдбата решенията на УС на БНБ за каскадно затваряне на трезори се оказаха прекрасен шанс за новите управляващи. Наскоро секретарят на бившия ДФРР Тодор Палазов изказа един неафиширан пред обществеността скандален факт, че през 1996 г. със средства на фонда е било осъществено временното закърпване на банковата система. Правителството на Костов получи държавна собственост без кредитори. Раздалите заемите бяха погребани от Любомир Филипов, който осигури на Костов фантастичната възможност светкавично да приватизира повече от 70% от държавната собственост. Този развой на събитията бил ли е предварително начертан и предопределен или е плод на "случайности и случайни събития"? Тъй като банките са "мъртви", те не могат да потърсят правата си. В противен случай със сигурност щяха да се проточат безкрайни съдебни дела, за да се определи делът от собствеността, който трябва да получат кредитните централи. Циркът в банковата система приключва с "лов на вещици" започнат през септември 1996г. Червеният управител на БНБ Любомир Филипов, известен като "убиеца на банковата ни система", въпреки че управлява БНБ само година и три месеца, откри ловния сезон във финансово - кредитната система на България, продължил до есента на 1997 г. "Благодарение" на действията на Филипов, страната ни беше доведена до валутен борд. На всички бе добре известно, че от 2, 28 млрд. долара в трезорите през ноември 1995 г. , валутните запаси на страната през февруари 1997 г. катастрофално спаднаха до 1, 27 млрд. долара. С неговото име се свързва и скокът на лихвата до 300% през 1996 г. Отнети бяха лицензите, обявени в несъстоятелност и затворени десетки банки. Да не ги изброявам, всички болезнено знаем кои са. Междувременно беше приет и т. нар. Закон за кредитните милионери. В него попаднаха хиляди длъжници. Разследвани са 395 от тях. Осъдени няма. В началото нямаше компетентни банкери, готови - също. Петдесет години в България не е имало професионалисти в тази област, те само са слушали за дядо си Буров. Бившите банкери, или поне повечето от тях, са вярвали, че са новият икономически елит и основоположниците на капитализма, а всъщност са били жертвени хора, изкупителни жертви, хвърлени на арената, за която изобщо не са подготвени да оцелеят. Всички те са били "бушони", пионки, част от заговор, от сценарий, режисиран умело отвън. Изиграха си дребните ролички с убийствената заблуда, че са главни действащи лица. Късно разбраха, че са случайно попаднали в системата, която до вчера са олицетворявали, и то за малко, временно. Още не могат да повярват, че вече са аут, отдавна забравени, вече са нищо, никой, нула. Така е, като са си въобразявали, че са капиталисти, сега ще гледат като плъх сред трици. Един по един слязоха от сцената. Днес има само номера - на следствените дела. Иван Китов, шефът на Бизнесбанк тайно избяга в чужбина, може би в Доминиканската република. Неговият най-голям късмет в живота е това, че е син на баща си, който е бил материално - отговорно лице в ЦК на БКП. Китов е арестуван през юни 1997 г. Следствен по няколко крупни банкови афери - за източване на ТБ "Електроника" чрез необезпечени кредити, на "Кристалбанк" - Мадан, и "Бизнесбанка" - Петрич. Само по делото за Бизнесбанка Китов е обвиняем за отпускане на кредити от 723 млн. лв. (стари). С негово разпореждане за Франция са изтеглени 7 млн. долара от Кристалбанк. По примера на Китов се изпари и Христо Александров, единият от основните акционери на Агробизнесбанк и стана гражданин на Доминиканската република. Тайно напусна страната, след като излезе от ареста. Иван Миронов също избра "свободата" в САЩ, въпреки че задграничният му паспорт бе прибран. Бившият шеф на Балканбанк с нюх прилагаше схемата на смесените участия. Общите фирми между Балканбанк и Мултигруп могат да попаднат в учебниците по финансови машинации. Атанас Тилев също напусна България. Ексшефът на БЗК живее в Австрия. Редовно напомня за себе си чрез пресата, въпреки че е. . . . обявен за национално издирване. На 20 януари 2001 г. показно бе арестуван и в момента е подследствен Венцислав Йосифов - шефа на ПЧБ, банката, която беше рефинансирана от БНБ с 140 млрд. лв. Обвинението е за умишлена безстопанственост. Вредните последици от престъплението са изчислени приблизително на 1 900 000 нови