На границата на ЕС: Как България се бори с организираната престъпност

    

Британският "Файненшъл Таймс" публикува обширен материал със заглавие "На границата на ЕС: Как България се бори с организираната престъпност".

В материала се припомня убийството на писателя Георги Стоев, донесло сериозни главоболия за правителството, което се опитва да убеди ЕС, че се вземат мерки срещу организираната престъпност и ширещата се корупция.

Двете най-чувствителни области за България и Румъния остават правосъдието и вътрешните работи. Европейската комисия през февруари разкритикува и двете страни заради корупцията и специално България за организираната престъпност.

Сега Букурещ и София работят усърдно да подобрят законодателството и администрацията преди ЕК да публикува окончателния си мониторингов доклад през следващия месец.

Според данните на ООН обаче общото ниво на престъпност в България не е по-високо от това в останалите членки на ЕС. Но организираната престъпност прониква дълбоко в ежедневния живот чрез сивата икономика, която доставя всичко - от кокаин до строителни материали, освободени от ДДС.

Около 30% от горивото по бензиностанциите идва незаконно от безмитни източници, твърди Българската асоциация за газ и петрол.

Дебеловрати мъже с къси прически, описващи себе си като "бизнесмени", карат първокласни автомобили из София и прекарват нощите си в клубове с имена като Sin City /Град на греха/, пише авторът на материала, според когото в основата на всички проблеми лежи трудният преход от комунизма.

По данни на българската преса най-богати в страната са Тихомир Митев, Мартин Митев и Иво Каменов, собственици на ТИМ. Не много зад тях по богатство е Васил Божков. Това са оцелелите в едни от най-бруталните бизнес условия в Европа, се казва в статията.

Други, като Илия Павлов, нямаха този късмет. Убийствата, подобни на това на бившия собственик на "Мултигруп", остават неразкрити, припомня "Файненшъл Таймс".

В ретроспективния материал се припомнят още скандалите с Румен Овчаров, Валентин Димитров и Румен Петков, както и с директора на агенция "Пътища" и спрените пари от фондовете на ЕС.

Последвалите промени в правителството и продължаващата работа отговарят на изискванията на ЕК. Но мерките са толкова от скоро, че тяхната ефективност е все още трудна за доказване.

Има и несигурност по отношение на това колко дълго правителството ще държи фокуса над реформите, тъй като следващата година предстоят парламентарни избори, а проучванията показват, че управляващите ще изгубят.

Едно нещо е ясно - има силна подкрепа за борбата с корупцията и престъпността от страна на българското общество. С развитието и модернизирането на страната в ЕС, българите ще искат все по-високи стандарти в своето ежедневие.

Дали ще ги получат е друг въпрос. Опитът с разкъсваната от корупция и престъпления Южна Италия показва, че няма автоматична връзка между членството в ЕС и прозрачното общество, завършва материалът на "Файненшъл Таймс".