След интервюто на президента Първанов в "Труд" миналия четвъртък един въпрос не дава мира на публиката. "Къв е па тоя сега?" Какъв е този Стефан Гамизов,

реклама

удостоен с честта да бъде споменат в интервюто на президента?

Не толкова заради казаното пред Цветанка Ризова, колкото заради реакциите на президент, столичен кмет и пригласящите им интелектуалци, "политолози" и медии, Стефан Гамизов стана най-обсъжданата личност на седмицата.

Тезите на Стефан Гамизов може да са спорни и не е изключено той съзнателно или несъзнателно да е станал част от подмолната битка между Станишев и Първанов.

Абсолютно скандален е обаче начинът, по който бе посрещната позицията на един представител на гражданското общество от властта и прилежащите й медии.

Тонът бе зададен от президента, който в интервюто си подхвърля: "Проблемът е кой го подтиква, кой му осигурява тези възможности и трибуна, за да лансира почти всекидневно своите тежки обвинения, да внушава заплахи, че ще има кървави избори, че в държавата стават ужасяващи неща. ...Порочно е, вместо да излезе един или друг лидер и да направи своите критики, да разчита на подставени лица."

В характерния си прям стил Бойко Борисов допълва: "Изобщо ми е под достойнството да разговарям за него, защото такива анализатори в България има около пет милиона."

Какво излиза? Че по политически въпроси може да се изказва само политическата класа плюс одобрените по списък лицензирани коментатори, започващи с Андрей Райчев и завършващи с Вежди Рашидов.

Ако си външен спрямо този властови кръг, автоматично ставаш "подставено лице", разбираш, че такива като теб има още пет милиона и обществото трябва да се чуди как въобще са ти дали думата.

Щом си външен, значи си просто "някой си Стефан Гамизов" или "някой си Драган Петканов" и по всички сутрешни блокове ще се разчепква кой ли те е накарал да наговориш такива страшни работи за царщината, пардон за президентщината.

Щом си просто "някой си", значи трябва да се разбере "чий си". Разбира се, когато се казваш Андрей Райчев или Вежди Рашидов, водещите на сутрешните блокове въобще не те питат кой си и чий си, а попиват думите ти със зяпнала уста.

Ако си част от лицензирания говорящ елит, ти си по презумпция невинен до доказване на противното, чист в мотивите си като момина сълза.

Ако обаче си "някой си", е в сила обратното - трябва да се оправдаваш, за да докажеш, че не играеш нечия скрита игра.

Всъщност политиците много обичат тези пет или осем милиона "някои си".

Когато гласуват. Обичат ги дори когато някои от тези "някои" искат по 50 или 100 лева, за да пуснат правилната бюлетина в урната.

При подобни поводи въпросните пет или осем милиона "някои си" даже биват наричани "български народ". А българските политици, както знаем, много обичат "народа".

Когато обаче някой от този "народ" вземе, че получи достъп до медиите и изрази недопустима за олигархичния бон тон идея, тогава изведнъж започва вой - как така някакъв си еди-кой си ще се изказва по такива въпроси?!

Та нима не е ясно, че например за енергетиката могат да се изказват само Румен Овчаров и Петър Димитров, а ако трябва - президентът и премиерът!

Както казват в любимата на Иван Гранитски руска култура: "Молчать, не разсуждать!" и "Началство лучше знает!"

Шумотевицата около Стефан Гамизов показа нещо, за което и преди се досещахме: че има скрито "разделение на труда", предписващо кой и докъде може да критикува властта. Вальо Топлото?!

Моля, заповядайте - една финландска гора отиде, за да се побере на хартия възмущението и жаждата за мъст на бдителните медии. Енергетика и АЕЦ "Белене"?

Това са вече теми, допустими за обсъждане единствено във вестници с тираж под 20 000 броя. Усъмняване в "демократичността" на президента Първанов - по националните телевизии просто не е възможно да се случи.

Най-изумителното в цялата история е арогантността на "двамата големи" - Б. Борисов и Г. Първанов, които изглежда са си повярвали, че тяхната "положителна роля" за политическата система е нещо абсолютно самоочевидно.

Гамизов ги изкарвал "лоши" и това, видите ли, е нещо едва ли не абсурдно. (На мен пък ми прилича на дълбока житейска правда, както се изразяват класиците на соцреализма, но то пък кой ли съм аз, че въобще да се произнасям.)

Ако България беше нормална демокрация, те двамата трябваше непрекъснато да отговарят на тежки въпроси, задавани им от обществото през медиите, а не да се мъчат единствено да съответстват на рейтингите си. Не Гамизов трябва да отговаря кой е и за какво се бори, а те.

Но тъй като функциониращо гражданско общество у нас няма, няма и кой да ги попита - "А вие кои сте?".

kafene.net

автор: Бойко Пенчев, в. "Литературен вестник"

• ОЩЕ ПО ТЕМАТА
• ЕТИКЕТИ

ETARGET РЕКЛАМА

РЕКЛАМИРАЙТЕ ТУК