Да бъгнеш* ДПС

    

"Мисията на ГЕРБ е да извади ДПС от властта, а Доган да прати в опозиция, да видим как ще се храни от обръчите от фирми!".

Рече го лично месията Бойко Борисов. Даже някак сантиментално добави, че това е и едничката цел на пребиваването му в политиката.

За първи път генералът назовава така отчетливо своя политически враг. Вярно, и преди е подписвал разни декларации из телевизионните студия как няма да се коалира с БСП и ДПС. Но първо - тия салфетъчни клетви не вдъхват особена вяра.

И второ - двете партии някак вървяха в комплект като неразделни съставки на заклеймената управляваща коалиция.

В последното си интервю за пресата преди дни Борисов за пръв път направи разграничение между соцпартията и движението на Доган.

Макар първата да му се зловиди, той подчерта, че има съмишленици сред по-младите й активисти.

Демек лоши-лоши, ама с тях можем да се разберем. Докато към ДПС тонът беше безкомпромисен - вън от властта, и то възможно по-скоро.

Бойко Борисов си избра възможно най-силния враг. Доган е както умел стратег, така и финансово могъщ олигарх с гарантирана печалба по избори.

Финансовата империя, която се върти около партията му, ще стори и невъзможното, за да задържи гаранта си на власт.

Но колкото по-силен е врагът, толкова по-силно сплотява. А за спояване на разнородните опозиционни редици трябва нещо наистина яко.

Етническият нюанс в образа на врага очертава нова разделителна линия в българското общество - ние, българите, срещу тях, турците.

Макар и взривоопасно, това етническо противопоставяне ще консолидира фрагментираното българско общество, което изглежда е неспособно да реагира на нищо по-малко от заплаха за националната му принадлежност.

Балканска историческа особеност, платена с много кръв през вековете. С усъвършенстването на пазарната икономика даже хлябът престана да е стимул за гражданска активност.

Няма как да изкараш на площада крепостните на кредитната система!

Българското общество не може да бъде събрано под знамето на закона. Тази кауза изисква извисено мислене, осъзнаване на обществения интерес, минимум принципи - все дефицитни енергии.

Виж, омразният враг е в състояние да мобилизира мнозина. Доган с нездрава последователност налива масло в този огън.

С избора на противник Борисов се показва като добър тактик. Омерзението от ДПС е достигнало критичната си точка и прицелването в Доган може да му донесе колосална подкрепа не само в средите на унизените българи в смесените райони, но и сред разколебаните бедни сънародници от турски общности, които също са жертва на депесарския феодализъм.

Неслучайно лидерът на ГЕРБ се опитва да прикотка към себе си по-грамотните измежду турците и помаците, които се чувстват онеправдани.

Трябва да се признае, че аргументите на Борисов срещу Доган и управленската върхушка на ДПС са почти необорими. Особено след възмутителното безочие, с което лидерът на ДПС демонстрира благоденствието си от страниците на вестниците.

Под антидепесарското знаме навярно ще се стекат и хиляди младежи с леви убеждения, отвратени от неприличните пози на БСП пред щенията на Доган.

Очертава се и един страничен ефект от това втвърдяване на тона спрямо Движението за права и свободи - ще бъде неутрализирана Атака.

Бойко Борисов на практика измъква вълшебното националистическо килимче изпод краката на Сидеровата формация.

Дали радикалният политически феномен от късния преход ще продължи да тежи или не, зависи само от по-нататъшното поведение на ГЕРБ.

Не бива да се забравя, че редом с националистическия патос ще се засилват и страховете на турското малцинство.

Грубите исторически аналогии рискуват да задействат сред сънародниците ни мюсюлмани същите силни инстинкти за самосъхранение, които буди у нас разгулът на депесарската върхушка.

Ще ги консолидира и трайно ще ги привърже към Доган.

Със заявката на Борисов срещу ДПС се дава старт на радикализирането на национализма. Очертава се нова разломна линия.

Фронтът между лявото и дясното вече не съществува. Виж, този по етнически и национален признак е видим и четивен за всеки.

Борисов предлага на объркания и фрустриран избирател ясен прочит на политическата ни действителност, в който много измъчени граждани ще потърсят обяснение на въпросите, които ги терзаят. Ще намерят опростени и измамни, но затова пък отчетливи отговори.

Това е опасна игра. На Доган очевидно му липсва свян и мъдрост да обуздае разгула си. Дано Борисов не разчита прекомерно на националистическата екзалтация. Държавникът залага на закона, не на страстите.

* бъгвам = разстройвам, спирам, прен. ядосвам (на компютърен жаргон)