Иван Костов: Започваме предизборна кампания

Анонимен : Да, тук ще става дума за един селски тарикат, но не защото се е родил и живял в село Пчела, Варненско, а тарикат в чисто манталитетният смисъл на понятието, за човек, който с хитрост и лукавост успява да си прокарва път до европейските фондове. Един човек, който се изживява като фактор в българското политическо пространство, но човек, който със сигурност си дава сметка, че неговата сила и власт са производна на негласуващите в България. Негласуващите, ако бъдат мотивирани да отидат до урните, са силата, способна да трансформира ДПС от политически, само в юридически фактор. Но да се върнем на дилемата политически или морално-етичен проблем са Ахмед Доган и неговата партия? Погледнато в контекста на начина, по който беше „узаконено" влизането на движението в българската политика, би могло да се твърди, че не движението само по себе си е проблем, а че такъв има, но той е институционален. Върху този институционален проблем се надгражда и морално-етичният проблем, превърнал ДПС в казуистика. Очевидно е, че желание и воля у настоящите български институции за обратен ход не се забелязва. От години наблюдаваме тъкмо обратното явление. Вместо нормалните политически партии да работят активно по въпросите за вдигане на жизнения стандарт и да предлагат читави идеи за подобряване качеството на живот на българина и това да е начинът, чрез който да си гарантират сигурно влизане в управлението на страната, те предпочитат да се коалират с представители на едно фанатизирано и авторитарно движение. Едно движение за ,,права и свободи", което отне до голяма степен и продължава да отнема от правата и свободите на българските граждани. Ахмед Доган, който има претенцията да се е борил с авторитарният комунистически режим, организира дейността в движението си на чисто авторитарен принцип. Отвратително и нагло е хора от движението, както и самият лидер, да продължават истерично да твърдят, че същото не е носител на етнически белези, когато 22 000 младежи с етнически произход (всяка година - бел. ред.) стават членове не на някоя от популярните български партии, а точно и само на ДПС. Млади момичета и момчета с турско самосъзнание не искат да се конкурират своите знания и умения по нормален път, за да се реализират и интегрират с обществото. Те припознават ДПС - като трамплина, от който ще се изстрелят в кариерата. Разбира се не по признак компетентност, а по признак етнос. В България всички ведомства и учреждения са заредени с т.нар. ,,етнически бомби със закъснител". Става въпрос за това, че ако тези хора, поради липса на компетентност, бъдат отстранени от някой друг, а не от собствения си лидер, в България ще настъпи наистина криза с етнически характер. Никой от тях няма да твърди, че е бил назначен по етнически признак, но ще се жалват и в Страсбург, че са освободени или изхвърлени не поради липса на компетентност, а точно поради своя етнически произход. Ще посоча само един пример. В Бургас за представител на Държавна агенция за закрила на детето е назначена симпатична госпожа, която е с инженерно образование и си няма дори обща представа от материята, с която работи. Същата госпожа изобщо не реагира, когато за директор на Дом за деца лишени от родителска грижа, т.е. институция с чисто социален характер, бе назначен човек с образование на историк. С какви ли трудови характеристики работят тези хора след като образованието и квалификацията им, както и компетентността им нямат нищо общо със заеманите от тях длъжности. В описаният случай имат участие представители на ,,Атака", и ДПС. И както сами се убеждавате, това са две политически сили, взаимно оплюващи се, но с еднакъв манталитет и стратегия за действие. Вторичният резултат от тези действия, разбира се, се изразява в тенденция за влошаване качеството на живот на децата. Децата, за чиято закрила се е ,,загрижила", г-жа Ширин Местан. Госпожата, чийто съпруг, законодател в българския парламент, Лютфи Местан, не иска и да чуе за Закон за конфликт на интереси. Непрекъснато се говори за криза в административния капацитет на страната, но никой не е направил точна статистика, нито пък е изследвал причините, поради които не може да се излезе от кризата. Националният статистически институт е потънал в мълчание по този въпрос. Може би пишман философът - Доган има отговор? Но той едва ли ще гласи нещо по-различно от презумпцията за ,,заедност" или клишета като - ,,разумът побеждава". Човекът, който вече повече от 20 години след процеса, в резултат на който е бил осъден на десет години затвор, (за работа срещу България в полза на чуждо разузнаване - б.а.) все още не е поискал амнистия, която да установи дали фактите и доказателствата, с които е бил осъден, са некоректни или фалшиви, се държи менторски и дава наставления, за това какво трябва и какво не трябва да се прави в българската политика, както и откъде минава пътя на България за Европа. Същият си приписва качества на жертва на авторитарния режим, но е в тясно бизнес сътрудничество с негови представители. И без да бъде акцентирано на обстоятелството „етнос", достатъчен е факта, че политическо присъствие, предизвикващо сериозни съмнения и оживление в средите на стопанската криминология, представлява част от причините за състоянието на социална аномия*. И вместо комисии, като тази на Кушлев и прокуратурата да се самосезират, съвсем наскоро стана ясно, че разработка, свързана с ДПС, за корупционни практики, е била покрита с политически чадър, от не кое да е министерство, а точно от това, чийто министър е председател на Комисията по превенция и противодействие на корупцията (КППК) (става дума за Румен Петков - бел. ред.). Много хора се питат каква е хронологията на явлението, идентифициращо обстоятелства и факти като тези - да си бил средно статистически гражданин и изведнъж да се събудиш по-богат и от крез. Няма хронология, но има технология. И това е технология, лишена от всякакъв морал и качество, свързано със законност. Това е нещо като приказка на Шехерезада, която обаче в българския си вариант в никакъв случай не трябва да свършва с хепиенд за главните герои. Правата на различните малцинства и етноси в България са гарантирани и нормативно ратифицирани, и по европейски модел хармонизирани. Ето в това се корени моралният проблем на ДПС. Движението на Доган, ако беше обвързано с някакъв морал, отдавна трябваше да заяви себе си като част от неправителствения сектор и в това си качество да има грижата за правата и свободите на когото си иска. Но по същество това движение е изиграло своята обществена роля. А големият и преважен въпрос, на който българските отговорни институции трябва да дадат незабавен отговор, е защо ДПС продължава да съществува и чии права и свободи отстоява като парламентарна сила. И ако се докаже, че съществува, само за да защитава ,,правата и свободите" на сили със съмнителен характер и най-вече такива с бизнес интереси, Доган да си доизлежи присъдата.