Сталинишеф!

    

От медиите на властта научаваме отново за властта на медиите у нас да посредничат за превръщането на евангелието в дяволско четиво. Евангелски прочувствено е да констатираш днес, че българите страдат от липса на справедливост.

Но не и ако си отговорен за липсата на справедливо възмездие за уникалния (засега, кой знае, може и да го засенчат следващи подвизи) скандал със срива на европейското доверие в България. Не и когато олицетворяваш лично отсъствието на справедливостта в държавата.

Което не пречи на Сергей Станишев да прокламира, а на в. "Труд" да тиражира: "българите страдат от липса на справедливост"!

По-нахална изява на дяволската интерпретация на истината в момента, когато се надявахме да видим виновни и наказани за небивалото престъпление срещу интересите на националната сигурност, каквото е сринатото доверие на ЕС в управлението на страната, не може да се измисли.

Задаваният от години въпрос за причините да остават безнаказани престъпленията в държавата, определяни като особено опасни за обществото, получи своят най-ясен отговор от най-отговорно място.

Защото министър-председателят по конституция е отговорен за управлението. Президентът Първанов наистина си пъха лъжливия дълъг нос навсякъде и се опитва да "надцака" другарчето си Станишев в борбата за задкулисно надмощие, без да има право на това.

Но по закон именно премиерът носи главната отговорност за състоянието на поверената му държава. И точно Станишев трябваше да предприеме мерки, с които да демонстрира чувствителност по темата за справедливостта в критичния за България момент.

Повтарям: това, че Първанов дебне от засада все по-ненавиждания от него наследник на партийния пост Станишев, оказал се началник и на държавата, и си надява да инкасира негативите от унищожителната европейска критика, не оправдава младия мъж с очилата за късогледството с избора му на реакция, която го издава като абсолютен слепец по най-болния въпрос: справедливостта.

Справедливо би било Станишев да потърси лична отговорност за лишаването на България от стотици милиони очаквани субсидии и от, предполага се, доброто й досега име. Не го направи. Казва ни обаче, че българите страдат от липса на справедливост.

Щеше да е справедливо самият той да подаде оставка. Но, не. Предпочете да ни каже, че страдаме от липса на справедливост. Най-несправедливият ни съобщава, че страдаме от такива като него!

Да, липсата на справедливост е основен въпрос у нас. Станишев и компания обаче се държат като латентни сталинисти. Следват циничната максима, според която убийството на човек е престъпление, но умъртвяването на милиони хора е статистика.

Оказва се, че битовата кражба е наказуема, но за отклоняването на цели реки от европейски милиони няма виновни. Точно това ни казва премиерът в ситуацията, когато трябваше да даде пример по веригата, но вместо това постъпи като мутра. Мутрите се перчат, че няма справедливост за рекетираните от тях, защото имат мускули и юмручното право е на тяхна страна.

Същото прави и другарят Станишев, който се радва на безнаказана парламентарна подкрепа-спечелили са си хората изборите, имат си мандати и подкрепата на съзаклятниците. Бетон. Ясно. Но не и справедливо.

Сталин и сталинистите уважават единствено силата. Масовият убиец от Кремъл не пропускал да изрази презрение към "слабаците". За папата веднъж попитал саркастично: "Папата? С колко дивизии разполага?".

Силата обаче, когато се използва несправедливо, води до слабост на обществото и държавата.

Защо съдебната власт, следствието, прокуратурата, МВР да раздават справедливост, след като самият министър-председател се подиграва с болния въпрос за липсата на справедливост?

Защо подрастващите да не следват престъпния пример, който им дават мутрите в квартала, но и от върха на пирамидата, наречена държава?

Станишев, като един сталински тип шеф, заложи на силата и се гаври с хората по най-болния проблем, липсата на справедливост, поощрявайки безнаказаността за престъпление срещу България от особено тежък вид. Така той изправи до стената самото бъдеще на България. Сталинишеф!

http://ivo.bg