Те ни лъжат, че не крадат, ние се правим на възмутени

    

Могат ли управляващите да спазват законността и морала, след като и на управляваните не им пука за тях

България наистина не е нормална държава. Обществото ни още повече. Бъркаме, като непрекъснато отъждествяваме двете понятия. Болната държава ражда безобразия, но още по-болното общество ги прави закономерни.

От няколко месеца разни държавници творят и говорят галактически наглости, но след време, ако някой се рови в аналите, ще установи, че това са най-обикновени герои на своето време - подобно на много други, които рядко влизат под прожекторите.

Лъжат на поразия, нахалстват,

но ако имаше някаква непоносимост към техните безобразия, тя отдавна да е проявена. Но такава няма, има само натрупвания на още по-стари наглости, които трайно възпроизвеждат един все по-успешен модел на поведение.

Сега ще разгледаме няколко примера, които, ако обществената търпимост имаше някаква точка на кипене, отдавна да е помела прозорците, през които уж търсим почтеното бъдеще. Вижте най-напред шефа на агенцията по горите Стефан Юруков. За има-няма месец този човек замени толкова декари атрактивни гори на безценица, колкото и предшественикът му Нихат Кабил за три години не смогна. А само допреди година, докато не беше шеф, той се кълнеше, че ще ограничава замените, ще регламентира, нямало да раздава така "зеленото богатство"....

Сега Юруков с кокетна усмивка обяснява, че всичко е по буквата на закона, не можел да откаже, а и не искал. Няма съмнение, че е по буквата на закона, защото в България всичките букви на закона образуват азбуката на ненаказания грабеж. А моралът? Нали БСП искаше да вземе горите, за да спре тези далавери?

Друг подобен герой е Веселин Георгиев, известен и като Батко. Този усвоител на съвременна България най-напред отричаше какъвто и да е конфликт на интереси, а после имаше безочието да каже, че дори не знаел колко пари бил отпуснал на брат си, не бил чул, не се интересувал... Все по-рядко слушаме грубите цинизми на Румен Петков, но неговото отсъствие от сцената все повече се компенсира от

пресния борец срещу корупцията

Иван Костов, който забрави за времето, когато сам бе режисьор на представлението "Приватизация", и сега целият в бяло ни обяснява колко честен и некорумпиран е. Защото - видите ли - ако крадял навремето чрез подставени лица, всички щели да забележат тези хора, а никой не ги забелязвал...

Картината се допълва от царя, който невъзмутимо бърза да си вземе и последния имот, преди да падне от власт. За митниците, военните и полицаите няма да говорим. Каквито заменки и контрабанди да се вихрят там, те сами ще вземат микрофоните, за да разяснят, че са едни прекрасни професионалисти, хора на дълга и честта, чиято единствена грешка е, че понякога се уморяват.

Такива и други безпардонности нито са първите, нито ще са последните от българските политици. Но сега, покрай жегата от Брюксел и края на мандата, като че ли надскочиха някакъв собствен лимит.

Преди поне като сгазеха лука, се поскриваха малко. Сега не щат, продължават да газят, да те гледат в очите и да казват, че всичко е нормално.

Като се замисли човек, наистина ще се окаже, че е нормално. За България. Защото днешните геройства са предшествани от други подобни, които не само не предизвикаха интереса на наказателния ни съд, но бяха реабилитирани и от обществения.

Какво стана, след като царят не оправи България за 800 дни, даде цяла магистрала на концесия без обществена поръчка, затъна в още по-голяма корупция и използва премиерството, за да си върне имотите? Ами НДСВ пак спечели достатъчно гласове, за да е втората политическа сила и да участва в правителството.

Какво стана с човека, който, запитан има ли досие, отговаряше: "Вие ме убихте с този въпрос", а после сам са сети, че наистина има досие? Ами

стана за втори път президент,

при това безапелационно. Какво стана с Вальо Топлото? Медии му дават трибуна, а разни интелектуалци не спират да ронят сълзи по него, защото той така крепко спонсорирал културата... В отсъствието на наказателен съд всичко това са политически и обществени присъди за невинност.

Така че не се учудвайте от наглостите на днешните юнаци. Те даже не безчинстват от лоши чувства - просто гледат правилата на играта. Днес им е трудничко, ще обикалят студиата, ще понаговорят врели-некипели, но утре всичко ще бъде забравено. Няма взривоопасна точка на кипене, няма и възмущение, ако съдим как тихо и кротко си върви публичният живот.

Една Европа се ядосва, а ние сякаш не сме част от нея. Ние помним като кокошките, никак не искаме да мислим, а пък в протест може да се включим само ако сме организирани от синдикати или партии, за които предварително знаем, че винаги биха ни излъгали и окрали, стига да могат....

Ще кажете, че за всичко са виновни самите политици, партиите, избирателната система... Едва ли.

Скоро стана ясно, че Бойко Борисов е дал езерото "Ариана" на частник при съмнителни обстоятелства, но страшно много хора напълно го оправдаха в електронните форуми.

Други немалко хора оправдават и Сидеров за цирковете, които разиграва в съда. Какво тук значат някакви си законност и морал? Нищо не значат не само за управляващите, но и за управляваните. Това е една всеобща напълно нормална ненормалност.