Решението на премиера Сергей Станишев за радикални промени във втория ешалон на властта е странен и необясним ход.

Реконструкцията на централната власт, преструктурирането на държавните агенции и намаляването на броя на зам.-областните управители е директно признание,

реклама

че ръководният състав е бил прекомерно раздут. И че чак към края на третата година от мандата си, управляващите са се сетили как това обстоятелство дразни хората и би могло да повлияе зле върху резултатите от задаващите се парламентарни избори. Тази скрита мотивация е и единственото логично обяснение за мерките, които се преприемат едновременно в три различни структури - политически кабинети, агенции и областни управи.

Закриването и преструктурирането на агенции са сериозни стъпки, които най-малкото е трябвало да бъдат обсъждани. Ако не публично, поне трябваше да сме чули нещо за подобни намерения. Да речем, в Хисаря на 10 февруари или след друго събиране на коалицията. Но не сме чули. Въпреки че е редно обществеността да научи какво ще се промени към по-добро.

Има ли все пак надежда политическите кабинети и администрациите да заработят по-силно?

Въпросът има философски и прагматичен аспект. Философският се изразява с фразата: "Когато не знаеш къде отиваш, обикновено стигаш някъде другаде." При механично намаляване на бройките на зам.-министрите,
 
резултатите са
непредсказуеми.

Някъде може да изгърмят важни ресори, където има нужда от заместник-министри. Другаде, където няма полза от тях, да си останат на поста.

Прагматичният аспект е свързан с неминуемите трусове и в централната власт, и в областните управи.

Близо три години са се напасвали взаимоотношения. Сега ще се пренапасват. Като човек, който е бил министър, зная отлично, че чиновниците следват определена линия на поведение към всеки от началниците си. Създаден е функциониращ механизъм - независимо добър или лош. Изведнъж всичко започва отначало. Ресорът е прехвърлен към друг шеф с други изисквания. Неизбежното сътресение ще трае два-три месеца. А управлението навлиза в последната година от мандата си...

Правителството, което тъй или иначе не работи добре, само си създава трудности, за да ги преодолява и да се гордее, че ги е преодоляло. Получава се ситуация, подобна на тази в казармата, за която Суворов е казал: "Повече пот в учението, по-малко кръв в боя." Но правителството не е на учение, то е в боя.

Не виждам
 
защо ще се
поти излишно...
 
А и време за губене няма. Нито на новото попълнение от министри, нито на заместниците с нови ресори, нито на съкратените областни администрации, им се полагат 100 дни толерантност, за да навлизат в материята. Звучи сурово, но когато в третата управленска година се предприемат радикални промени, се допуска, че те са добре обмислени. А не се правят експерименти.

Рокадите на министри и съкращенията едва ли ще дадат глътка въздух на кабинета. Първо, никой няма намерения да им я дава. Второ, критиките няма да намалеят. От промените ще има огромен брой засегнати граждани. Представете си, че отдавна чакате областната управа да ви реши проблем и вместо развръзка ви поднасят вестта, че чакането продължава. Понеже новият ресорен началник щял тепърва да се запознава с вашия въпрос.

Намаляването на щатовете може да радва само хора, които се надяват, че ще се спестят пари от заплати. Това е илюзия. Нито един от съкратените няма да отиде на трудовата борса или в частния бизнес. Всички ще бъдат настанени на други държавни постове, където вероятно ще получават по-големи заплати като компенсация на това, че ще имат по-малко власт. Парите ще се преместят заедно с хората. Реални икономии няма да могат да се отчетат. Могат да се отчетат формални икономии.

Имената на съкратените зам.-министри са детайл. Голяма част от тях останаха анонимни. Една от причините безспорно е раздутият щат. Друга е, защото не са назначени на основата на професионални и политически качества, а на квотен принцип. Разсъждава се така: "Има едни наши хора за уреждане".

Уредените са ниски от тревата и по-тихи от водата. Мълчат. Много от назначенията дори не са партийни, а лични. Преглед на зам.-министрите може да покаже, че мнозина  дори не членуват в партиите, които са ги излъчили. Те са
 
хора на някого.
 
Логичен е въпросът кой носи политическа отговорност за управлението? Труден отговор, когато министърът е от една партия, заместникът - от друга и не слуша министъра, защото се отчита дори не на партийния лидер, а на този, който го е уредил.

Но има и друго - нормалната ситуация е политическа отговорност да не се носи за хора - това е измама на прехода, която сме свикнали да повтаряме. За лични гафове или престъпления се носи лична отговорност.

Управляващите отговарят за политиката, която провеждат. Ако си обещал да подпомагаш малкия и средния бизнес, а не го правиш, какво значение има как се казва министърът на икономиката?

автор: Александър Божков

• ОЩЕ ПО ТЕМАТА
• ЕТИКЕТИ

ETARGET РЕКЛАМА

РЕКЛАМИРАЙТЕ ТУК