Училищни бюфети и столове хранят децата с нездравословни, често пъти дори вредни храни, съобщава вестник Монитор.
От 2002 г. в България има наредба за храненето на учениците, но на практика никой не я спазва и не проверява кой какво дава на малчуганите в школата, споделя пред изданието доц. д-р Донка Байкова - университетски преподавател и заместник-председател на Българското научно дружество по хранене и диететика.
Лекарите от дружеството ще поискат до дни министърът на здравеопазването д-р Евгений Желев да разпореди непрекъснат контрол в училищните столове и бюфети от новата учебна година, а на нарушителите да бъдат наложени солени глоби, съобщи още доц. Байкова.
Влошаващото се здраве не само на възрастните, но и на децата и юношите в България, е причина лекарите да настояват за кардиналните мерки.
Проучване на Националния център по обществено здраве, направено в края на миналата учебна година, показало, че до 16 вида от предлаганите в бюфетите напитки съдържат само захар, оцветители и ароматизатори и само 30 % от столовете в школата сервират на учениците млечни напитки, свежи плодове и зеленчуци.
Това е недопустимо, особено като се има предвид, че българинът по традиция се храни нездравословно, а много рискови заболявания все по-често покосяват и малки деца, заяви лекарката.
Българинът се храни нездравословно и това не се дължи на финансови причини, а на вредни кулинарни навици, вкоренени в кухнята ни от десетилетия. До този извод са стигнали специалисти по храненето, лекари диетолози, кардиолози и нефролози след няколко проучвания за хранителните навици на българина. Те са направени през последните години, съобщиха от Националния център по опазване на общественото здраве.
Според статистиката българите умират най-често от инсулт и сърдечно-съдови заболявания заради прекомерна употреба на сол и мазнини. В менюто ни преобладават много мазнини, сол, има свръхупотреба на захар и сладкарски изделия.
Наред с това консумацията на риба е традиционно ниска. Не се ядат достатъчно сурови плодове и зеленчуци, но за сметка на това се набляга на туршиите и сладката.
Средният дневен прием на много от витамините (тиамин, рибофлавин, витамин С и фолиева киселина) и минералите (желязо, цинк, калций, магнезий) са под референтните стойности, особено при децата, бременните жени и старите хора.
Според данни на СЗО България поддържа висока смъртност поради сърдечно-съдови заболявания и е на едно от първите места в света по смъртност от мозъчен инсулт. В челната класация сме и по диабет. Деца на 8 години вече у нас също страдат от захарна болест.
До голяма степен тези заболявания се дължат на ниската консумация на плодове и зеленчуци, високия прием на мазнини, злоупотребата с готварска сол и изобилието на тлъсти меса в менюто.
Заболяванията, свързани с небалансираното хранене, както и производството и предлагането на некачествени храни, замърсяването на хранителните продукти с биологични и химични агенти, са проблеми, които могат да се решават чрез прилагане на единна координирана държавна политика за пропагандиране принципите на здравословното хранене и производство и търговия с безопасни храни, убедени са специалистите от Националния център по опазване на общественото здраве.
В България е приет Национален план за действие по хранене и храните, обхващащ периода 2005-2010 г., но програмата има по-скоро императивно звучене и не се следи за нейното изпълнение, подчерта доц. Байкова.
|