Ефектът от оръжията за масово прозяване

    

Не откривам нещо, което да не е очевидно, но нека го кажа: свободата е проблем на хората, които поне се стремят към нея. На останалите е по-важна солидарността.

Свободата е основна ценност за хората с либерално мислене. В едни страни ги наричат консерватори (защото има какво да консервират, притежават дълга история на стремежа на личността към независимост и оттам-към просперитет). У нас такива индивиди са белязани с най-различни прозвища.

Да не изброявам. Най-лютото от тях, с което се обозначаваха противниците на "солидарното мислене", беше... демократи. Официозът на солидарните бичуваше най-редовно демократите за наглостта им да искат повече индивидуална свобода в началото на 90-те години на миналия век. "Миналият век", Боже, как си минава времето, а нравите ни се оказват осолени като сельодка в каца и запазени за още едно поколение желаещи да поемат мезетата без вината.

Тази реплика на червения депутат Боков си остана запазена марка на прехода. Спокойно може да замени надписа на Народното събрание и оформена като девиз на своето време "Взимаме ви за мезе, не поемаме вината и това прави силата ни!". Боков неслучайно и днес не могат да си го поделят като съветник Първанов и Станишев.

Затова какво още не могат да поделят двамата, вече се писа много. Нов повод даде съратникът им Костадин Паскалев, днешен кмет, но до неотдавна нещо много повече в партията и държавата. Като едно изключение от правилото в техните среди той се изяви като нетипичен герой със солова акция.

Важно е обаче каква е реакцията на неговите твърдения, че президентът крои планове да препъне премиера Станишев. Нароченият за смяна министър-председател дори не спомена източника на тази хипотеза, а предпочете да говори за медийни интриги или политически такива. Паскалев явно е заподозрян като политически интригант, а нищо неподозиращият водещ, без да иска се оказа изправен като един смелчага срещу властта, само защото в неговото предаване благоевградският кмет Паскалев хвърли "атомната си бомба" (по израза на водещия).

Какво се оказва обаче: левите си пускат уж атомни бомби, но нищо не им се случва. Дишат си волно, както и преди, като български дечица на първомайска демонстрация, маршируващи в неведение за с надвисналия над тях чернобилски облак. А десните се замерят с едни миризливи неща, увити в целофан, но от тях се вдривява поредната Хирошима в разединения им лагер.

Достатъчно беше лидерът на СДС Пламен Юруков да бъде пуснат на целофанената пързалка с ноу хауто на ДС и се разрази поредната гражданска война в партията и нейните околности. Дали е вярно, или не казаното за агентурната истинска същност на Юруков, от което пък произтича въпросът за неговата честност пред съпартийците, е друг разговор. Симптоматичното е колко са уязвими хората, за които да НЕ си свободен човек, е много важно.

Просто за пореден път се доказа, че играта с картата на ДС е най-смъртоносното оръжие на противниците на свободата. Тя е нещо като неутронната бомба. Поразява избирателно. Взривната й вълна помита единия полюс, докато другият не само гледа неуязвим сеира, но дори се грее на огъня.

Защо, пита се, другарите тогава да не се замерят с "атомни бомби", след като от техните периодични експлозии загиват само омразните демократи. Ами то е дори полезно за каузата на солидарността между хората, които се гордеят, че тях никаква радиация не ги лови и опитите да бъдат облъчени с нещо като чувство за срам, вина, гузност само ги каляват още повече за бъдещи битки.

До пълната победа на капитализма, при който другарите олигарси солидарно ще спонсорират всички лобита в миролюбивата партия, устояла на всякакви оръжия за масово прозяване-точно така, масово прозяване е състоянието на апатичното общество, което с безразличието си поощрява силата на солидарните същества и дава малко шансове за оцеляване на свободолюбивите.

Междувременно, между две прозевки, солидарните, трайно, дори тройно подсигурени във властта ратифицираха документално проявата си на солидарност с интересите на руските олигарси. Узакониха това, което, без да има това право, много преди тях Първанов и Путин са решили на 4 очи в Загреб през юни миналата година. Нарича се "Южен поток". Такова е кодовото название на осъществяващия се пред очите ни руски план за налагане на собствената сфера на влияние по нашите земи и под нашите води.

Така ни показаха отново, че където е текло, пак ще тече. Особено, когато направиха възможното да секнат европейските пари. Солидарно лъжат вече, че не фондовете от Брюксел, а инвестициите въобще са важното нещо за нас (сякаш тези съдове не са скачени на плоскостта на международното доверие!).

И ето, инвестициите са на път да се отприщят. Явно така е в света на "голямата политика" - докато малките хора се прозяват, големците запушват притока от Брюксел и отпушват каналите към Москва. Диалектика!

http://ivo.bg