Конфликтът на интереси, или чувствителността на стар носорог

    

Терминът конфликт на интереси се превърна в поредното модно словосъчетание, което се обръща в устата на политици, експерти, борци с корупцията. Какво най-общо означава той?

Конфликтът на интереси представлява хипотеза, в която в противоречие се оказват, от една страна, личният интерес на държавен служител, а от друга, задълженията, произхождащи от длъжността му. С думи прости, това са случаите, в които държавният служител (той лично или негови близки) би се облагодетелствал от позицията, която заема, като думата облагодетелства се схваща в най-широките й граници.

Противно на становището на премиера Сергей Станишев, че досега у нас никой не е говорил за конфликт на интерес, макар и плах, общественият дебат по този въпрос се състоя за първи път още през 2003 г.

Тогава бяха приети изменения в Закона за държавния служител, според които държавните служители се задължаваха да декларират писмено всеки търговски, финансов или друг делови интерес, който те или свързани с тях лица имат във връзка с функциите на администрацията, в която работят съответните служители.

Тогава законът не предвиждаше публичност на въпросните декларации. Напротив - тяхното съдържание ревностно се защитаваше от публиката. С помощта на експертите на неправителствената организация "Програма достъп до информация" до различни институции бяха подавани редица заявления за достъп до обществена информация, с които се искаха копия от въпросните декларации на служители. На онзи ранен етап

достъп до тези декларации не се предоставяше

Така например през юли 2004 г. главният секретар на Министерството на околната среда и водите отказа достъп до декларациите относно липса на конфликт на интереси на експертите, извършили оценка на въздействието върху околната среда на АЕЦ "Белене" (декларации по чл. 83 от ЗООС). Наложи се да се борим в съда, за да видим има ли конфликт на интереси или не при експертите, извършвали оценката.

Декларациите за конфликт на интереси, предвидени в Закона за държавния служител от 2003 г., очевидно не свършиха работа, както се видя в началото на тази година. Заради липсата на изрична законова публичност, те сякаш се попълваха "вътрешно" за информация на самата администрация. Нещо като "ние да си се знаем кой кой е".

Скандалът, който избухна в началото на годината с шефа на фонд "Републиканска пътна инфраструктура" Веселин Георгиев и голямото му задружно семейство, беше поредното доказателство за вредите от тайните по принцип. Реакцията на правителството на този скандал беше трескавото изработване на проект на закон за конфликт на интереси.

Според проектозакона, изготвен от Министерството на правосъдието, разпоредбите му ще се отнасят за всички видове власти и ще важат както за висши държавни служители от ранга на президент и премиер, така и за служители на съдебната власт, службите за сигурност, областните и общинските управи и институции, финансирани от държавния бюджет.

Проектът предвижда попълването на нов тип декларации за липса на конфликт на интереси от страна на държавните служители.

Това обаче е само едната страна на въпроса. Абсолютно необходимо е още при назначаването на всеки нов служител, той да бъде подробно запознат със съдържанието на понятието, както и с конкретните разпоредби на съответния закон и кодекс. С подобна проста мярка, както и с включването на ефективен контрол в закона

печеливши семейни саги, тип Веселин Георгиев, биха могли да се

избягват на ранен етап и да не се стига до агресивни мерки.

Ако разсъждаваме по-задълбочено върху същността на конфликта на интереси, ще видим, че такъв можем да открием не само когато държавни поръчки се изпълняват от роднини на възложителите. Горчивата истина обаче е, че у нас чувствителността към проблема е горе-долу, каквато е чувствителността на ходилата на стар носорог. Лошото е, че конфликт на интереси може да има в различни сфери на обществения живот.

Откровено казано, макар да съзнавам, че това ще подразни доста хора, пример за конфликт на интереси, в неговия широк смисъл представляват наградите, които някои министерства ежегодно връчват на отличили се журналисти. Произволен случай - Награда на МВР за най-професионално медийно представяне на дейностите на министерството.

Дали министерството награждава този, който е отразявал самостоятелно проблемите в работата министерството, или онзи, който е записвал най-съвестно и подробно казаното на пресконференции от министъра? Не знам доколко голям комплимент е да получиш подобна награда...

Подобен пример е организацията "Клуб журналисти срещу корупцията", в който наред с уважавани и известни журналисти членуват също служители на Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, областни управители и служители в митнически дирекции пр.

Удивително е, че известни и уважавани имена не виждат проблем в това журналисти да се споразумяват с властта за съвместна работа по проблем, решаването на който някак си изключва подобни спогодби.

Естествено в случая не става дума за злонамереност или нещо подобно. Просто липса на чувствителност по темата конфликт на интереси.

Иначе казано, наместо медиите да бъдат коректив на властта, те дружелюбно си стискат ръцете, тупват се по рамената и дружно информират обществеността за онова, което властта прецени. А знамената плющят ли плющят...

*Фани Давидова е юрист във фондация "Програма достъп до Информация"