Станишев: България излиза от прехода, може да настигне останалите в ЕС

Дата : 7 Юни 2008 г. 14:59 ч.

България може да достигне средното ниво на ЕС, но трябва да преодолее натрупаната през годините на прехода инерция, смята премиерът Сергей Станишев


България може да достигне средното ниво на ЕС, но трябва да преодолее натрупаната през годините на прехода инерция, смята премиерът Сергей Станишев

Анонимен : Да, тук ще става дума за един селски тарикат, но не защото се е родил и живял в село Пчела, Варненско, а тарикат в чисто манталитетният смисъл на понятието, за човек, който с хитрост и лукавост успява да си прокарва път до европейските фондове. Един човек, който се изживява като фактор в българското политическо пространство, но човек, който със сигурност си дава сметка, че неговата сила и власт са производна на негласуващите в България. Негласуващите, ако бъдат мотивирани да отидат до урните, са силата, способна да трансформира ДПС от политически, само в юридически фактор. Но да се върнем на дилемата политически или морално-етичен проблем са Ахмед Доган и неговата партия? Погледнато в контекста на начина, по който беше „узаконено" влизането на движението в българската политика, би могло да се твърди, че не движението само по себе си е проблем, а че такъв има, но той е институционален. Върху този институционален проблем се надгражда и морално-етичният проблем, превърнал ДПС в казуистика. Очевидно е, че желание и воля у настоящите български институции за обратен ход не се забелязва. От години наблюдаваме тъкмо обратното явление. Вместо нормалните политически партии да работят активно по въпросите за вдигане на жизнения стандарт и да предлагат читави идеи за подобряване качеството на живот на българина и това да е начинът, чрез който да си гарантират сигурно влизане в управлението на страната, те предпочитат да се коалират с представители на едно фанатизирано и авторитарно движение. Едно движение за ,,права и свободи", което отне до голяма степен и продължава да отнема от правата и свободите на българските граждани. Ахмед Доган, който има претенцията да се е борил с авторитарният комунистически режим, организира дейността в движението си на чисто авторитарен принцип. Отвратително и нагло е хора от движението, както и самият лидер, да продължават истерично да твърдят, че същото не е носител на етнически белези, когато 22 000 младежи с етнически произход (всяка година - бел. ред.) стават членове не на някоя от популярните български партии, а точно и само на ДПС. Млади момичета и момчета с турско самосъзнание не искат да се конкурират своите знания и умения по нормален път, за да се реализират и интегрират с обществото. Те припознават ДПС - като трамплина, от който ще се изстрелят в кариерата. Разбира се не по признак компетентност, а по признак етнос. В България всички ведомства и учреждения са заредени с т.нар. ,,етнически бомби със закъснител". Става въпрос за това, че ако тези хора, поради липса на компетентност, бъдат отстранени от някой друг, а не от собствения си лидер, в България ще настъпи наистина криза с етнически характер. Никой от тях няма да твърди, че е бил назначен по етнически признак, но ще се жалват и в Страсбург, че са освободени или изхвърлени не поради липса на компетентност, а точно поради своя етнически произход. Ще посоча само един пример. В Бургас за представител на Държавна агенция за закрила на детето е назначена симпатична госпожа, която е с инженерно образование и си няма дори обща представа от материята, с която работи. Същата госпожа изобщо не реагира, когато за директор на Дом за деца лишени от родителска грижа, т.е. институция с чисто социален характер, бе назначен човек с образование на историк. С какви ли трудови характеристики работят тези хора след като образованието и квалификацията им, както и компетентността им нямат нищо общо със заеманите от тях длъжности. В описаният случай имат участие представители на ,,Атака", и ДПС. И както сами се убеждавате, това са две политически сили, взаимно оплюващи се, но с еднакъв манталитет и стратегия за действие. Вторичният резултат от тези действия, разбира се, се изразява в тенденция за влошаване качеството на живот на децата. Децата, за чиято закрила се е ,,загрижила", г-жа Ширин Местан. Госпожата, чийто съпруг, законодател в българския парламент, Лютфи Местан, не иска и да чуе за Закон за конфликт на интереси. Непрекъснато се говори за криза в административния капацитет на страната, но никой не е направил точна статистика, нито пък е изследвал причините, поради които не може да се излезе от кризата. Националният статистически институт е потънал в мълчание по този въпрос. Може би пишман философът - Доган има отговор? Но той едва ли ще гласи нещо по-различно от презумпцията за ,,заедност" или клишета като - ,,разумът побеждава". Човекът, който вече повече от 20 години след процеса, в резултат на който е бил осъден на десет години затвор, (за работа срещу България в полза на чуждо разузнаване - б.а.) все още не е поискал амнистия, която да установи дали фактите и доказателствата, с които е бил осъден, са некоректни или фалшиви, се държи менторски и дава наставления, за това какво трябва и какво не трябва да се прави в българската политика, както и откъде минава пътя на България за Европа. Същият си приписва качества на жертва на авторитарния режим, но е в тясно бизнес сътрудничество с негови представители. И без да бъде акцентирано на обстоятелството „етнос", достатъчен е факта, че политическо присъствие, предизвикващо сериозни съмнения и оживление в средите на стопанската криминология, представлява част от причините за състоянието на социална аномия*. И вместо комисии, като тази на Кушлев и прокуратурата да се самосезират, съвсем наскоро стана ясно, че разработка, свързана с ДПС, за корупционни практики, е била покрита с политически чадър, от не кое да е министерство, а точно от това, чийто министър е председател на Комисията по превенция и противодействие на корупцията (КППК) (става дума за Румен Петков - бел. ред.). Много хора се питат каква е хронологията на явлението, идентифициращо обстоятелства и факти като тези - да си бил средно статистически гражданин и изведнъж да се събудиш по-богат и от крез. Няма хронология, но има технология. И това е технология, лишена от всякакъв морал и качество, свързано със законност. Това е нещо като приказка на Шехерезада, която обаче в българския си вариант в никакъв случай не трябва да свършва с хепиенд за главните герои. Правата на различните малцинства и етноси в България са гарантирани и нормативно ратифицирани, и по европейски модел хармонизирани. Ето в това се корени моралният проблем на ДПС. Движението на Доган, ако беше обвързано с някакъв морал, отдавна трябваше да заяви себе си като част от неправителствения сектор и в това си качество да има грижата за правата и свободите на когото си иска. Но по същество това движение е изиграло своята обществена роля. А големият и преважен въпрос, на който българските отговорни институции трябва да дадат незабавен отговор, е защо ДПС продължава да съществува и чии права и свободи отстоява като парламентарна сила. И ако се докаже, че съществува, само за да защитава ,,правата и свободите" на сили със съмнителен характер и най-вече такива с бизнес интереси, Доган да си доизлежи присъдата.