Воденичните камъни във финансите на партиите

    

"Политическият живот в България е силно повлиян от корупцията", заяви преди време Катя Христова, програмен директор на "Трансперънси интернешънъл" - България.

По последни данни, цитирани от социолога Антоний Гълъбов, страната ни се намира не в сива, а в тъмносива, клоняща към черно зона на прозрачност във финансирането на предизборните кампании на партиите.

За очертанията на тази мъглявина можем да съдим по непрекъснато избухващите скандали, които обаче гаснат като фойерверки. Още незаглъхнал скандалът около нерегламентираните контакти на бившия министър на вътрешните работи Румен Петков с "оперативно интересни лица", на хоризонта се задава нов.

Депутат от опозицията твърди, че имало спряно разследване за това, че "черните каси" на ДПС се захранвали от незаконна сеч. Дали някой вярва, че този случай ще се разнищи докрай?

Според Световната банка годишно България губи от корупция 800-900 млн. лева, колкото е издръжката на здравеопазването, образованието и науката и на културата, взети заедно. А само от контрабанда през безмитните магазини на страната данъкоплатците губят между 300 и 400 милиона лева.

Обществена тайна е, че непрозрачните бюджети на монополни публични дружества също са "скачени съдове" с партийните "черни каси".

А изборите стават все по-скъпи

Според последния доклад на Сметната палата за 2007 г. БСП е рекордьор по официално отчетени средства - близо 9.5 милиона лева, за местните избори и вота за евродепутати. За сравнение, през 2006 г. БСП е похарчила два пъти по-малко - 4.5 млн. лв. И другите управляващи, а и опозиционните партии също са похарчили приблизително два пъти повече от предишната година.

Тези суми говорят за все по-скъпи изборни кампании и може да се предполага, че не се припокриват с действителните. Партиите вече не могат да набират достатъчно средства от партиен членски внос, политиците са загубили директния контакт с избирателите и предпочитат медиите, а медийните, социологическите и PR услугите си имат цена, която далеч надвишава законово регламентираното финансиране.

На конференция за финансирането на партиите под егидата на френския посланик в София се чуха примери, от които става ясно, че във Франция, Унгария, Румъния, Словакия и Унгария например наистина личи воля за промени.

В Словакия са забранени не само даренията от държавата и общините, но и от чужди, както и юридически лица. В Унгария анонимни дарения на партиите отдавна са забранени, сега държавата ще отпуска по-големи субсидии, като ще се забранят и частните дарения.

Франция в началото на 90-те години стана арена на скандали заради скрито финансиране на политическите партии чрез обществени фондове. Първият голям от тях беше със социологическа агенция, използвана, за да отклонява част от обществените фондове и да финансира тайно политическите партии.

На власт бяха социалистите, но следствието не се поколеба на няколко пъти да извърши обиски в техни офиси. Скандалът порази Френската социалистическа партия и няколко души бяха осъдени.

Обвинен в корупция, видният социалистически функционер, министър и министър-председател Пиер Береговоа се самоуби. Тогава бе намерено и решение - специална независима комисия. Нейният председател Франсоа Ложеро твърди, че първото правило е да се освободи политическият живот от икономиката.

Затова комисията следи партиите да не получават пари от предприятия.

Колкото до "черните каси", и там са стигнали до реален резултат - вече се чакат осъдителни присъди. "Смятам, че в това отношение ситуацията доста се подобри, защото политическите партии от целия спектър си дадоха сметка, че това може да навреди много сериозно на техния кредит на доверие и репутация", каза Ложеро. Законът е безапелационен - установи ли се случай на тайно финансиране, съответната партия се изключва от политиката.

Живот на кредит със скъпи лихви

Шефът на Сметната палата Валери Димитров обаче подчерта, че у нас няма ограничение фирми да финансират партии с изключение на държавни или хазартни компании. Но пък скритите дарители не са ясни.

Няма и ограничения за много големи спонсори, което вече само по себе си създава аналогично голям проблем - големият спонсор е на практика голям кредитор, който си иска връщане на кредита с властови услуги.

Партиите бяха задължени със закон да се отчитат пред Сметната палата, но тя няма право да проверява, да разследва, да изисква обяснения, да поръчва експертизи.

Държавните одитори не могат да засичат разходи и приходи, затова не могат да установят дали има незаконно финансиране. Затова сега се лансира идеята за независим орган, подобен на този във Франция.

Но там и без независим орган следователите разнищиха докрай черните партийни каси, а от опит знаем, че в България само по себе си създаването на нов орган далеч не е гаранция, че нещо ще се промени.

Няма положителен сигнал и от магистратите въпреки втвърдения с годините тон, с който Европейската комисия и чуждите посланици заявяват: крайно време е да се стигне до високите етажи на властта.

Бившият вече американски посланик в София Джон Байърли припомни с надежда явлението "повратна точка", описвано от социолозите като магическия миг, когато една идея, тенденция или тип поведение премине даден праг и започне бързо да се разпространява.

Да се надяваме, че няма да чакаме много дълго за повратната точка в най-некачествената и скъпа обществена сфера в България.