Оценката за въздействие на бъдещите закони е на път да е задължителна

Ако няма оценка за въздействие, компетентните органи изобщо няма да ги подлагат на обсъждане. Изключение се прави за законите за държавния бюджет, бюджетите на НЗОК, държавното обществено осигуряване и придружаващите ги подзаконови актове. Изключение са и промени в Конституцията, ратификация или денонсиране на международни договори и "форсмажорни обстоятелства", изброява в. "Сега".

Българските депутати са най-активните при предлагането на закони сред парламентите в ЦИЕ

Законотворчеството е във фокуса на медиите в България в периода 1 август 2014 г. – 1 август 2015 г., а българските наро...

Прочети повече

По принцип и сега законовите и подзаконовите актове би трябвало да имат оценка за въздействие, но това не е задължително.

Целта на оценката е да се разкрият ефектите от законодателството върху малките и средните фирми, неправителствените организации и гражданите. Според правителството така ще се повиши качеството на нормативната база и прозрачността на законотворчеството. Затова МС задължително ще изготвя програми на всеки 6 месеца за готвените законопроекти и подзаконови нормативни актове. Оценките на въздействието ще се качват заедно със самите проекти на интернет портала за обществени консултации. Предварителната оценка може да бъде частична (за всеки проект на закон, кодекс и подзаконов нормативен акт на МС) или цялостна (при нови закони и кодекси). Последваща оценка ще се прави 5 г. след приемането на съответния акт или в по-кратък срок, ако такъв е бил предварително определен.

Не стана ясно как ще се прави оценка на депутатските законопроекти. В поправките се посочва само, че НС ще определя условията и реда за планирането и извършването им.