(Не)Властопригодни

    

Удивително е с каква лекота управляващите в България успяват да поддържат двойни стандарти във всички сфери. И това като че ли е единственото, което им се отдава без грешка, те могат да се смятат за професионалисти.

Паралелните реалности в икономиката, например, са рязко откроени. Близките до властта фирми минават по "зеления коридор" - кой "само с една моя усмивка", кой със спонсорство на ловни излети, карабини, лаптопи, джипове или просто с пари в брой. Останалите се гъчкат по "червения". Първите усвояват (както е модерно да се казва) с пълни шепи гори, имоти, бази, обществени поръчки, постове и влияние от "обществения" фонд. Вторите спонсорират този фонд.

Машината за лош късмет е отлично смазана и върви, та пушек се вдига. Ситуацията много напомня за началото на един разказ на Хулио Кортасар: "Веднъж един мой най-далечен роднина стана министър, та се вредихме да назначи голяма част от семейството в пощенския клон на улица "Серано". "

И в българския случай на клона на властта са се вкопчили и майсторски се държат армия от роднини и прочие приближени. Останалите обикалят отдолу и

чакат някой да се изпусне, за да заемат мястото му

Както например стана с горския фонд. След като близките до ДПС фирми замениха, изсякоха и изнесоха де каквото можаха, щафетата мина в БСП, уж за да се спре това. И ето, че дойде добрата новина - държавата заменила още 4 хиляди декара гори по суперскъпи места, оценявани на над 3 млн. лв. към днешна дата, срещу едни 680 хил. лв. разлика, които щели да се влеят като мощен финансов поток в Държавната агенция по горите. Председателят й Стефан Юруков направо разплака публиката с признанието си как не могъл да устои на изкушението да увеличи държавния горски фонд и по този начин да защити държавния интерес. И как ще издържи, като сам признава какъв натиск за опазване на този интерес му е бил оказван. Още повече че терените по морето, които били дадени на Батков, Гергов и Ковачки, били "нелесопригодни". Господи, каква дума! Ако спазим стила, можем да кажем, че представителите на ДПС и БСП, които съсипаха горите, са "невластопригодни". Но комфортът, на който се радват, не ни позволява да го докажем.

"Аз далавери в пътния фонд не съм поръчвал", блесна като светкавица в мрака и регионалният министър Асен Гагаузов. Хайде сега да видим кой тогава ги поръча, щом не са нито той, нито доскорошният му подопечен Георгиев. Министърът освен това на висок глас поясни, че управляваната от брата на Георгиев фирма "Биндер" може спокойно да участва в бъдещия конкурс за магистрала "Тракия". И едва скриваше недоволството си от принудата да бъде обявен открит търг, който позволявал да участват и европейски компании, като побърза да обяви, че българските, разбира се (и от кое се разбира?), били с предимство. Незабравимо впечатление остави и твърдението му, че заради нарушения Гърция била наказана да върне 700 млн. евро в бюджета на ЕС, но там, видите ли, това се приело спокойно, а тук едни "технически" работи ставали политически въпрос...

Изводът в случая е само един: българските граждани сами са си избрали да ги управляват не министри, а феодали

Само това може да обясни ситуацията, в която населението плаща данъци, за да го управляват, втори път плаща солена вноска в Евросъюза, уж за да ползва общите фондове, после трети път плаща и наказателното им връщане заради злоупотреби на управлението.

По същата логика се развиват събитията и около безмитните магазини. Седем години вече Еврокомисията натиска да бъдат закрити и тъкмо да ги закрият - вземат, че оцелеят. Защото са на хора от "клона" (където са и горите и пътищата). Два парламента и две правителства се оказват на ръчно управление от тях. По тази причина и посланикът на САЩ Байърли зададе с пресметната псевдонаивност въпроса "Кой е на власт в България - правителството или добре защитени бизнесмени?" И той, и правителството знаят на какви места ще бъде чут този въпрос, но и тук пресмятат не по-зле западната, уви не псевдо, наивност. Затова под формата "обикновени търговски обекти" на сюжета с безмитните магазини не му се вижда краят.

Аналогичен е случаят с боклука на София

и кметът, който дори когато изтече неизгодният договор, не обяви обществена поръчка, а го удължи. Което ще рече, че поне на него му е изгоден.

От това деление не прави изключение и правосъдието. Дори може да се каже, че води хорото на безобразията в страната. То не съди знакови личности, независимо на какво се дължи знаковостта им. Затова само роми джебчии пълнят затворите. По едно фанфарно изключение шеф на групировка сам си определи срок за престоя в луксозна килия, докато в общия случай "колегите" му най-много да се превиват от очевидно заразната дискова херния в луксозните си палати.

На този фон най-впечатляваща е тоталната апатия, обзела млади и стари. Просто, защото в България тези неща вече не са новина, а сиво обществено-политическо всекидневие.