Босовете на безправието

    

Никога не съм искал да емигрирам. Винаги съм искал да създам семейство в България и да отглеждам децата си като българи. Да работя много, защото имам големи мечти.

Защото съм свикнал да работя много, още от малък, и да успявам по малко, но всеки ден. И винаги съм искал да осъществя мечтите си в България - там, където съм роден.

Но тези дни нещо в мен се пречупва. Заради срама, който изживявам, когато се движа сред колегите си в Европа. Те са умни хора и разбират през какво се налага да мине страната ми в момента. През унижение, което никоя друга страна в най-новата европейска история не е минавала. Ако не вярвате, питайте президента, той е историк, в случай, че не се е самозабравил. Срам заради това, че цялото правителство се е самозабравило. Заради този срам утре пак ще се събудя българин, но от унижените.

И за своето унижение обвинявам бившите комунисти. Съжалявам, но този път не съм аз виновен. Аз винаги гласувам за всеки друг, но не за тях. Те са виновни. Защото само те могат да показват години наред с лукава усмивка среден пръст на Другарката Европа, докато тя грижливо пише на дъската нови термини за речника на един бивш комунист като "правова държава" и "административен капацитет", и понеже е религиозно неграмотен, нови за него фрази като "Не кради" и "Pазкрий убийствoто на ближния си".

Само те могат да са горди от това, че са носили вода в бездънните кладенци на Държавна сигурност, само те могат да нарекат това държавен дълг, вместо да се скрият някъде в Белене, в ядрения ковчег на братушките-баджанаци от "Атомекспортстрой" най-добре.

Само бившите комунисти винаги могат да намерят начин да обвинят Европа за това, което те самите са направили: "Ей, ОЛАФ, не виждате ли, че сте се заблудили. Я пак си проверете твърденията, за да не ги проверим ние..." Ей, ОЛАФ, да ви открехна за нещо и аз, на Балканите вашите филми не ги прожектират. Мразят ги вашите криминални филми на Балканите, както едно време са мразели ятагана, защото е сякъл глави.

Но понеже ОЛАФ няма ятаган, преклонената главица гледа гордо и нагло, и изпод свъсени вежди, вместо да се сведе, „когато му е дошло времето." И понеже не се свежда, и затова ме е срам.

Бившите комунисти и техните другари от правителството на Европейското бъдеще са виновни за моя срам и защото само те могат да вдигнат високо чело и да кажат на цяла Европа: "Няма страшно ве, Европа, можем да минем и без вашите пари, защото имаме сладък бюджетен излишък. Защото живеем в икономически, а когато гледаме мачове, и в земен, рай. Богати сме, не виждате ли?"

Не, другари, грешите, не можем да минем без тези пари. Не можем да минем без тях, защото хиляди фермери чакат тези пари и ще излязат на улицата, за да си ги търсят; защото хиляди километри пътища зависят от тези пари и всички те биха водели към "Дондуков" 2, ако ги имаше; защото хиляди фирми биха могли да изнасят продукцията си в чужбина благодарение на тези пари и малко или много да позакърпят прословутата дупка в търговския баланс.

Макар че произхождате от партия-столетница, се държите като шестокласници, на които им дават пари за закуска, а те вместо закуска си купуват цигари и когато им спрат парите, вместо да откажат цигарите, продължават да пушат като искат пари от съучениците си, като имитират столетен авторитет и като внушават фалшиво благосъстояние, подкрепено от излишъка.

Грешите, че можем да минем без европейските пари и защото не само че не сме богати, както вашият приятел Излишъкът несъмнено нашепва, а сме най-бедните и най-нещастните хора в Европа. Сега кой ще ни даде тези пари? Вие ще ги извадите от джоба си ли? За да се направите на великодушна лява партия?

Не, няма да ги извадите от червивите си с пари джобове, уважаеми бивши комунисти. Ще ги вземете от Негово Величество Излишъка, който българските граждани са ви подарили от труда си, за пореден път. Ще ги вземете от излишъка, за да можете да въртите наглите си далавери и да показвате арогантно триглавия си среден пръст на тея мръсни европейски пари, които никога не са ни трябвали и няма и да ни потрябват. Защото имаме най-големия бюджетен излишък в Европа. Нищо, че сме най-бедни. Ние сме в излишъка, но излишъкът е във вас. В излишъка е истината. Той ви крепи, другари.

Другари, разберете, не можем да минем без европейските пари, защото е срамно да минем без тях и защото излишъците не са вечни. Но можем да минем без вас. Не ме интересува кой ще дойде след вас.

Но се махнете от там. Не мога да ви гледам. И се чудя вие как имате наглостта да можете да ме гледате. Всеки ден заставате пред камерата и ми разваляте вечерта, защото сте безочливи и много от вас излъчват бездушие, защото на челата ви е изписано "Аз крада от всички вас, другарки и другари, но нека някой се опита да го докаже".

Всъщност, разваляте ми всяка една вечер от лятото на 2005-та насам, когато вашият зъл гений отчаяно се нуждаеше от тази болезнена парламентарна клизма, запечатала в историята най-скапаното българско правителство след Виденовото.

Вие, другарки и другари, вие вече не сте правителство. Вие сте босовете на безправието. Ако някоя преклонена главица на минимална заплата може да ви търпи, нека й, нека му. Аз вече не мога и затова нещо в мен се пречупи.

Срам ме е от вас. И ме е срам, че коренът ми е расъл в същата великолепна земя, където расте и вашият гнусен коалиционен плевел. Да, срам ме е, че съм българин, другарки и другари. Заради вас.