Румен Петков в торба не стои

    

Ако не сте ходили в село Джурово (по магистрала "Хемус" отклонението преди Ябланица - оттам минаваше навремето пътя за Варна), да Ви кажа: в селото има видимо голяма ромска област, може и да е преобладаваща.

Много подходящо място за речи на, да речем, Волен Сидеров. Или за Бойко Борисов.

Тяхната "територия" обаче вчера беше превзета с партизански "маньовър" (както обичат да казват бившите военни и червените функционери) от бившия вътрешен министър Румен Петков. Щедър на обещания, както винаги, другарят Петков (така де, сега се изявява като партиен деец) дал дума да помага на местните срещу ромски кражби.

Значи Петков е напуснал МВР, ама не съвсем? Интересно е да го научим от самия него.

По-, с което заблежитеното обаче Петков постигна завръщането си във вестникарските заглавия, е друга негова заплаха. Щял да каже истината за своето оттегляне от поста си на 13 април, когато наистина ни изненада след безпардонното си поведение на несменяем господар на положението в правителствения екип.

Най-после ще чуем НЕГОВАТА истина! Може и да не стане, но от самата закана се изясняват поне две неща, важни за обозначаване на механизмите за управление на страната.

Първо излиза, че всички фактори в държавата, свързани с отстраняването на Петков, лъжат, не казват истината по толкова ключов земетръсен политически въпрос, който предизвика вторични трусове чак в Брюксел, изразени в спиране на европейски субсидии за стотици милиони евро.

И второ, разбираме, че ако по върховете на държавата изобщо вирее рядката порода "честен политик", то неин представител е именно другарят Петков.

Има и още нещо съществено, което се подразбира. Понеже Румен Петков е уточнил, че не иска да вреди на партията си, но същевременно желае да каже истината (истински оксиморон), можем да предположим два вероятни сценария за премълчаните мотиви за неговото сваляне от полицейския Олимп.

Виновникът за руменпетковото нещастие трябва да е опозицията - след като Петков ще ни казва истината чак сега, тя ще да е мъчителна за изговаряне. Не е за хвалба такъв самоуверен началник да бъде бутнат от някаква си разединена опозиция, която е обект на презрение и подигравки от страна на управляващите.

Или може би става дума наистина за натиск отвън, както мнозина основателно предположиха? Това също си е за срам, но не защото съюзниците имат мнение по кризата в България, при това в такава чувствителност област като сигурността на... безнаказано ширещата се организирана престъпност. Тъкмо напротив.

Унизително е, че се налага партньорите от клуба на възпитаните държави да посочат хулиганите на властта в София.

Това ли се кани да "разкрие" бившият вътрешен министър, под чието ръководство беше извършено едно основно разкритие: че престъпността си е приватизирала държавата, след като нейният репресивен апарат служи на криминални интереси?

Но понеже от такава "ранена в сърцето пантера" (по израза на пролетарския поет Вапцаров) може да се очаква всичко, няма да е голяма изненада да чуем от него най-ужасната тайна: че не просто Западът, а самият чичо Сам се е намесил в титаничната битка срещу министъра, сочен дълги години като "силният човек" в правителството, на когото на "Позитано" неофициално казвали "шефа".

Подобна сензация напълно би прилягала на президентския приятел Румен Петков в момент, когато държавният глава уж се помирява със скастрения от него министър-председател, но всъщност на втори план продължава атаката по линия на приближените му медии.

Идеята на удара в гръб е да бъде изградена представа за Станишев като за американски послушник ("пудела на Буш", както вече прозвуча синтезираното в две думи внушението по адрес на другаря премиер).

Ако този коварен план сработи, познайте колко червени симпатизанти ще струва това на БСП-същата, която Първанов най-искрено (вярваме му този път) почти се закле, че не мисли да оглавява пак?

Защото очевидно има други планове за парадния вход на политиката, за която президентският мандат вече е превърнат в трамплин.

ivo.bg