Вече месеци наред родни и международни политици и експерти се чудят кога и как Европейския съюз ще ни накаже заради продължаващото подценяване и дори безхаберие по линия на борбата с организираната престъпност и корупцията по висшите етажи.

Едни твърдяха,

реклама

че ще бъде задействана предпазната клауза, чрез която никъде в ЕС няма да се признават актовете на българската съдебна система. Други смятаха, че ще има силен дипломатически и институционален натиск.

Трети - че ще последват разкрития отвън и отвътре. Четвърти - че ще се разминем с временно спиране на парите от предприсъединителните и структурните фондове. Пети, че може да се забави влизането на България в Шенгенското информационно пространство.

Завчера един аугсбурски съдия показа ясно какво ще се случи на България, ако продължава да не дава ясни доказателства, че има намерение решително да противодейства на мафията и корупцията.

Случаят с футболния бос, скандален бизнесмен и общински съветник Костадин Хаджииванов, известен и като Коце Маца, е достатъчно красноречив в това отношение.

Фактът, че европейската заповед за арест на български гражданин е била "спестена" на България, е доказателство, че ЕС и в частност от Германия, Великобритания и Гърция нямат никакво доверие на българското правосъдие и МВР. Всъщност този еврошамар може с основание да се сравни със спирането на парите от ЕС.

На пръв поглед в случая с Коце Маца са порицани МВР, правосъдното министерство и съдът, които по закон участват в процедурата по екстрадиция на наш гражданин в страна от ЕС, където той трябва да бъде съден.

В правото това се нарича частичен отказ от суверенитет. До него се стигна след дългогодишни спорове между страните в ЕС с цел да се направи по-ефективна борбата с трансграничната престъпност. През последната година България на няколко пъти трябваше да разглежда европейски заповеди за арест - Италия ни поиска роми-сутеньори, Белгия и Франция - трафиканти на хора и наркотици.

В част от случаите българските съдилища уважаваха тези заповеди за арести, в други - отказваха. Във всички случаи обаче ставаше дума за сравнително дребни мошеници и бандити.

При случая с Хаджииванов ситуацията е съвсем различна. Първо, изобщо не става дума за дребна риба. Второ, България и нейното правосъдие и вътрешни работи бяха неглижирани и пренебрегнати, и то от поне три страни-членки - Германия, Великобритания и Гърция. Арестът на футболния бос е по обвинение за участие в нелегален трансфер на 4,4 млн.къса цигари от Гърция през Германия за Великобритания. Затова и съдът, и правосъдното, и вътрешното министерства бяха буквално като попарени.

МВР дори обясни, че след като разбрало за ареста, поискало официално информация за какво става дума от Гърция и Германия, но и досега не е получило отговор. Не е известно досега с друга страна-членка на ЕС да е постъпвано така и май пак създаваме прецедент. И то не в добрия смисъл на думата.

Могат да се намерят различни обяснения за поведението на европейските институции. Според едни до ситуацията се е стигнало, защото България по никакъв начин не е намесена в сделката, предмет на разследване.

Това обаче не е точно така, защото според закона европейската заповед за арест се изпълнява от окръжния съд, на чиято територия трайно се намира лицето. А това е България и съответно Благоевградският съд би трябвало да е получил такова искане, но не е.

Други правят връзка с историята около разкритата измама за 7.5 млн. евро по програмата САПАРД. При нея няколко български граждани бяха уличени, че чрез подправени документи са изнесли стара техника за месопреработка и след боядисване и освежаване са я внесли като нова в България, като така са получили въпросната сума от еврофондовете.

В тази афера отново водещ е съдът в Аугсбург, където трябва да има дело срещу чуждите граждани, участвали в измамата. Обяснението е, че като са видели как са били арестувани и бързо пуснати българите, замесени в аферата, германските магистрати са решили просто да елиминират нашите институции от процеса срещу Хаджииванов. Има логика, макар че едва ли точно такива са мотивите на германския съд.

Едно е сигурно - на този знак трябва да се погледне много сериозно.

Защото предвиденото за 2011 г. влизане на България в Шенгенското информационно пространство, представляващо централизирана компютърна база данни, в която се съхраняват, обменят и пренасят огромни обеми информация, може да се окаже мираж.

И България да си остане втора ръка член на ЕС още дълго време. Още повече че при влизането на България в ЕС беше ясно, че затварянето на договорната глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи" е просто подарък. Тогава ЕК даде ясно да се разбере, че няма да търпи бездействие, ще следи действията ни под лупа и наказателните мерки няма да закъснеят. Случаят с Коце Маца доказва това.

Всъщност след спирането на фондовете и ситуацията около ареста на футболния бос дали не става все по-сериозен въпросът - ние членове ли сме на ЕС изобщо?

автор: Александър Александров, в. "Сега"

• ОЩЕ ПО ТЕМАТА
• ЕТИКЕТИ

ETARGET РЕКЛАМА

РЕКЛАМИРАЙТЕ ТУК