Съюзът на бившите барети - една патриотична формация

Дата : 30 Декември 2008 г. 15:22 ч.

Последна редакция : 30 Декември 2008 г. 15:48 ч.

Част от мероприятията им са честване на годишнината от провеждането на първата антитерористична операция на летище Бургас


Част от мероприятията им са честване на годишнината от провеждането на първата антитерористична операция на летище Бургас

НОВИТЕ ВАРВАРИ : „ Откак хората са напуснали горите и са заживели в общества, свободата е престанала да съществува и възникнало робството, понеже всеки закон, който стеснява и ограничава правата на личността в името интересите на обществото, всъщност е нарушение на свободата. Всякъде и винаги силните и хитрите са властвували над тълпите, които са се покорявали. На този закон, който се основава върху човешката природа, не са били чужди и най добре уредените републики. Която и да е република, основана върху началото на народното самоуправление, върховната власт е в ръцете на хора, които владеят всички богатства и които са направили властта-наследствена. Свобода та е дума, лишена от смисъл, струна, която често се ползува от тиранина, стига той да умее да я кара да трепти. Човек за човека е вълк, хората винаги ще се делят на вълци и агнета, на ястреби и гълъби, на разкъсвачи и разкъсвани. Заграбването на властта е крайна цел, която променя съдбата на двете страни, като прави потисниците-потиснати, разкъвачите –разкъсвани”... "През цялата нощ Светослав Илиев не мигна. Казаното от Цезар 72г., преди раждането на Иисус не му даваше покой. В мислите му бе настъпил хаос.Вън от всякакво съмнение е, че нищо в тая държава не бе истинско. Деветнадесет години политиците идваха на власт, за да грабят и осигурят себе си. Плътно зад тях се нареждаше прокуратурата, съда, следствието, полицията, а до тях престъпниците, обвързани с първите и по нататък - чиновници, доктори, учители дори - до последният продавач на пазара, който на свой ред също лъжеше - с мерки, с теглилки, в грамаж - ужас. Времето на така наречените „демократични промени” позволи на някои личности да изплуват на повърхността на политическите събития само и единствено с цената на тоталното отрицание към всичко постигнато от България в близкото минало.Издигаха се лозунги за „разграждане”, но не и за изграждане на нещо ново.Предателството на националните интереси и ограбването или продажбата на сътвореното от българския народ на безценица, стана кръвно дело на пръкналите се от небитието „демократи”- новите варвари. Ужас и срам обзе българският народ от поведението им, които освен личното облагодетелстване нямаха други цели. Бесовете на алчността бяха обзели огромна част от тоя народ и го връщаха към извечното лоно на природата, към зверското у човека, което на свой ред означаваше - към прастария закон на Платон, към правото на по силния признато и от великият Цезар.Останалото бе камуфлаж, логорея, думи, репортажи имащи за цел да създадат привидната илюзия, че е налице някаква държава, вяра, надежда, че има спасение някъде си в пространството, ловко експлоатирано от всякакви навъдили се в годините на „прехода” всякакъв вид религиозни мошеници. Имитация на държава и на държавност, поредният мит за тоя народ, за прикритие на собствените му бесове, които парите бяха раздухали и в момента те заразяваха живо и мъртво. Българският народ стремглаво летеше към дъното. Едни на дъното на мизерията и кофите за боклук, други към дъното на цинизма, на далаверите и лъжата, трети към дъното на клеветата, интригата и инсинуациите, четвърти...Четвъртите открито към дъното на престъпността. Обирите на квартири отдавна бяха станали нещо обикновенно, кражбите на коли - също. Не минаваше ден без кърваво убийство, изнасилване, кървав побой, тотален терор, които някои все още имаха наглостта да наричат “свобода” и “демокрация”. Напразно такива като Светослав Илиев се опитваха да надигнат глас, да кажат тещо за моралните истини, за ценности и прочие “идиотщини”. Нямаше кой да чуе. Адът бе настъпил. Всички го виждаха, чуваха, усещаха с кожата си, но се правеха, че не се отнася за тях. Накъде отиваше тоя народ - питаше се Светослав Илиев- и докъде щеше да стигне ? Най точно - до дъното на мерзостта, а оттам нататък? Оттам избуяваше все по - мощно едно ново варварство. Подлостта, мерзостта и грабежът не можеха да родят нищо друго, невъзможно бе да го родят. В основата на това варварство бе новият цинизъм и нихилизъм, опакован в тяхната нова музика - чалгата, помитаща всичко по пътя си. На мътния страшен български небосклон бе изгряла нова “звезда” - един гологлав шоумен, когото бяха нарекли “велико явление”. Елитът щеше да се роди от новото варварство. Тъкмо днешните нови варвари щяха един ден да изперат и преперат крадените от тях пари, да ги узаконят и да отрекат варварството, полагайки основите на “истинската цивилизация”. Това бе, изглежда, основен закон в развитието на обществата - продължаваше да се мята в мислите на Светослав Илиев...Новите варвари са били винаги неизбежни и винаги едни и същи, в това вече той не се съмняваше. Ала историята се е повтаряла винаги като пародия. Днешните нови варвари бяха пародия на някогашните варвари. Днешният нов варварин ползва автомобил и компютър, телевизор и радио, самолети и атомни бомби. Но нека никой да не се лъже, че като пародия на старото варварство, новият варварин би трябвало да изглежда жалък. Новият варварин е по страшен. Къде и кога е казано, че пародията не убива? Напротив, тъкмо тая пародия е по - зловеща от всичко останало. Тя може да те излъже. Няма нищо по кошмарно от пародия на варварин. Някога варваринът бе ясен - страшен, зъл, агресивен. Днес варваринът е приятен на вид, днес той ти се явява под формата на шоу - добър ден, драги зрители, ето, аз съм отново при вас, но преди това какво - РЕК- ЛА- МА... Това е ключът към новият варварин - рекламата, зад която се крият много пари. Рекламата е новото свръхоръжие на новите варвари. Спрете им рекламата дори за миг и ще видите какво ще стане? Ще ви разкъсат, ще ви разчленят, ще ви пуснат в казан, а сетне залеят с киселина, за да не остане и помен от вас. Варварството съществува в латентно състояние в която и да е цивилизация и обратно. Няма на света варварство и варвари, които да не мечтаят някой ден за една “нова цивилизация”. Но нашите родни български варвари, подражатели на всичко западно, копирачи на най лошото от Запада, на неговите сурогати - те какво представляват всъщност? Представляваха онова, което ставаше в момента около Светослав Илиев ... Трябваше да ги назове и посочи с пръст, трябваше да им каже в очите онова, което мислеше за тях, да каже истината - жив или мъртъв. Друг изход нямаше. И Светослав Илиев го направи с пълното съзнание, че е напълно безмислено, направи го без да помни, с най страшното неистово вдъхновение, на което бе способен"...