За алкохола, мутрите и МВР

    

Очевидно много се е насъбрало в душата на вътрешния министър Михаил Миков за четирите месеца на този пост, за да избухне толкова ефектно пред българските медии в сряда.

Защото в неговото лаконично, но "знаково" отрицание се съдържа почти всичко, от което страда личният състав на повереното му ведомство.
 
Юристът Миков казва "Не може цяла нощ да пиеш", макар добре да знае, че изявените представители на този „занаят" могат си да пият и по цяла седмица, даже по-дълго!

Доскорошният депутат Миков отхвърля възможността "да пиеш с мутри", макар да му е добре известно, че общуването с тази „авторитетна" категория български граждани, което включва задължително и пиенето, е практика не само на полицаите, но и на политици от всякакъв калибър, да не говорим за държавните служители, които поддържат тези контакти едва ли не по задължение.

Вътрешният министър Миков е напълно наясно, че от много години насам служители на неговото министерство не само пият с мутри по цели нощи, но и извършват тежки престъпления.

Дори да се абстрахираме от конкретния случай с врачанския шеф на полицията, който прекарал славен нощен запой със съмнителни типове в своя град след като седмица преди това заповядал на свой подчинен да духа в дрегера вместо пиян местен съдия-шофьор, трудно може да се преглътне поведението на шефа на полицията в Приморско.

Пред замъгления му от алкохолната трапеза поглед негов бивш колега полицай в силно алкохолно опиянение убива с пистолета си 23 годишен младеж, ей така, без причина.

След което полицейският шеф уплашен побягва от криминалното местопроизшествие.

Българите още помнят, как в края на 2003 година пиян до козирката полицай от "Оперативно издирване" уби цяло тричленно семейство с дете с колата си в столичния квартал "Дружба". В началото на миналата година пътни полицаи заловиха свои пийнали колеги на кормилото - във Враца с над 2 промила алкохол в кръвта и във Варна - с над 3 промила!

Само през 2005 година от системата на МВР са уволнени почти 100 полицаи за шофиране в нетрезво състояние!

Така справедливото възмущение на един все още "необръгнал" в практиката вътрешен министър вероятно е проява на обикновена неопитност.

С времето той ще свикне с реалностите от живота и дори е възможно да стигне до една друга забележителна мисъл: "Никой не е идеален, дори и аз не съм"!