Кафе зад борда

    

Надписът предизвика смях сред клиентите, а продавачката се извини. Мина време. Неочаквано в менюто се появи друго сведение: "Турското кафе е дневно".

И този надпис разсмя посетителите, но им бе показано държавно постановление, с което се въвежда два вида кафе - дневно и вечерно. Тогава Турското кафе не се обиди, дори намигна. Намигна така, както целият народ намигаше тогава на правителствените решения.

А годините се сменяха, решенията на правителството - също. Смени се и надписът в кварталната сладкарничка. Той вече гласеше: "Турското кафе е потомък на ислямизирано в миналото българско кафе". Тогава каймакът на кафето преля. Опита се да обясни произхода си, но двама сериозни мъже от сигурността му затвориха устата. После доведоха историк. Той съобщи, че са открити документи, които свидетелстват за българския произход на Турското кафе. Сам цар Иван Шишман бил пил подобно кафе, но го наричал българско, преди да се предаде на турците.

Тия действия на цивилни и униформени историци по-късно щяха да бъдат наречени "възродителен процес". Този процес щеше да засегне не само Турското кафе, но и Имам-баялдъта, и Сармите с лозов лист... Едното ядене щеше да е преименувано на "пържен патладжан по старобългарски", а другото на "завивки от лозов лист с неоспорим славянски произход"...

Заради процесите на преименуване Кьопоолуто и Имам-баялдъта щяха да си стегнат багажа и да предприемат изселване към южната граница. Щяха да ги последват Сармите, Кадаифа и Турските керемиди...

Тогава Турското кафе не тръгна с тях. То реши да остане тук, където се беше родило и където бяха живели дедите му. И добре направи, че не тръгна - само след няколко месеца правителството се смени. Заедно с това се отмениха постановленията и решенията по "възродителния процес". Последва демократичен процес, а в такъв демократичен процес никой не пречи на другия да се казва, както си поиска.

Имам-баялдъта, Кьопоолуто и Турските керемиди влязоха в политиката и заеха важни държавни длъжности. Някои от тях станаха министри, а други - депутати. Подхванаха и бизнес. За кратко време се оградиха с обръчи от фирми, построиха си палати в полите на Витоша и заживяха като милионери в зелено.
А Турското кафе си остана обикновена напитка в провинциална сладкарница. Живееше си скромно като електорат, далеч от политиката и бизнеса. И на всички избори ходеше да гласува за своя лидер, Имам-баялдъта, тъй като беше убедено, че на това се крепи демокрацията.

Това лято се случи чудо... Най-неочкавано Турското кафе получи покана лично от своя лидер да го посети на яхтата му. Поканата го зарадва и развълнува толкова, че дори каймакът му се надигна. Значи неговият лидер се сети и за него. Сега може да го издигне я за министър, я като член на някой борд. С такива надежди Турското кафе заряза провинциалната сладкарничка и пое към морето.

Луксозната яхта беше акостирала в Несебърския порт. Като истински държавник Имам-баялдъта се беше разположил бейски на борда, полегнал на меки възглавници. Две девойки в оскъдни бански костюми му правяха вятър.

- Кафето ви, ефенди! - така един гавазин представи Турското кафе на вниманието на Имам-баялдъта, а от своя страна кафето почтително се поклони в чашата си.

Лидерът го погледна с едно око, но каймакът нещо не му хвана окото.

- Я сипи по-добре едно уиски! - рече Имам-баялдъта на гавазина си. - А това кафе го хвърли зад борда!