Ще има ли нова зима на нашето недоволство?

    

Зимата на Виденов бе по-честна. И по-малко страшна от лятото на 2008 година. Дали през зимата на 1997 година съдбата на премиера-социалист и неговият кабинет бе предрешена от мафията, свързана с руските интереси в България - отговорът на този въпрос ще оставим на времето и историята.

Тогава обаче уличният метеж имаше своите икономически основания, идването на десницата на власт-своята политическа логика.

Лятото на 2008 година лицемерно се опитва да скрие истината за едно корумпирано управление. Европа му хвърли предизвикателно ръкавицата като спря кранчето с парите. Европа призна: "Тъй като нямаме инструменти да ви свалим от властта, правим това, което можем. Друго е в ръцете на опозицията и гражданите!"

Лятото на 2008-ма не може да се превърне в зимата на 1997-ма. Защото това управление обслужи интересите на бизнеса.

Превръщането на политическата власт на някогашните комунисти в икономическа е почти завършен и необратим процес. Който мечтае национализация и съд за тези, които ограбиха националния капитал, е наивник. Който го проповядва е луд или популист!

Лятото на 2008 година не може да доведе до уличен натиск. Защото гладните са толкова гладни и отчаяни, че нямат сили да го сторят. Недоволните, които имат насъщния, биха го направили, ако бяха граждани. Ако бяха част от едно солидарно общество. Ако вярваха, че хлябът не стига да си свободен!

Обаче те са малко. Обидно малко.

Лятото на 2008 година ще се оттече в плажна скука и приятни пътешествия за едни и в стягаща гърлото тревога от неизбежната зима - за други.

Защото прагът на търпимост към кражбите, корупцията и олигархичните издевателства е паднал до критично ниската си точка. А страхът от посегателство в личното ни пространство расте с всеки изминал ден.

Преди да се излеят към плажовете, социалистите се изкачиха на Бузлуджа! В сектантски редици. Да се надъхат, че са много и силни. И млади?!

Направиха го. Със същия ентусиазъм, както всяка година назад. Обещанията на техния лидер ще подмина с мълчание и потрес.

Не знам дали зимата на 2008 година ще се превърне в поредната зима на нашето недоволство. Трябва ни гняв, по-силен от страха ни. Нужни са ни енергия и кураж да се опълчим, но не само за единия хляб.

За да се случи това са необходими и водачи. Има ли ги? Кои са те? Как да ги разпознаем? Или може би просто търсим поредния „спасител" на нацията?