лева и 150 000 долара. След задържането му прокуратурата на Филчев разпространи посланието - ще има и други арести на банкери. Арестът трябва да покаже на електората, че управляващите изпълняват съвестно ангажимента да търсят отговорност за източването на 16-те банки. И още: идват избори, а избори се печелят с пари. Арестът е предупреждение към банкерите на коя политическа сила не трябва да се помага, като се има предвид ангажираността на Йосифов с БСП. А на коя политическа партия ще помагат вече е повече от ясно. А каква е съдбата на Красимир Стойчев? Човекът, завлякъл 9 млн. долара е недосегаем, като Бог. Босът на "Трон" е източил от "Капиталбанк" 9 млн. долара. Срещу Стойчев имаше заведено дело проформа, което бързо-бързо беше потулено в края на 1999 г. Защо? Защото Стойчев е личен приятел на Иван Костов, факт, който и двамата не крият. Между другото той е човекът, продал "Мобилтел" на руския евреин Григорий Лучански, от който GSM операторът премина в ръцете на Чорни. Срещу Емилия Миланова, шефката на "Банков надзор" в БНБ също бе образувано следствие за престъпления по служба, което бързо беше прекратено като това срещу Стойчев. А именно Миланова е човекът, който вкара хората на "Юкос петролеум" (т. е. Майкъл Чорни) в Международната ортодоксална банка, за да я превземат с процедурни нарушения. Днес тя се нарича "Нефтинвестбанк" и субсидира миналогодишния "Български Великден". Между 50 и 60 милиона лева са ограбени и изнесени зад граница от шефа на Надзорния съвет Васко Нинов от обявената в несъстоятелност Балканска универсална банка. Това е рекорд по източване на роден капитал. През 90-те г. няма подобна по мащабите банкова измама. Днес Нинов си почива в луксозния курорт Марбела в Испания. Защо досега не е поискана помощ от Интерпол, въпреки доказателствата за извършени крупни икономически престъпления от длъжностни лица на всички нива в ръководството на банката? Един от най-пладнешките грабежи, вършен някога у нас е умишления фалит на Ямболската банка. Доказано е, че без абсолютно никакво обезпечение са раздадени около 2, 5 млрд. лв. Само за периода 1990 - 1991 г. ! При курс за долар 15 - 16 лева! С една част от средствата, осъденият вече кредитен милионер Гриша Топалов - Шогун създава фалиралата по-късно маданска Кристалбанк, а с източените от нея милиони неговият колега Иван Китов "загражда" петричката Бизнесбанк и прибира поне 13-14 млн. долара. Петко Г. Стефанов - директор на "Ямболска търговска банка" АД и Стоян Проданов Иванов - член на Управителния съвет на банката само за две години раздават 430! необезпечени кредита. Щетите от тази вакханалия към 1995 г. се изчисляват на над 12 млрд. лв. , от които главницата е 2, 128 млрд. , а останалото са лихви. Разследването е приключило. Назначена е банково - счетоводна експертиза, която е установила нанесени щети на Ямболска търговска банка в размер на 2 189 909 000 лева! Престъпната дейност на двамата обвиняеми е отразена в заключителното постановление от 12 януари 1996 г. Толкова. Следва тишина и мрак. Ще завърша с един въпрос: Защо след 8-годишно протакане се възобновява във В. Търново процесът по делото "Акрам"? Тя е една от най-големите банкови афери у нас, дело на покойния вече Ангел Златанов - Акрам. Преди 9 г. той успя да източи от 7 банкови клона в Сев. България над 2, 7 млн. долара. Злоупотребите в нашите банки са уникални. Няма данни и статистика колко пари са изнесени от страната, но сумите са огромни. В доклад на Върховната касационна прокуратура от лятото на 1999 г. се казва, че от фалиралите банки са изтекли над 50 млрд. лв. ! По други данни на следствието и прокуратурата са потънали около 64 млрд. лв. кредити! Но има сериозна хипотеза, че сумата е била. . . . 2730 млрд. лв. ! раздадени без банкови гаранции. Обобщение: След натиск от МВФ и други външни фактори и правителството на Виденов, и това на Костов обезбългариха едрия капитал у нас. Основните банки се поставиха под надзор и фалирани. Държавата помагаше за тяхната смърт вместо да ги спасява. Вместо неудобните фигури във финансовата система се настаниха близки до премиера хора, които поддържат финансирането на антибългарската му политика. (бел. "168 ч." , 9-15 юни 2000 г. ;" 168 ч." , 31 декември 1999 - 6 януари 2000 г. ; "168 ч." , 11-17 август 2000 г. )